РАДАРЪТ НА БОГАТИТЕ
Това не е хубав навик - когато един уред не работи добре, да го почукнеш внимателно, и ако продължава да не работи добре - да го удариш силно отстрани с юмрук. Повечето уреди се оправят - дали от удари, дали от силни ругатни, но има ефект. Или няма - но поне си направил каквото трябва.
Медиите са радар, който лови тегобите на богатите хора. Бедните хора тоя радар не лови. Пуска им по едно изречение, някое друго плачливо SOS. И после радарът се насочва пак към богатите.
Не разбирам защо така работи този радар. Ако се удавят 700 емигранти, качили се на щайги в Средиземно море, все едно технологията стелт ги пази от медийно внимание. Изчезват бързо от радара.
Щайгата на богатите се казва батискаф. С нея те плуват за удоволствие около гробището на Титаник и се забавляват. Дори и да не се счупи щайгата на богатите - тя влиза в новини и документални филми. А като се счупи щайгата на богатите - вече е първа новина няколко дни. После и игрален филм правят за тях.
Медиите търсят богатите, грижат се за тях. А зрители са им бедните. Парадокс - бедните гледат жадно как радарът търси труповете на богатите - и това прави пари за медиите. И бедните са доволни - едно че гледат безплатно как богатите умират.
Второ - че те самите нямат пари и сякаш поради тази причина са оцелели. Има някакъв кеф в това да нямаш пари - и това е доказано при всяка катастрофа с богати хора.
Но медиите са радар, който продължава да показва и търси богатите хора. Някой път медиите биват почуквани и удряни отстрани като стар телевизор.
Но това рядко дава резултат.
Покажи ми как умират богатите - това искат зрителите. А когато на самите зрители почне да им потъва щайгата - медиите се ослушват.
Защо така - никой не знае.
Още от категорията
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.