ДАДАНАЦИЯ*

ДАДАНАЦИЯ*
13-06-2023г.
0
Мартин Карбовски

*дада, дадизъм - “Дадаизмът е движение в изкуството, което се развива след Първата световна война. То се изявява в изящните изкуства, литературата, театъра, дизайна и др. Характеризира се с нихилистичното си отношение към красотата, влечение към абсурдното, анархията, отрицание на естетичните норми, провокативността и чувството си за хумор. Дадаистите не влагат конкретни послания в творбите си. Те оставят зрителя да направи собствена интерпретация на произведенията им. Дадаизмът се заражда по време на Първата световна война като реакция срещу буржоазно-националистичните и колониални интереси, които създателите му считат за причини за избухване на войната, както и като протест срещу културния и интелектуален конформизъм. Дада критикува логиката в творческия процес, игнорира естетиката, това е (анти) изкуство на абстракцията, ирационалната мисъл или изобщо липсата на такава; подигравка с традиционните ценности в изкуството.”.

Преди мислех, че нашето племе е просто група пънкари, на които не им се живее като другите.
В това имаше някаква свобода, както и мизерия, както и безсмъртие.
Сега мисля, че повечето хора са обезумели и вече никой не сервира смисъл. На масата няма смисъл.
Има само дадаизъм като обществен строй. Дадаисти на маса. Масов дадаизъм, чието бръщолевене вече се самоопровергава и не просто губи смисъл. 
То е дяволско.

Не знам кой ме доведе и как попаднах в свят, където човекът, отказващ да ми сервира бира, заради политическите ми убеждения, има наглостта да ме нарича фашист.

Не знам как тези, които бяха лишени от права, сега получиха правото да рекламират сексуалните си предпочитания пред деца.

Не знам как тия дадаисти започнаха да се борят за предпочитанията си, вместо да доказват качествата си. И да разчитат на държавата да ги подкрепя така, както държавата никога не ме е подкрепяла в моите сексуални избори.

Не намирам логика в това държавата да подкрепя сексуални избори, в които резултатът не са деца, а само удоволствия. Изборите за удоволствие не бива да се бият с изборите за деца и бъдеще. 
Иначе това е дадаизъм и дебилност на квадрат. Защото с тези сексуални избори държавата ще изчезне. И тя изчезва - не само заради тях, разбира се.

Не знам как сексуалността се оказа поминък за много хора - трябваше само да осребрят виктимизацията си, за която аз не съм допринесъл с нищо, напротив.

Не знам как дадаистите се оказаха навсякъде -  в общината, в киното, в галериите, в гражданските форуми, в Парламента, в бирариите и в пътните знаци, и под фуражиките на военните - и тяхното бръщолевене не притеснява никой, дори когато лъжат до кръв. Дори когато ваксинират даже.

Дадаизмът премина в шизофрения, шарено и безмислено е, бездетно и скудоумно е, безволево и асексуално е, тревожно е и тревопасно е. Има голяма вероятност нашето племе да е просто купчина хора, които чакат някой да ги посъветва да се самонамразят и самонаранят, изполвайки чуждици и нов понятиен апарат, който винаги е историческо фъфлене на умиращи обществени строеве.

Защо така, не знам. Дадаизмът е забавления, шизофренията е празник - сравнени с това, което ни се случва. 
Според мен ние сме робство-възможни. Опитах се да измисля нова дума, на английски звучи по-добре.
Ние сме slaveable. 
Живеем в свят, в който вечно дъвчем чуждите грешки в нечия епоха. Без меню на български.

По-малко щеше да ме е яд, ако бяхме измислили собствената грешка, която да ни убие.
В момента за пореден път ни убива сервилността и подражанието. Неистово стискаме зъби и не искаме да признаем това, и дадата на тази хроничност, и гладът за мисъл в точно това дада.

В купчината дада имаме само два типа хора - първите са агресивни и опасни. Вторите са чакащи агресивните и опасните да умрат, да им спрат хонорарите, да се продънят вдън земя, да стане нещо, ама да не се случи. Пълно дада.
Трети вид хора няма.

А така ми липсва в тази сюрреалистична и дадаистка мечта да започне да има смисъл и нормални хора. Така ми се иска. Гледам на всичко това, като писател, попаднал в лудница. И вече съм наясно, че трябва да спрат експериментите.
Но не, за да избягам аз. А лудницата да се реформира. 
Наивна история.
Как ще стане с тия корумпирани санитари - не знам.
Знам само, че това дада тиктака. 
И не е часовник. 
Това е бавната бомба на дада-нацията, която рядко се взривява, но гние чудесно. 
За по-смешно и по-страшно нещо чували ли сте?

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.