ХОРАТА, КОИТО УБИХА ПАЗОЛИНИ

ХОРАТА, КОИТО УБИХА ПАЗОЛИНИ ДНЕС НАЛАГАТ ХОМОСЕКСУАЛИЗМА КАТО КОМУНИЗЪМ.

Пазолини е убит през 1975-та година заради убеждненията си. Марксист, хомосексуалист, есеист, поет и режисьор. Ориана Фалачи разследва смъртта му, обявена като хомосексуална свада с “момче на живота”. Но истината е друга - западът убива Пазолини заради неговата различност.

Кой уби Пазолини - това е много важен за нас въпрос днес. Убиха го “категоричните хора”. Без значение дали “категоричните хора” са леви или десни, те убиват различният марксист Пазолини - толкова различен, че като гей активист е бил даже на едно мнение с тогавашния папа против абортите.

Хората, които убиха Пазолини са същите, които пишат на витрината си, че не продават бира на членовете на определена партия.

Хората, които убиха Пазолини пишат, че ще сдадат властта с кръв, чия кръв е ясно вече. На днешните различни и на днешните несъгласни. Някой трябва да ги сгази тия несъгласни.

Хората, които убиха Пазолини са същите, които прегазват със собствената му кола един поет и режисьор, защото е хомосексуалист. 

Тогава трима човека убиват Пиер Паоло и обвиняват за това едно младо момче. Да, Пазолини е имал 15 годишни любовници, но никога не е пропагандирал това във филмите си. Убиха ли го, защото е хомосексуалист? Не съвсем. Убиха ли го, защото е марксист? Не съвсем. Убиха го, защото бяха категорични. Категорични бяха, че Пазолини е вреден. Пазолини не беше категоричен за тях.

Днес имам усещането, че ще падне в жертва пак някой есеист, но задължително трябва да е влюбен в жена.
Скоро, да - това ще отиде на ръба на закона, който пишат “категоричните хора”.

Хората, които убиха Пазолини са  хората с власт и субсидии, ветропоказателите на идеологиите, категорично трепещи и удрящи различните. Въпрос на историческа перспектива и социален инженеринг е “кой е различен”.

Същият свят, който уби Пазолини и го прегазва няколко пъти - днес ни прожектира филм, в който еротиката е детска. “Лека нощ, деца!” придобива друг смисъл, невъзможен, немислим досега. Нещо, което Пазолини, грешникът, едва ли би одобрил - иначе щеше да направи филм за това. Най-известният филм на Пазолини е “Сало или стоте дни на Гомор”. Днес същият е доста обрана еротика.

И когато някой реагира на филм, тип “Лека нощ, деца!” - същите хора, които убиха Пазолини крещят, че са им нарушени правата и срещу тях се надига фашизъм. Да, надига се, но не е фашизм. А е съпротива срещу лицемерието, подмяната на паметта и задължителното съвокупление с чуждите пари, които насилват нашия свят.

Хората,които убиха Пазолини днес пак са тук. Вещи са в пропагандата на безумия, отличници са на остракирането и присъдите, изобретатели са на нови заплахи. А заплахата са те. Без тях тук всичко беше спокойно и ясно.
Такива са тия хора, категоричните - но не са Пазолини. За да си Пазолини, трябва да си противоречив. А днешните убийци са по-категорични и от съдията на Третия Райх хер Фрайслер, осъдил на смърт по време на ВСВ хиляди несъгласни с фашизма. Съдия Фрайслер е убит при бомбардировка в Берлин, отивайки да раздава присъди. Категоричен човек.

Хората, категорично забраняващи думи и съдещи заради думи. Хората, категорични, проектиращи насилие и измислящи заплахи. Хората, които са фашисти в един нов фарс, който трябва да спре.