Проблемните молитви: Какво разкриват антихристиянските рецитации на египетския футболен отбор

„Иронията е поразителна: човек, който ръководи цяла индустрия, лишаваща християните от възможността да играят футбол – просто защото са християни – безсрамно се оплаква как „светът не е справедлив“... включително във футбола... дори в спорта.“

Футболът често е представян като великия обединител на света – пространство, където националните съперничества се оставят настрана, където атлетите се състезават достойно, а победата и поражението се приемат с чест.

Изглежда обаче никой не е казал това на националния отбор по футбол на Египет.

Преди да се изправят срещу Аржентина, египетските играчи се събраха в съблекалнята си за предмачова молитва. Но това не беше стандартен апел за безопасност, отборна игра или спортен дух. Вместо това молитвата се състоеше от коранични стихове, осъждащи вярванията на християните и евреите, и включваше многократни нападки срещу централната доктрина на християнството – че Исус Христос е Син Божи.

По-лошото е, че играчите не рецитираха свои собствени думи, а повтаряха това, което мюсюлманите вярват, че са буквалните слова на Аллах, записани в Корана.
Те започнаха с първата глава на Корана (Сура Ал-Фатиха, 1:6-7):

„Насочи ни по правата вяра, пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на тези, които са си навлекли гнева ти, нито на тези, които са се отклонили.“
Традиционното ислямско тълкуване винаги е определяло „онези, които са си навлекли гнева на Аллах“ като евреите, а „отклонилите се“ – като християните.
С други думи, една за най-често повтаряните молитви в исляма започва с разделяне на човечеството на такива, които следват правия път, и такива, които са си навлекли божественото недоволство.

Египетският отбор обаче не спря дотук.

Те повториха три пъти Сура 112:1-3 от Корана:

„Кажи: „Той е Аллах – Единствен... Той нито е раждал, нито е роден, и няма равен Нему.“

И три пъти Сура 5:73:

„Неверници са онези, които казват: „Аллах е един от Троицата.“ Няма друг бог освен Единствения Бог. И ако не престанат да говорят това, неверниците сред тях ще бъдат сполетени от болезнено мъчение.“

Посланието е недвусмислено. Тези стихове директно отхвърлят християнските доктрини за Светата Троица и божествения произход на Христос.

Защо тогава един международен футболен отбор би избрал точно тези пасажи, преди да премери сили с други нации?

Защото в голяма част от мюсюлманския свят религията не е просто лично дело – тя остава централен маркер за идентичност. Маркер, който определя не само кой принадлежи към общността, но и кой е извън нея, в случая – християнският отбор на Аржентина.

Което ни довежда до християните в Египет – коптите, наследници на древните египтяни и една от най-старите християнски общности в света.

Години наред коптски правозащитни организации документират дискриминацията срещу тях в египетското общество, включително твърденията, че на християнски спортисти се пречи да се присъединяват към футболни клубове именно заради тяхната вяра.

Докладът на организацията „Коптска солидарност“ (Coptic Solidarity) под заглавие „Дискриминацията срещу коптите в египетските спортни клубове“ описва случай след случай на копти, изключени от футболни клубове единствено заради християнската си вяра.

В този контекст молитвата на египетския отбор придобива съвсем друг смисъл.

Отбор, който намира сплотеност в рецитирането на стихове, традиционно разбирани като осъждане на християнските вярвания, трудно би могъл да създаде среда, в която участието на християни е добре дошло.

И тогава дойде ред на иронията.

След като Египет загуби от Аржентина, треньорът на отбора Хосам Хасан настоя, че Египет е бил ощетен. В интервю той каза:

„Животът си тече и светът все още не е справедлив. Едно е да няма справедливост в ежедневието ни, но да няма справедливост във футбола? Да няма справедливост в спорта?... Няма да замазвам положението и да казвам: „О, това е просто лош късмет... добър отбор... добър резултат за Аржентина“. Не, няма да кажа подобно нещо. Казвам, че днес бяхме умишлено ощетени... Победата на Аржентина е напълно незаслужена.“

Иронията наистина спира дъха: човек, който ръководи цяла индустрия, лишаваща християните от възможността да играят футбол – просто защото са християни – безсрамно се оплаква как „светът не е справедлив“, включително и във футбола... дори в спорта.

В крайна сметка молитвите и поведението на египетския футболен отбор разкриват нещо, за което мнозина на Запад предпочитат да си затварят очите: религиозните идеи имат значение. Свещените текстове имат значение. И вярванията, които хората рецитират дори преди нещо толкова безобидно на пръв поглед като футболен мач, могат да разкрият дълбоки нагласи за това кой е приятел и кой враг, кой е вярващ и кой неверник.

Светът може и да иска футболът да бъде просто футбол.

Понякога обаче една молитва в съблекалнята разкрива много повече от това, което се случва на терена.

Автор: Реймънд Ибрахим

Източник: “The Hungarian Conservative”