“Не знам дали си даваме сметка колко дълбоко е вкоренена у нас културата на унищожителния коментар.
Не на критиката.
Критиката е необходима. Тя ражда мисъл, вкус, развитие, граници.
Говоря за друго.
За онова особено българско удоволствие да видиш някого на сцена — и инстинктивно да поискаш да го дръпнеш надолу.
Някой пее?
„Много се прави.“
Някой успее?
„С връзки е.“
Някой изглежда уверен?
„Надут е.“
Някой се различава?
„Психично болен.“
Някой дръзне да има самочувствие?
„Коя пък е тая?“
И най-страшното е, че това вече не е просто интернет поведение. Това е културен рефлекс.
Ние не просто критикуваме.
Ние често се храним от публичното унижение на другия.
И колкото по-ярък, по-талантлив, по-смел или по-различен е човекът срещу нас, толкова по-жестока става тълпата.
Защо?
Защото хейтът много често е форма на безсилие.
Когато човек не харесва живота си, когато се чувства невидим, недооценен, провален или изоставен, чуждата видимост започва да боли. Особено ако този другият не се извинява за присъствието си.
Тогава идва подигравката.
После омаловажаването.
После озлоблението.
И постепенно обществото започва да наказва не посредствеността, а смелостта.
Това е големият ни проблем.
В България често е по-безопасно:
* да си тих;
* да не изпъкваш;
* да не мечтаеш твърде шумно;
* да не показваш амбиция;
* да не вярваш много в себе си.
Защото в момента, в който го направиш, се превръщаш в мишена.
И вижте колко парадоксално е:
После се чудим защо талантливите хора бягат.
Защо младите се страхуват да творят.
Защо всички звучат еднакво.
Защо няма личности.
Ами защото личността в България се плаща скъпо.
Тук често първо те разкъсват.
После — ако оцелееш — започват да те уважават.
И въпреки това аз вярвам, че има надежда.
Защото има и друга България.
България на хората, които умеят да се възхищават.
Които могат да кажат:
„Това не е моето, но човекът е талантлив.“
„Не бих го направил така, но уважавам труда.“
„Радвам се, че някой от нас успява.“
Това е зрялост.
Това е култура.
Това е вътрешна сигурност.
Народ не се познава само по талантливите си хора.
Познава се и по начина, по който се отнася към тях.
~Тонина Тонева”
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.