Защо същите тези НПО, състрадаващи на телетата, са съвършено безучастни към участта на овцете на бай Рибан?

Два типа интервюта ми направиха впечатление тази сутрин - иновативни! Едното беше с представители на НПО - активисти, които се борят за телета, отглеждани в тесни боксове. Въпросните защитници на свободно отглежданите бифтеци са се самоковали в кокетни кафези с хранилки със сено пред тях и гледат като обречени добичета, а някои от тях държат еднотипни постери с възвания за освобождение на хайваните.
Всичко добре, но се чудя защо напоследък се зашумя около гибелните за психиката на телетата условия? Случайност ли е, че синхронно в различни столици на ЕС тече съвършено идентична кампания, при положение че филми за дори още по-отвратителни условия за отглеждане на животни за хамбургери сме гледали преди десетки години?
Дали има причина да потърсим връзка между гласувания наскоро законопроект в ЕП за производство и масово разпространение на синтетично месо? Дали, предизвиквайки отвращение към варварските нрави на модерното скотовъдство, не се създава интерес, пиетет и предпочитание към изкуственото месо, което не коства жертви, мъки и угризения нито от страна на потребителите на пържоли, нито от страна на самите животни, предназначени за прехрана на нецивилизовани месоядни?
Само се питам и предполагам.
Питаме се и защо същите тези НПО, състрадаващи на телетата, са съвършено безучастни към участта на овцете на бай Рибан?
Лидерът на активистите, почти разплакан, ни уверява, че е посетил десетки ферми и че фрустрацията му е резултат от личните му впечатления, а репортерът не пита дали му е известно чий опит следват модерните скотовъди и откога животните се отглеждат по този модел.
Не пита и защо българските прасета, на които бяха осигурени вани и гумени топки за игра и веселие в далечната 2005 г., след това бяха лишени от квота за търговия със свинско в ЕС, а инвестиралите в хуманни условия на свиневъдство фалираха.
Не помним. Мозъчната мъгла се разстила все по-гъста и слиза все по-ниско в умовете ни.
До това умозаключение ме доведе второто оригинално интервю – с робота Робърт, на когото водещите, на крака,  задаваха въпросите си, четейки от лист, и приличаха повече на киборги-конферансиета от нелепия Робърт, поканен в студиото, за да повдигне духа и увереността ни в победата на Бангаранга.
Още като гледах интервюто на Светослав Иванов с робота София, се изумих как е възможно човек да е толкова по-неадекватен от ИИ, но очевидно интеракцията не е в полза на медийния хомо сапиенс.
Та така, драги сънародници, телешкият възторг и телешкото отчаяние ще бележат не само утрините ни пред екраните. Не разчитайте на очовечаване!
Йозеф Гьобелс беше казал: „Дайте ми власт над медиите и ще превърна всяко общество в стадо свине.“ Не е очаквал такава еволюция в отношението към телетата и роботите..
P.S. 
прилагам два кадъра запечатали усилията за закрила на телетата от центъра на Виена, миналата седмица и една кандидат ТВ водеща в коментари