“За вчерашните събития. След честването на 9 май пред Паметника-костница на съветските войници в „Лозенец“..."

“За вчерашните събития. След честването на 9 май пред Паметника-костница на съветските войници в „Лозенец“ Николай Христов от Движение „23 септември“ тръгва към спирката край хотел „Хемус“ заедно с трима млади хора – ученици и студент. Докато чакат автобуса, от подлеза на метрото излизат 4-5 лица, облечени в черно и с маски. Затичват се към тях и започват да ги удрят. Взимат дръжките за знамената на групата и удрят Николай в главата, докато се опитва да ги отблъсне. Започва да шурти кръв, загубата е сериозна.
Николай е откаран в болница, направени са няколко шева. Едно от момчетата също е пострадало сериозно, има хематом на едното око. Нападателите не са казали друго освен „ще умрете“. Всичко става за минута, след което нападателите бягат отново в подлеза на метрото. Като се има предвид мястото, едва ли ще има проблем с установяването на нападателите, да видим какви ще бъдат наказанията и дали няма да има опити за „замитане“ на случая.
По-късно вечерта на паметника пристигат Пело Кръстев и Боян Расате. Имало е заяждане с възрастни хора, които са поднасяли цветя. Расате е пристигнал с фашистки символи и е говорил, че на тази дата трябва да се поклоним на гробовете на загиналите германски войници. Казал е, че ще разхвърлят цветята и венците, но по-късно. После пристига жандармерия и той е отстранен.
Във видео, записано с Пело, Расате казва за побоя на обяд: „Това, което се е случило, аз намирам за чудесно, крайно време е комунистическите организации, които се опитват да излизат на улицата, да разберат, че тя не е тяхна“. Видеото е в профила на Пело.
Спомням си, при едно от посещенията ми в Киев имаше шествие на партия „Социалисти“ на Леонид Кожара. Май беше за 1 май. Исках да отида заедно с моя познат – журналиста Денис Жарких, но имах уговорено интервю в ОССЕ и не успях. По-късно той ми разказа, че шествието е нападнато от маскирани „патриоти“, пребили са много възрастни хора, синът му също беше пострадал. Полицията се е намесила доста късно и не особено адекватно.
Е, сега Денис е някъде в Европа, Руслан Коцаба – в САЩ, а повечето от тези „патриоти“, които не са се усетили навреме и не са преминали към „диванните войски“ извън страната, най-вероятно вече са мъртви.
Така започват размириците в една страна. Първо индивидуални нападения на идеологическа основа, после убийства, после масови сблъсъци и т.н. Това може да се прекрати само в зародиш с твърди действия от страна на правораздаването срещу тези, които искат хаос и конфронтация в обществото. Развитието на този случай трябва да се проследи и да не се допуска да вървим към украински сценарий.”