Смъртта на България, за която на никого май не му пука

През 2010 до 2020 г. над 800 000 българи напуснаха България.

Все едно половин София да си събере куфарите и да си тръгне, напрактика 28.9% от българите изчезнаха. Някой е щракнал с пръсти като в Avengers: Infinity War…

През 1990 г. България е почти 9 милиона души.

Днес страната е около 6.4 милиона.

За едно поколение сме загубили над 2.5 милиона души.

От една страна хората си тръгнаха, от друга страна България продължава да се топи отвътре.

Част от тях се връщат, но много от тях не се връщат. Намират работа, създават семейства, купуват жилища и животът им постепенно се премества другаде.

Истината е, че ако някой не се прибере обратно в България до 5-8 години, шансът да се прибере намалява с 50%. Зависи и на колко години е заминал - ако е заминал преди да бъде на 25, шансът е още по-малък.

Да, някой ще каже - ама аз познавам едни хора дето се върнаха след 20 години в САЩ. Да, ок.

Има хора, които си изживяват икономическия живот някъде другаде, интегрират се, имат деца и техните деца вече имат семейства и са изцяло част от друго общество и държава. И да, техните родители - първата генерация се прибира да прекарат няколкото години оставащи в тяхната страна.

Тези хора са тук да пият кафета на площадите на малките градчета и да си спомнят как е било като са били млади. Надали са очаровани от факта, че трябва да използват българската здравна система…

Най-страшното е: когато един млад човек замине или реши да остане там някъде, той не просто изчезва от статистиката за населението. Изчезва и от статистиката за бъдещите деца на България.

А това е равно на смърт за България през 2150г, защото се топим и отвътре:

Днес се раждат около 53 000 деца годишно, а умират около 100 000 души. Това означава, че всяка година страната губи десетки хиляди души само от естествения баланс между раждания и смърт.

Затова, когато човек пътува из някои части на страната вижда села с празни къщи. Училища, които са затворени, защото няма деца. Малки градове, където улиците са тихи през деня, защото младите хора от този град работят някъде другаде в света.

Демографската криза в България е като огромното цунами на хоризонта, което е неудобно за всички политици, брокери на имоти и всички, които разчитат на бъдещо потребление за да си продадат идеята или стоката.

Истината е, че ни трябва нова планина за да спрем цунамито. И всяка година забава означава, че тази планина трябва да е по-голяма и по-голяма, което пък значи, че става все по трудно да го спрем това цунами, защото на никого май не му се правят планини..

Аз също искам да помогна да направим тази планина. Но истината е една:

Искаш ли да дадеш младите си години на страна, която дори не смята, че е нужно да ходиш по хубав тротоар, страна, където хората просто искат да гепят от общото, а пък другите да се оправят?

Страна, където децата не са никакъв приоритет, но пък охраната на някой по-пълен депутат е?

Много българи се връщат в България, защото в чужбина има правила и ти трябва да се съобразяваш с тях. Не можеш да си правиш к’вото си искаш и да казваш “аз искам свобода”.
Аз пък искам тези правила в България.

За да може повече от нас да си дойдат и да градят планината заедно, защото повярвайте ми, тя ни трябва..

Ако не построим тази планина за да спрем цунамито, то България ще я има само в Wikipedia през 2150 година.

И всичко това, за което Левски и Ботев са се борили ще е просто разказ в книгата на някой друг народ, който ще живее в България тогава.

Питайте ги траките…ама не можете. 

Автор: Иво Димовски