Защо самообявилият се „цвят на нацията“ не понесе грозната и жестока истина за „Петрохан“?

Развитието на случая „Петрохан“, който върви към своята логична развръзка, за пореден път вкара в оборот фразата „критично мислене“. „Критично мислещите“, които се самовъзприемат като еманация на интелигентността и разсъдливостта, обясняват с тази фраза собствената си конспиративна нагласа, която отрича очевидни факти на действителността и стига до повърхностен нихилизъм в името на защитата на първоначално заетата позиция в публичния дебат. Истинското критично мислене изисква адекватна самооценка, възможност да анализираш различните интерпретации отвъд собствените си емоции, способност да коригираш първо собственото си мнение, ако то е водено преди всичко от емоция, а не от разум, и чак след това да се опитваш да коригираш мнението на останалите. За подобен сложен начин на мислене се изисква не подскачане по повърхността на социалните мрежи, а базова компетентност, която не само иска доказателства по определена тема, а знае кои доказателства да поиска и след това да е в състояние да ги анализира и да се съобрази с тях.

Критичното мислене не е възможност за участие в една или друга агитка. То е сложен инструмент за ориентация в действителността, чието използване се основава не само върху възможността да разсъждаваш, но и да надградиш разсъдъка си със здрав разум. За да се осъществява подобен подход на мислене, се изисква човек да прави разлика между твърдение и знание, между вяра и доказателство и между мислимо и действително. Всички тези сложни процеси на самоанализ и анализ са непосилни както за голяма част от конспираторите в социалните мрежи, които претендират да са надарени с „критично мислене“, така и за част от българските журналисти и политици, които са склонни да размишляват много повече върху конспиративни сюжети, отколкото върху очевидни факти.

Случаят „Петрохан“ и неговото развитие е силно показателен за ниската точка, от която тръгва и свършва българският публичен дебат. В него всички агитки се смятат за „цвета на нацията“, без да осъзнават, че самите те са част от тълпа. Последното ги изключва автоматично от възможността да бъдат какъвто и да било цвят. Те се чувстват длъжни да обявят от висотата на сбърканата си самооценка, че нямат доверие на институциите, и вярват, че тази позиция е в състояние да промени един или друг факт на действителността. Това дали една тълпа има или няма доверие на определена институция може да има въздействие върху самата институция, но няма никакво значение за фактите такива, каквито са. Така хора, самообявяващи се за „критично мислещи“, заявяват, че поради липса на доверие в прокуратурата, шестте трупа на Петрохан и Околчица не са в резултат на четири самоубийства и две убийства, а са шест убийства, извършени я от дървената, я от мексиканската, я от някоя друга мафия. Те обявяват, че пресконференцията, на която се съобщават доказателства, извлечени чрез балистични, съдебномедицински, психиатрични, психологически и теологически експертизи, в резултат на няколкомесечна работа не на прокурори, а на тесни специалисти в тези области, била прекалено грозна за техните сетива. И тази грозота правела доказателствата невалидни или фалшифицирани. Никой от тях не си задава въпроса колко красива може да бъде една пресконференция, на която се съобщават доказателства за преференциален педофил, сформирал секта около себе си с цел да има достъп до деца, и впоследствие е убил дете и младеж и е склонил към самоубийство още трима души? Каква би трябвало да е естетиката на тази трагедия и какъв трябва да бъде тонът, с който да се поднесат тези факти на действителността според „критично мислещите“ и недоверчиви конспиратори?

Естествено, появиха се журналисти, общественици и политици, които обявиха, че на тази пресконференция не се е чуло нищо ново. Само че новина имаше и тя беше повече от голяма. Новината е, че всички институции, участващи в разследването, единодушно потвърждават версията, че Ивайло Калушев е извършил две убийства и е склонил към самоубийство още трима души. Разследването е проведено при управлението на три правителства, включително и това на Андрей Гюров, и се обявява, докато вътрешен министър е хваленият от ПП и ДБ Иван Демерджиев. Това, оказва се, не е новина за журналистите с „критично мислене“, част от които през последните няколко месеца са се отдали на създаване на безпочвени конспиративни теории. Невъзможността им да видят новина в завършека на тази трагедия говори не само че тези хора нямат „критично мислене“, а че са функционално неграмотни от гледна точка на собствената си професия. Защото и политикът, и журналистът са длъжни да приемат фактите такива, каквито са, а не такива, каквито им се иска да бъдат.

И тук идва политическият въпрос, който поставя „критично мислещите“ в още по-неловка ситуация, защото самите те са тези, които политизират темата. Те са тези, които възприемат казуса „Петрохан“ като удар срещу собствената си общност и срещу самите себе си. В този случай са замесени конкретни хора и участието им трябва да бъде изследвано и разследвано независимо към коя политическа общност принадлежат. Никой не разследва цели партии и още по-малко цели политически общности. Ако определени политици са съдействали или участвали в сектата от „Петрохан“, то това трябва да бъде разплетено докрай от разследващите органи, без значение от коя партия са тези политици. Това е конкретна отговорност на конкретни хора, а не колективна отговорност на определени политически общности. Самите замесени имат право да се защитават в съда, ако бъдат обвинени, и да докажат, че не са били съпричастни към дейността на сектата. От своя страна, разследващите органи са длъжни да предоставят публично доказателства за евентуални престъпления, ако има обвинени. Това са азбучните правила на правовата държава и не отива точно на онези, които от сутрин до вечер обясняват, че се борят за нея, да ги подменят и да ги обявяват за компромат, репресия и световен заговор срещу партийните си структури.

И още нещо – подходът да бъде оповестена публично цялата експертиза за „Петрохан“ е правилен, защото показва на цялото общество жестоката истина на едно престъпление, което придоби широка обществена значимост. Нещо повече – на обществото трябва да бъде показано всичко от това разследване, колкото и неестетически да изглежда то. Призивите на „критично мислещи“ политици и журналисти обществото да бъде успокоявано по отношение на този казус и да му бъде спестена една грозна и жестока истина трябва да бъдат оставени да висят във въздуха заедно с безпочвените конспирации, които същите хора произведоха през последните месеци. Трябва да бъде показано всичко и ако обществото бъде разтърсено и потресено от фактите и доказателствата, толкова по-добре. Това ще означава, че в него има инстинкти за самосъхранение и здрав разум, които могат не само да видят действителността на едно трагично събитие, но и да я оценят адекватно.

Автор: Тома Биков, "Филтър"