Защо руската рубла се представя по-добре и какво означава това

Ръстът на руската рубла с 45% спрямо щатския долар от началото на годината я превърна в една от най-добре представящите се валути в света – но това рязко поскъпване се оказва двуостър меч за силно санкционираната руска икономика.

Силната рубла означава, че доларовите приходи от енергийния износ носят по-малко рубли в бюджета на страната. Руските предприятия също твърдят, че това прави износа по-скъп за купувачите, плащащи в долари и други валути.

Но гуверньорът на Централната банка на Русия Елвира Набиулина твърди, че по-слабата валута би била признак на икономическа уязвимост. Набиулина, която в петък трябва да обяви новото решение за основния лихвен процент, подчертава, че валутният курс не съществува, за да угажда на износителите, а че силната рубла е резултат от строгата парична политика, нужна за борба с упоритата инфлация.

Ето какви са основните фактори зад покачването на рублата и какви са последствията:

ЗАЩО РУБЛАТА Е ПОСКЪПНАЛА ТОЛКОВА СРЕЩУ ДОЛАРА?
Рублата се е засилила с около 45% спрямо долара от началото на годината. Основните причини са стриктната парична политика на Централната банка и оптимизмът след преговорите между САЩ и Русия през февруари, които породиха надежди за мирно уреждане на конфликта в Украйна.

Лихвените проценти по рублеви депозити надхвърлят 20%, което прави валутата привлекателна за спестявания и за спекулативна търговия. В същото време високите разходи по заемите забавят вноса и така намаляват търсенето на чуждестранна валута.

Отслабването на щатския долар – индексът му е паднал с 6.6% от обявяването на митата от президента Доналд Тръмп на 2 април („Денят на освобождението“) – също помага на рублата.

Централната банка твърди, че курсът е свободно плаващ, но тя все пак продава китайски юани – основният ѝ инструмент за интервенция – за да подкрепи рублата. Когато рублата се засили спрямо юана, курсът ѝ към долара също се покачва, за да се избегне арбитраж.

По-силната рубла помага на регулатора да се бори с инфлацията, като прави вноса по-евтин. Първият заместник-шеф на ВТБ Дмитрий Пянов твърди, че това е част от умишлена стратегия.

Рублата също така е подкрепена от валутния контрол, въведен след началото на войната в Украйна, за да се предотврати изтичането на капитали. Наскоро обаче износителите репатрират повече валутни приходи, отколкото са длъжни.

КАК СЕ ТЪРГУВА РУБЛАТА?
След санкциите срещу Московската борса (MOEX) през 2024 г., рублата се търгува извънборсово спрямо долара и еврото. Банки подават котировките си към Централната банка, която ги използва за определяне на официалния курс.

Този пазар е непрозрачен, тъй като само Централната банка вижда пълните данни за транзакциите. Някои по-малки, предимно неруски банки подават котировки към доставчици на пазарни данни.

Рублата се търгува срещу юана на MOEX. Фючърсите долар/рубла, също търгувани на MOEX, дават известна представа за очакванията за валутния курс. В Русия няма черен пазар на чуждестранна валута.

Рублата вече не е основна международно търгувана валута и много западни компании и банки напуснаха Русия. Но страната остава водещ износител на петрол и селскостопански продукти и е 11-ата по големина икономика в света.

Опитите на Русия да премине към търговия в незападни валути, особено юана, могат да имат последици за глобалното господство на щатския долар в дългосрочен план. Основни развиващи се икономики като Китай и Индия следят отблизо.

ЗАЩО РУБЛА-ЮАН Е НАЙ-ТЪРГУВАНАТА ВАЛУТНА ДВОЙКА?
Юанът е изпреварил долара като най-търгувана чуждестранна валута в Русия. През 2024 г. 95% от търговията между Русия и Китай е била в юани и рубли.

Обемът на търговия с рубла/юан на MOEX е достигнал 33 трилиона рубли (420 милиарда долара) през 2024 г. Общата търговия между Русия и Китай е достигнала рекордните 245 милиарда долара. Рублата се е засилила с 25% спрямо юана тази година.

Енергийните компании репатрират приходи в юани, докато вносителите ги използват за покупки. Повечето анализатори вече се фокусират върху курса рубла/юан, а не рубла/долар.

КАКВО КАЗВА РУСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ЗА РУБЛАТА?
Правителството иска по-слаба рубла, за да повиши бюджетните приходи. Бюджетът за 2025 г. е изготвен при среден курс 94,3 рубли за долар, но текущият курс е около 78.

Ако рублата остане силна, анализаторите от ВТБ изчисляват, че бюджетът може да загуби 2,4% от приходите си тази година.

Износителите – от петрол до метали и селско стопанство – също страдат. По-силната рубла намалява техните постъпления. Много служители и бизнес лидери заявяват, че биха предпочели курс от 100 рубли за долар.

Путин не е коментирал публично силата на рублата в последните месеци.

КАК ОБИКНОВЕНИТЕ РУСНАЦИ ВЪЗПРИЕМАТ РУБЛАТА?
Обществото все още разглежда долара като основен еталон, въпреки че използването на юана се увеличава. Кеш долари и евро все още се предлагат в банковите клонове, макар че обменните бюра са значително по-малко.

Санкциите направиха пътуването в чужбина и международните трансфери в долари и евро по-трудни, което намали търсенето на кеш валута.

През първото тримесечие на 2025 г. руснаците са закупили чуждестранна валута за около 200 милиарда рубли – без промяна спрямо година по-рано. Високите лихви по рублевите депозити правят спестяванията в чужда валута по-малко привлекателни.

КАКВО ПРЕДСТОИ ЗА РУБЛАТА?
Анализатори предупреждават от месеци, че рублата е надценена, но валутата досега опровергава техните прогнози.

Очаква се Централната банка да понижи основната лихва на предстоящото заседание. Ако това се случи, пазарните лихви ще паднат, което ще подтикне спестителите да изтеглят средства от рублеви депозити – и това може да отслаби валутата.

По-голямо изпитание предстои в началото на септември, когато изтича 50-дневният срок, поставен от президента Доналд Тръмп за напредък към мир в Украйна. Ако последват нови американски санкции, насочени към купувачите на руски петрол, рублата може отново да се окаже под натиск.

Последният значителен спад на рублата беше през ноември 2024 г., след като Вашингтон санкционира Газпромбанк – институцията, обработваща плащанията за петрол и газ.

Източник, близък до Централната банка, заявява пред Ройтерс, че при предишно намаление на основната лихва от 17% до 11% между февруари и юли 2015 г., рублата отслабвала постепенно в рамките на няколко месеца. Това е и очакването на регулатора сега.

Източник: “Ройтерс”