Докато Европа търси съкращения, Брюксел намира милиарди за НПО

Около 2 трилиона евро: това е приблизителният размер на главозамайващото бюджетно предложение на Европейската комисия за периода 2028–2034 г., представено на 16 юли 2025 г. В номинално изражение то е с над 60 процента по-голямо от настоящия дългосрочен бюджет, или Многогодишна финансова рамка (МФР).

Очаквано националните правителства се противопоставят категорично. Германия подхвърли възможността за съкращения в размер до 400 милиарда евро. На 27 август към нея се присъединиха Австрия, Дания, Финландия, Нидерландия и Швеция с общо изявление, настояващо за съкращения от „няколкостотин милиарда“ евро.

И все пак дебатът бързо се превърна в лицемерие, тъй като всеки изисква фискална дисциплина, но никой не желае неговият дял да бъде орязан. Държавите, ползващи се от кохезионните фондове, ревностно пазят регионалната помощ, аграрните страни защитават земеделските субсидии, а почти всяка столица иска нови милиарди за отбрана, конкурентоспособност и миграция. Всеки е открил нови приоритети, но почти никой не е готов да се откаже от старите.

На фона на тази неистова битка за оскъдни ресурси обаче, една конкретна експлозия на разходите остана почти незабелязана. Докато държавите членки спорят откъде да отрежат стотици милиарди, Брюксел тихомълком организира мащабно разширяване на финансовия канал, който издържа собствената му политическа екосистема, включително финансиране за неправителствени организации, медии, кампании за ценности и съюзници от „гражданското общество“.

Комисията предлага обединяването на няколко съществуващи програми под общата структура AgoraEU, обхващаща културата, медиите, гражданското общество, демократичното участие и насърчаването на „европейските ценности“ (или дори „ценностите на ЕС“).

Нейното предложение възлиза на 7,6 милиарда евро по постоянни цени от 2025 г. (8,6 милиарда евро по текущи цени). CERV+ – направлението, обхващащо демокрацията, гражданите, равенството, правата и ценностите – би получило 3,18 милиарда евро, което е близо два пъти повече от съответните средства по настоящата рамка. MEDIA+ (по същество финансиране от ЕС за медии с правилна политическа ориентация) би получило още 2,83 милиарда евро.

Европейският парламент, разбира се, иска да стигне още по-далеч. Настоящата му позиция относно следващия дългосрочен бюджет, водена от левите групи с мълчаливото съгласие на Европейската народна партия (ЕНП), изисква 10,72 милиарда евро по текущи цени, което се равнява на 9,5 милиарда евро по цени от 2025 г.

Докладчикът на комисията по култура на Парламента, португалският евродепутат от ЕНП Елдер Соуза Силва, предложи 12 милиарда евро по цени от 2025 г., докато Зелените поискаха 17,5 милиарда евро.

Това е забележителен приоритет в момент, когато на държавите членки се повтаря, че трудните избори са неизбежни. Първият опит за намаляване на общото прекомерно предложение на Комисията за МФР вече предвиждаше съкращения за „Хоризонт Европа“, конкурентоспособността, отбраната, сигурността и външните програми. ЕС трябва също така да намери около 168 милиарда евро за лихви и погасяване на дълга, натрупан по NextGenerationEU, съгласно собственото предложение на Комисията.

И все пак финансирането за политическата инфраструктура на гражданското общество в ЕС се движи в точно противоположната посока. AgoraEU размива финансирането на културни дейности с нещо политически далеч по-значимо: мащабна система за финансиране от ЕС на организации, ангажирани с равенството, борбата срещу дискриминацията, демократичното участие, основните права и защитата на ценностите на ЕС.

Те водят кампании относно оспорвани европейски законодателни актове, лобират или дори съдят правителства и институции на ЕС, опитват се да оформят общественото мнение и участват пряко в някои от най-острите политически дебати в Европа.

Това създава очевиден конфликт на интереси, когато финансиращата институция сама по себе си е политически актьор. Критиците отдавна предупреждават, че грантовото финансиране от ЕС функционира като самозатварящ се кръг: именно Комисията установява политическите приоритети, финансира НПО, за да агитират точно за тези приоритети, а след това цитира „исканията на гражданското общество“ като доказателство за „органичен“ обществен натиск за разширяване на правомощията на ЕС.

През април 2025 г. Европейската сметна палата установи, че Комисията все още няма точна представа колко пари от ЕС отиват при неправителствените организации.

В някои случаи финансираните от ЕС организации дори предприемат стратегически съдебни кампании – съфинансирани, разбира се, от Комисията, – за да пренасочат политическата посока чрез правни средства извън демократичния процес. Макар Комисията да представя това като подкрепа за демокрацията, плурализма и „ценностите на ЕС“, реалността е далеч по-користна и сделкаджийска. Тя представлява финансирано от данъкоплатците политическо застъпничество, създадено да бетонира управленската програма на самите институции, които отпускат парите.

Превръщането на разтегливите „ценности на ЕС“ в задължително предварително условие за получаване на финансиране прави практическия изход очевиден: консервативните и дясно ориентираните инициативи биват систематично изключвани от публичните ресурси, тъй като Комисията запазва изключителното си право да определя какво представлява „ценност на ЕС“.

Основният инструмент за тези мрежи е предложеният „Механизъм за бързо реагиране“, чрез който неправителствените организации дори ще могат да заобикалят стандартните проверки и обществените поръчки, за да получават директно финансиране единствено по политическо усмотрение на Комисията. AgoraEU е просто гигантски черен фонд на ЕС за удобни активисти, който едва си прави труда да прикрива това.

AgoraEU разкрива къде се намират истинските приоритети на Брюксел. Дори в епоха на фискални ограничения, когато големи групи избиратели като фермери, селски общности и жизненоважни изследователски програми са изправени пред тежки съкращения, ЕС е готов да мобилизира близо 11 милиарда евро (повече от целия БВП на Черна гора от около 8 милиарда евро през 2025 г.), за да финансира своята политическа НПО екосистема.

В действителност ЕС изгражда финансирана от данъкоплатците ударна сила от неправителствени организации, чиято цел е да подкопава националния суверенитет и да неутрализира неудобни изборни резултати в държавите членки. Това е контрол върху посланията чрез финансиране, а не чрез открита цензура: Брюксел няма нужда да диктува всяка дума, когато държи „златните юзди“ (goldene Zügel, както гласи една немска поговорка) на публичните пари.

Това връща аргумента обратно на бойното поле на 2-та трилиона евро. С оглед на факта, че държавите членки настояват за повече средства за отбрана, европейският бизнес се задъхва под натиск, а се задават и огромни изплащания на дългове, болезнените съкращения са неизбежни.

Комисията се надява да запълни празнината, като въведе нови „собствени ресурси“ на ЕС – на практика нови данъци и такси за европейските предприятия и потребители в размер на 58 милиарда евро годишно.

Именно това прави AgoraEU толкова показателна. Докато ключови сектори като селското стопанство, научните изследвания и инфраструктурата са принудени да се борят за всяко едно евро, Брюксел разширява машината за финансиране на собствената си идеологическа мрежа. Бюджетите разкриват приоритетите далеч по-точно от речите.

Всяко евро, пренасочено към активистки групи, е евро, отнето от реалната икономика и гласоподавателите. На европейците се казва, че болезнените компромиси са неизбежни.

И все пак, когато е принуден да избира между хората, които градят просперитета на Европа, и екосистемата на ЕС, която бетонира собствената му власт, Брюксел показва приоритетите си пределно ясно.

Автор: Ричард Дж. Шенк

За автора: Ричард Дж. Шенк е коментатор и анализатор по въпросите на европейската политика, европейските институции и фискалните регулации на ЕС за изданието Brussels Signal.

Източник: "Brussels Signal"