ЗА ПОЛИТРАБОТНИЦИТЕ, ПРИКРИТИ КАТО ПИСАТЕЛИ. ИЛИ ЗА СИНА НА БЛАГА ДИМИТРОВА

ЗА ПОЛИТРАБОТНИЦИТЕ, ПРИКРИТИ КАТО ПИСАТЕЛИ. 
ИЛИ ЗА СИНА НА БЛАГА ДИМИТРОВА

Вчера писах малко за кореновата система на романи като "Градинарят и смъртта" от Г. Господинов. Порових из градината му чак до корените й. Какво открих там - литературни кражби, синекурни длъжности, мухлясало бездарие, труп в чужд гроб - каквото можеше да се очаква. Освен, че днес е най-високо платеният лауреат от държавни грантове, той е член-кореспондент на БАН. Дори да реши да не става от леглото цял месец едни два бона са му абсолюто гарантирани. От малък го научиха така, да припомня - още на двайсет и няколко той наследи на директорския стол в американската фондация "Отворено общество" поетесата Блага Димитрова. 
А, така - от Гошко към нея. Но тук сега е лично. Имам приятелка на име Хани. Тя казва, че днес празнува втори рожден ден, защото преди много години, през 1967-а, като съвсем невръстно момиченце е кацнала за първи път в България. Но за това малко по-нататък.

Вие каква представа имате за миналото на Блага Димитрова през социализма? Някои казват, че била едва ли не дисидентка. Или поне мълчалива опозиция на БКП. Може,  може... През 1952-а, когато комунистите още са трепели хората с тояги по главата, на двайсет и две-три тя вече е Редактор в литературното списание "Септември". "Девети Септември" - какви качества трябва да притежаваш на двайсет при тия мракобесни времена, че да редактираш в най-идеологическия литературен алманах. В "Септември"! 

На трийсет и една, през 1967-а, в разгара на Виетнамската война, другарката редакторка и вече утвърдена поетеса е организационен секретар на Обществения комитет за солидарност с Виетнам. По тази линия тя пътува няколко пъти дотам. При едно от далечните пътувания в Индокитай се връща с жив трофей. Шестгодишната Ха Тху Хуанг. Хлапето ще бъде нейна неузаконена дъщеря. Защото Блага я взима при живи родители там. Крайно бедни виетнамски селяни. Майка й бачка в консервна фабрика, представяте ли си по време на войната в онзи Виетнам какви заплати са били в консервната фабрика. При това Хани, както по-късно започнахме да я наричаме, има седем-осем братя и сестри. Милостивата ни и щедра Компартия сигурно е пуснала нещо през Блага на мама и татко, за да, да речем, да подкрепим Виет Конг и да приберем Ха. 

И така, невръстното дете, от чията воля нищо не зависи, напуска слънчевата си родина и заживява в мрачния софийски  буржоазен апартамент с високи тавани. Онзи до турското посолство, колко пъти сме ходили да я вземаме за купони оттам по-късно. 

Когато Хани поотраснала, Блага я привикала и с поетическа патетика й рекла. "Ханка, ти имаш две майки. Това е двойна обич. Но и двойна мъка." Някаква подобна тъпотия, която обаче после се оказа точно наполовина вярна. Без първата част. Следете нататък. Но важното е, че със спасеното от щатските бомби дете, Блага Димитрова се очертава като един от най-ярките интелектуалци в целия Соцлагер баш на барикадата срещу Американския империализъм. Нищо, че по някоя време й писва от безкрайно ревящото за нещо си "маймунче" и с полет на БГА "Балкан" до Ханой го хвърля обратно в ръцете на майка му. Ама тогава става неочаквано неприятно. Дори сервилният кръг семейни приятели на романистката се възмущава до дъното на душата си. И приближената до Политбюро писателка хладно поръчва да върнат обратно в София Ханка. Да не се излага. Блага беше студенокръвна. Хани постепенно също стана такава. По други причини, предполагам. 
Веднъж, когато като студент бях помолил госпожа Димитрова да прочете мой роман, тя ме държа три седмици в напрежение. После бавно, много тежко, в хладния апартамент  на улица "Паренсов" до турското посолство, ме рецензира така: 
- Стилът ви напомня на Джон Ъпдайк. Който, разбира се, е един третоспенен писател.

Тя имаше възможносстта да се запознае на живо с Ъпдайк и с други от калибъра му, благодарение на Световните писателски срещи, които Любомир Левчев организираше в София. 
И продължи:

- Моят съвет обаче е да прочетете "Лице". Тя е класи отгоре /ставаше дума за собствения й роман. Да, това беше на четири очи, не мога да го докажа, но се кълна. Господ да ме съди, ако лъжа./

- Три пъти съм го чел - излъгах. Всъщност бях стигал няколко пъти до трета страница. Виж, "Заеко, бягай!" продължавах да си  го препрочитам за десети път. 

Както и да е. Накратко, с екзотичната си красота, щурия купонджийски нрав, стигащ често до безпаметност, но на двайсет и пет колко е очарователно, и целият седесарски дух от началото на 90-те Ханка бе най-преследваната мадама в София.

 Всички завиждахме на режисьора и скулптор П.Г., когато ги видяхме като официална двойка. За кратко. Ох, малко като Труман Капоти почнах да разказвам, който разбира се, е един петостепенен писател. А вие чели ли сте "Лице? Или беше "Лавина"?

По-късно, доста по-късно, когато "Ле Блага", както Хани наричаше неофициалната мащеха заради силното френско влияние във Виетнам, си тръгна от тоя свят, почна да става гадно. Изведнъж, в една мразовита зимна вечер, Ха Тху Хуанг разбра, че е останала без покрив. Пастрокът й Йордан Василев, първият главен редактор на вестник "Демокрация", и принаденият й брат, синът му Ивайло, от "Хоризонт" /"Новините подготви Ивайло Василев"/ , се оказа, че колективно са я прееб@ли. Накратко Ханка е никоя в София. И вече - далеч не на двайсет и пет. Като споменах "прееб@ли" тя съвсем сериозно твърди, че Данчо я е насилвал през всички тия години. Не знам, виетнамската ми приятелка написа книга по въпроса. А старият софийски бохем и приятел на семейството Джони Пенков яростно защити Хани, когато Жълтопаветието скочи срещу жената /"Никога още една!", така ли беше?/

Не знам всъщност някога Ханка да е работила нещо сериозно. Ле Блага я беше уредила в Консерваторията - Пеене. Но да си го кажем, Хани не би могла да замени Фреди в Куийн. Отчаяна, тя събра пари от приятели за билет до Виетнам. Да си се прибере у дома. Обаче - греда! Естествено. Нали помним едни седем-осем братя и сестри. Всичко вече е било разпределено помежду им. За нея - нямало нищо. Тя е глезанката от центъра на Европа, на която всички завиждат. По тези места родовата завист е особено ярко изразена. 

Под влиянието на Станка, не съм сигурен, те, Желю и Блага се бяха изпокарали четвърт век преди това, но ми се върти, че е така, Ханка замина за Ница. Да преподава пиано. Оказа се обаче, че по Лазурния бряг учителите по пиано са повече и от туристите. Оттам тя се пресели в Париж. 

Докато аз пребивавах във френската столица, един юлски следобед тя ми звънна по телефона.

- Стьопа, ти можеш ли да разпъваш палатки?

- Ще ходим на море ли, Хани? - засмях се. 

- Не, в Булонския лес. 

И така, до ден днешен през лятото Ханка спи в булонския лес или в друга гора наоколо. През зимата в общежетия за бездомници, като е изучила до член-кореспондентска степен безплатните супи - от осем сутринта до седем вечерта. В парижките общежития нямаш право да оставаш след осем сутринта и да се връщаш преди шест вечерта.

Днес шеметната ни софийска парти-фурия от онзи буржоазно-комунистически апартамент е на 65!  

А идва поредната зима в живота й на открито край полузамръзналата Сена. Вие чели ли сте "Лавина"?

Je suis désolé, Hani, de ne pas avoir demandé si je devais l’écrire.

От няколко години все се спирах да го напиша това, обаче неистовото евробутане на политагитатори като Гошко, осиновеният син на Блага, или самата нея преди години, чупи съдби. Погребва истински животи. "Градинарят и смъртта или Живот в Булонския лес", ако се чудиш за продължение на първа част, Гошко. Ама ти си чел "Без лице", нали? Много добре си го усвоил.

Безсъвестни троцикистки колпед@ци. 

Да чакам ли някой сега да ми размаха пръст "А тя защо за толкова време не се хвана на работа?" Ъ?...

И има една малка ирония на Съдбата. Английският превод на "Времеубежище" е Time Shelter. Shelter /Подслон/ - онова което през зимните нощи край Сена Хани търси с премръзнали ръце и крака.