Модата да мразиш – вменени вярвания на псевдолибералната тълпа и опасностите от нея!

В последните месеци се нагледахме и наслушахме на толкова омраза, насочена от българи към българи, че непредубеден чужденец би си помислил за нас ужасни неща. Вероятно би приел, че в България живеят два съвсем различни народа, различни едва ли не генетично.

Може би за първи път в най-новата родна история виждаме организирани и целенасочени действия на един нов вид човешка общност – технологичната тълпа, формирана не на база сходни визии, идеи и убеждения, а на готови, спуснати директно в съзнанието и моди, наративи и внушения. Главна роля играят вече не строго оформени идеологии, нито харизматични лидери, а само пропагандата, напълно прераснала до програмиране не на индивидите поотделно, а на цели таргетни групи, на цели тълпи.

Днес това е сравнително лесно, тъй като пропагандистите разполагат с огромни възможности, в лицето на невероятния напредък на информационните технологии, на социалните мрежи и платформи от рода на youtube и  tik-tok, както и на изкуствения интелект. 

Тези възможности за програмиране на тълпите са подпомогнати и от значителния общ спад на образованието, на липсата на фундаментални знания у стотици хиляди, предимно млади българи. Ниското общо образование и липсата на фундаментални знания правят така, щото пред програмирането на тълпата да няма  никакви пречки.

Разбира се, такива тълпи могат да съществуват само в места, където са струпани много хора. Затова у нас тези нови тълпи са струпани главно в най-големия ни град – София и в много по-малка степен в другите ни големи градове – Пловдив и Варна.

Последните избори бяха като витрина на това програмиране.

Методиката е  ясна и проста – залага се на подражанието, което кара отделните единици в тълпата да вярват безпрекословно в едно и също нещо, защото то е някаква мода и тази мода държи тълпата сплотена. За първи път, обаче, програмиращите наративите заложиха на крайна омраза, на такава омраза, която кара стотици хиляди да мразят злобно и неистово, омраза, унищожаваща всяка възможност за цивилизован диалог, за нормални съждения и трезви решения.

Както пише великият Гюстав Льо Бон – „Убежденията на тълпите приемат присъщите на религиозното чувство черти, като: сляпо подчинение и бясна нетърпимост“ Така превърнатата в религиозна тълпа няма нужда от сложни обяснения. На нея омразата е напълно достатъчна.

Първо  - няколко години нашата псевдолиберална тълпа се програмираше с омраза към Русия. Това беше основният наратив и той се налагаше далеч преди началото на войната в Украйна. Русия трябва да бъде мразена винаги, навсякъде и по всяко време. Това се превърна в мода. Мразенето на Русия прави всеки млад човек (предимно в София) част от уж либералната тълпа. Наративът е – ако искаш да изглеждаш част от групата млади хора в София, които са прозападно настроени, образовани, модерни,  то първото условие е да мразиш Русия. Това те прави част от някакъв клуб, от някаква общност. Модно е да си там, защото участието в тази общност те прави готин, нещо повече, забравяш комплексите си и си част от цялото, от общността.

Ако искаш да си млад софиянец, без значение къде си роден, но не споделяш омразата, то ти си маргинал, някакво тъпо селско комуне и другите те остракират, изхвърлят те от обществото си.

Впоследствие, след 2022, виждаме как омразата се надува още като балон – освен Русия, трябва да се мразят и всички останали българи (а и не само) които не мразят Русия. Обединителният наратив - ние сме млади и образовани софиянци и европейци, а другите са вредни – стари и неграмотни комуняги, не само се запази, а и придоби нови, съвсем омразни измерения. 

Особено в последните месеци, покрай парламентарните и президентските избори видяхме с очите си как ескалира омразата. Програмирането продължи с наратива, че Русия ще ни нападне, че не само трябва да изхвърлим всичко от историята си, свързано с Русия, да съборим всички паметници, а и трябва днес, тук и сега да се готвим за война с нея. Ние сме европейци, Европа е топ, а Путин е агресор и комунист (което, само по себе си, е грандиозна глупост).
Оттам нататък – след изборите - путинистите Радев и Йотова ще върнат комунизма и ще ни превърнат в Задунайская губерния и в част от „руската кочина“.

Съответно, както нареждат нашите европейски „приятели“, ние ще пеем дитирамби за великия Зеленски, спасител на Европа от варварина Путин. Също така, освен Путин и Русия, ще мразим Радев, Йотова и всички „тъпи комундета и русороби“, които ги подкрепят.

Излишно е да се опитваме да говорим на програмираната псевдолиберална тълпа, че най-важното е да има мир, че сме последна грижа на Путин, че самия запад е разделен по отношение на войната в Украйна. че България е затънала в огромни вътрешни проблеми, ужасна демография, грандиозно социално неравенство, липса на инфраструктура, унищожено образование и превърнато във финансова схема здравеопазване… Тях тези неща не ги вълнуват, не са им важни, или ако случайно стигнат до тях – пак Путин и родните путинисти са им виновни. Омразата е затъпила всякакви останали възприятия. 

Кой прави всичко това?

Наивно е да вярваме, че зад буквалното зомбиране с омраза стоят ПП, ДБ или който и да е български субект. Моя скромност, без да налага мнението  си на никого, е убеден, че това са външни сили, същите страшни манипулатори, които определят пропагандата в цяла Европа. Всички те са свързани, но зад завесата се показва грозната костелива ръка на британските всевъзможни служби и мозъчни тръстове. 

Вече и малките деца би трябвало да видят, че именно Британската империя и вербуваните и агенти в цяла Европа са най-ярките радетели за продължаване на касапницата в Украйна. България не само не е изключение от плановете на лондонските войнолюбци, а точно обратното – неразривна част е.

В последните седмици  нещата придобиват нови нюанси. ПП и ДБ явно вече не са достатъчни за видими водачи на мразещата тълпа. Неясни същества като Манол Глишев издигат радикални лозунги за български майдан, за пълна и тясна интеграция с британска Украйна и за повече, колкото се може повече практическо изражение на омразата към Русия и съответно към всички българи извън мразещата тълпа.

Тук вече нещата опират до опасност за националната сигурност и тази опасност не бива да се подценява по никакъв начин, с оглед могъщите сили, които стоят зад нея.

Радикализацията на мразещата тълпа би изправила България пред страшни предизвикателства и в този смисъл е крайно време легитимната власт у нас да се намеси. Мразещата тълпа трябва да бъде разбита по всякакви начини, ако трябва и със сила. Бъдещето на България е бъдеще за всички българи, а не само на някакви програмирани зомбита.