След Анкара: „Дълбоката държава“ и европейците празнуват победи

Тръмп дава на НАТО точно това, което искат.

Като кандидат-президент Доналд Тръмп стана известен с обещанието си да сложи край на войната в Украйна „в рамките на 24 часа“ след встъпването си в длъжност.

Миналата седмица обаче той призна, че ударите на Украйна по енергийната инфраструктура на Русия представляват „ескалация“ на конфликта, и предложи нова подкрепа за военните усилия на Киев.

„Това е ескалация“, каза Тръмп, „но е и ескалация, която може да помогне за постигането на край на войната.“

„Ще ви дадем лиценз да произвеждате ракети „Пейтриът“ (Patriot)“, каза Тръмп пред репортери преди срещата си с президента на Украйна Володимир Зеленски, за когото Тръмп заяви, че е „свършил невероятна работа“. Както одобрително отбеляза „Вашингтон Пост“, президентът изглежда е „възприел виждането, което Украйна и много европейци поддържат от дълго време“.

Това виждане – според което войната на Украйна е спечелима, стига само Западът да изпрати достатъчно пари и оръжия – е консенсусът сред външнополитическия елит от самото начало на този конфликт. Сега, с помощта на западните медии, ястребите в Европа и нашата собствена бюрокрация в сферата на националната сигурност успешно продават този наратив на един доверчив президент, който преди това устояваше на техните ухажвания.

Те изобщо не се срамуват и от методите си. Както документира „Ню Йорк Таймс“ в края на миналата година, „притиснати до стената американски военни офицери се срещнаха с колегите си от ЦРУ, за да помогнат за изработването на по-съгласувана украинска кампания“. Тази кампания, фокусирана върху петролните рафинерии, беше лансирана от Агенцията на най-високо ниво: директорът на ЦРУ Джон Ратклиф лично е представил аргументите на своя шеф на голф игрището.

По време на „редовните неделни срещи за голф“, съобщава „Таймс“, Ратклиф е продал плана на един възприемчив Тръмп, който „похвалил тайната роля на Америка в тези удари срещу руската енергийна индустрия“, докато Путин, по цветния израз на президента, „продължавал да го разиграва“.

Това убеждаване от страна на „дълбоката държава“ продължава с пълна сила. Миналата седмица „Уолстрийт Джърнъл“ съобщи, че на президента „се показват разузнавателни доклади на САЩ за новите способности на Украйна за нанасяне на удари и той е останал впечатлен от тях“, както и че „тези оценки обясняват защо Тръмп говори по-позитивно за Украйна в сравнение с миналата година“.

Според Джон Миършаймър, Глен Дисен и други отблизо наблюдаващи конфликта експерти, последните подкрепени от ЦРУ удари по руската инфраструктура няма да променят фундаменталните реалности в конфликта, но могат да доведат до дестабилизиращи ответни реакции от страна на Москва.

Миършаймър отдавна е разбрал, че фундаменталната динамика на тази война е в полза на Русия. Както заяви той пред Европейския парламент миналата есен: „Русия очевидно печели тази война и е вероятно да надделее“, тъй като „във война на изтощение всяка страна се опитва да обезкърви другата докрай, което означава, че страната с повече войници и по-голяма огнева мощ е по-вероятно да излезе победител. Русия има значително предимство и в двете измерения.“

Оттогава насам малко неща са се променили. Новите ангажименти на Запада за предоставяне на помощ „няма да имат почти никакъв ефект върху случващото се на бойното поле“, каза Миършаймър пред „Ди Американ Консерватив“. Вместо това, предупреждава Миършаймър, те могат да насърчат Кремъл да даде по-голяма тежест на хардлайнери като Сергей Караганов, които твърдят, че Западът е изгубил страха си от Русия и че само драстични мерки – като например използването на тактическо ядрено оръжие – могат да възстановят възпиращия ефект.

В сходен дух Глен Дисен твърди, че целта на НАТО за „пренасяне на войната в Русия“ няма да принуди Путин да се огъне, тъй като „от руска гледна точка прекратяването на огъня не означава мир, тъй като тогава страните от НАТО биха изпратили свои войски и военно оборудване“.

„Единственият възможен отговор за Русия сега е ескалация, която може да ни доведе до ядрена война“, твърди Дисен.

Западните лидери вярват, че могат да контролират стъпалата на ескалацията и да избегнат подобен катастрофален изход. Този залог обаче щеше да бъде по-достоверен, ако същото това високомерие – увереността, че Западът може да провокира Русия без последствия – не беше родило самата прокси война.

„Моето виждане за случващото се тук“, отбеляза Миършаймър миналия месец, „е, че Украйна всъщност губи на бойното поле и хората, които са наясно с нещата отвътре, го разбират. И последното нещо, което искат да направят, е да го кажат на глас. Вместо това те провеждат тази масирана пропагандна кампания, която по същество твърди, че: първо, Украйна е обърнала хода на събитията на бойното поле... второ, атаките с дронове навътре в Русия започват да имат сериозни икономически и политически последици за Путин и за Русия като цяло... и след това, разбира се, се лансира тезата, че Путин е слаб и уязвим и ще бъде принуден да ни отстъпи.“

И това, казва Миършаймър, е „напълно илюзорна съвкупност от аргументи“.

Ентусиазмът на западния елит за ожесточаване на войната изглежда все по-несъвместим с вижданията на самите украинци. Миналата седмица в украинския град Лвов избухнаха безредици в протест срещу мащабната кампания за мобилизация на Зеленски. Подобни „сблъсъци между граждани и военна полиция за наборна служба“, съобщава „Евронюз“, „бележат постоянен ръст... като властите съобщават за над 100 такива инцидента само от началото на тази година“.

Това вероятно не е изненадващо, като се имат предвид структурните проблеми на страната с човешкия ресурс. Украйна се намира в „демографска спирала на смъртта“, обяснява Миършаймър, „а ние ги насърчаваме да хвърлят хора в месомелачката, при положение че така или иначе ще загубят“.

Притесненията на обикновените украинци обаче изобщо не бяха на преден план на срещата на върха на НАТО миналата седмица. Политиците, събрали се в Анкара, се интересуваха от пълна победа, а не от мир. „Европейците“, както отбеляза Глен Дисен, „получиха това, което искаха. Дипломацията е мъртва и това вече е войната на Тръмп.“

Автор: Харисън Бергър

Харисън Бергър е кореспондент на „Ди Американ Консерватив“. Писал е за издания като „Дроп Сайт Нюз“ (Drop Site News), „Ди Нейшън“ (The Nation) и „Респонсибъл Стейткрафт“ (Responsible Statecraft). Преди това е работил като изследовател и продуцент за предаването „Систем Ъпдейт“ (System Update) с Глен Грийнуолд. Работата му се фокусира върху гражданските свободи и външната политика на САЩ. Завършил е политически науки и русистика в Юниън Колидж (Ню Йорк).

Източник: “The American Conservative”