През последните три години над 150 000 души са влезли незаконно в Гърция – интервю с Йоанис Коловос

„Без значение каква имиграционна политика се следва в Европа, всички те се провалиха, защото не отговориха на два критерия: много малък брой пристигащи и културна близост.“

Гърция е изправена пред сериозен проблем с незаконната масова миграция.

Десетки хиляди хора – предимно мюсюлмани в боеспособна възраст от Близкия изток, Южна Азия и Африка – влизат незаконно в страната всяка година както по суша, така и по море.

Според гръцките медии остров Крит в момента е основната дестинация за мигрантите, достигащи Гърция. Той засенчва източните острови в Егейско море, които понесоха основния удар на миграционната криза през 2015 г. По онова време около един милион души, влезли от Турция, преминаха транзит през страната на път за други държави от Европейския съюз. Само в един ден през изминалия май бяха регистрирани 600 пристигания.

Миналата година около 19 800 души (главно от Судан, Египет и Бангладеш) слязоха на брега на Крит, което представлява 47% от общия брой за страната.

Този миграционен феномен се изследва от години от гръцкия учен и изследовател Йоанис Коловос. Той притежава докторска степен от Департамента по балкански, славянски и източни изследвания към Македонския университет в Солун. Неговите научни интереси са фокусирани върху национализма, както и върху популистките десни партии в Гърция и Европа. Автор е и на няколко книги за имиграционната политика на Гърция и за мултикултурализма.

В интервю за The European Conservative Коловос анализира проблема с масовата миграция в Гърция, концепцията за национализма и други важни въпроси.
Разкажете ни за настоящата демографска картина в Гърция.

В момента Гърция има постоянно население от 10,5 милиона души. За съжаление, демографските тенденции в страната са изключително негативни: населението застарява, а раждаемостта е под нивото на просто възпроизводство. По мое мнение това е най-голямата заплаха за Гърция днес. Ниската раждаемост от 1,3 деца на жена, което е далеч под необходимите 2,1 само за поддържане на числеността, означава, че местното население бавно, но сигурно изчезва.

Ситуацията се влошава и от факта, че няколкостотин хиляди млади гърци напуснаха страната по време на дълговата криза през изминалото десетилетие в търсене на по-добро бъдеще, предимно в други европейски държави. Така Гърция е изправена пред двоен проблем: застаряващо и намаляващо местно население, съчетано с нарастващо и по-младо имигрантско население, което се установява в страната и де факто заменя местните хора.
Колко мигранти са влезли незаконно в Гърция през последните години според официалните данни?
През последните три години (2023–2025 г.) е регистрирано незаконното влизане на над 150 000 души в Гърция. По-конкретно:
 

• 46 095 души са влезли през 2023 г.
   
• 59 176 души през 2024 г.
   
• 48 298 души през 2025 г.
   

Разбира се, със сигурност има неопределен брой хора, които са влезли в Гърция незабелязано и затова не фигурират в тези данни. Както вече отбелязах, поредица от гръцки правителства, както от център-ляво, така и от център-дясно, се провалиха в справянето с незаконната имиграция и дори я насърчиха, предприемайки няколко вълни на легализация.

Смятате ли, че масовата ислямска миграция и ислямизацията са сериозни заплахи, пред които Гърция е изправена днес?

Засилената незаконна имиграция – която е предимно мюсюлманска – води до постепенно заселване в Гърция на групи от населението, които са културно далечни от местните хора. Поради това голяма част от тях няма да могат да се интегрират в гръцкото общество.

Трябва да се отбележи, че всички гръцки правителства през последните 35 години подходиха напълно погрешно към въпроса за незаконната имиграция. Това превърна Гърция от една почти хомогенна в етническо и религиозно отношение страна в държава, в която около 10% от населението е от негръцки произход.

Според Вас легализирането на незаконните мигранти ефективно решение ли е?

Това вероятно е най-лошото възможно решение, тъй като на практика възнаграждава нарушаването на закона. То корумпира системата, като толерира тези, които са влезли незаконно в страната, тези, които са останали незаконно в нея, и тези, които наемат хора без документи. Това превръща страната в магнит за още по-голяма незаконна имиграция.

Ето защо една легализация неизменно е последвана от нова след няколко години, а след това от следваща и т.н. До момента в Гърция от средата на 90-те години насам сме имали не по-малко от пет кампании за легализация.

Смятате ли, че гръцката общественост си дава пълна сметка за мащаба на проблема? Ако не, защо?

Обществеността си дава сметка. Има многобройни социологически проучвания, включително отпреди две десетилетия, които показват, че мнозинството от гърците подкрепят силно ограничаваща политика и репатриране на незаконните имигранти. Съвсем наскоро едно проучване установи, че 55,3% от гърците подкрепят създаването на центрове за връщане на незаконни имигранти в Африка.

За съжаление, за повечето гърци имиграционната политика не е основният критерий при гласуване. Това позволява на системните партии да се разминават с половинчати мерки срещу незаконната имиграция или дори с откровено проимиграционни решения.

Кои са причините, поради които някои хора изглеждат безразлични към опасностите от масовата миграция?

Не че не разбират опасностите. По-скоро мнозинството от тях може да не са пряко засегнати. Хората, които живеят в гетоизираните части на центъра на Атина, са отлично запознати с проблема. Жителите на други квартали в Атина или в останалите части на страната обаче смятат имиграцията за по-малко спешен въпрос и гласуват в зависимост от състоянието на икономиката или нивото на заетост.

До известна степен това е разбираемо, тъй като хората се нуждаят от работа, за да си изкарват прехраната, но въпросът с имиграцията и демографският срив в дългосрочен план ще се окажат много по-важни, тъй като застрашават самото съществуване на гръцката нация в бъдеще.

Какво според Вас трябва да се направи, за да се спре проблемът с масовата или незаконната миграция?

Това е изключително обширна тема, тъй като се налага да се справим с редица фактори в една ситуация, която гнои от десетилетия. Казано накратко: всеки, който е влязъл незаконно в Гърция или е пребивавал незаконно в нея, не трябва да има право да кандидатства за убежище и не трябва да има право да работи. Единственото му „право“ трябва да бъде еднопосочен билет обратно към страната му на произход. До репатрирането им тези хора в идеалния случай трябва да бъдат изолирани от законните жители на страната – граждани, туристи или просто пребиваващи.

Правил сте академични изследвания на различните форми на гръцкия национализъм. Как бихте дефинирали национализма? Нуждае ли се една нация от здравословна доза национализъм, за да оцелее?

В общи линии национализмът се дефинира както като чувство за национална принадлежност, така и като идеология, която произтича от това чувство. Тази идеология разглежда нацията като ценност от най-висок порядък. Като „нация“ дефинираме група от хора, свързани помежду си чрез споделен произход, общ език, обща религия и споделена култура. Колкото повече общи връзки има тази група, толкова по-здрава е националната спойка, която я държи заедно.

Ако гледаме на нацията като на разширено „семейство“, тогава национализмът е хубаво нещо, защото подхранва връзките, които крепят групата, и по този начин засилва солидарността в национален план. Трябва също така да имаме предвид, че от еволюционна гледна точка умовете ни са устроени така, че да работят чрез нагласа за предпочитане на собствената група. Разбира се, национализмът не трябва да се свързва с фанатизъм, защото тогава може да доведе до крайности, но това важи за абсолютно всяка идеология или религия.

В днешния политически климат как се третира концепцията за национализма от страна на културните и политическите елити в ЕС?

Национализмът е демонизиран от местните елити и елитите в ЕС и е погрешно отъждествяван с екстремизъм или фашизъм. Както гръцките, така и европейските елити прокарват мултикултурен и космополитен светоглед, който, за да успее, изисква отслабването на националните култури и съответно – отслабването на всички онези връзки, които спояват една нация.

Споделя ли широката общественост начина, по който политическото статукво вижда национализма?

Гръцкото общество е доста националистически настроено, дори ако по-голямата часть от гърците не биха използвали термина „национализъм“, за да опишат позицията си. Те се гордеят, че са гърци на първо място. Гордеят се с националната си идентичност и показват дълбоко уважение към ценности като семейството, религията и националната култура.

Ако бяхте министър-председател, какво бихте променили в управлението на страната и в подхода й към проблема с масовата миграция?

Бих променил космополитния светоглед на елита в страната, който смята мултикултурализма за благословия, докато в действителност той доведе до социално фрагментиране, паралелни общества, срив на социалното единство и отслабване на чувството за национална принадлежност и национално самосъзнание.

Интеграцията на имигрантите може да бъде успешна единствено тогава, когато става въпрос за много малък брой хора, които в същото време не са културно отдалечени от местното население. В случая с Гърция нито едно от тези предварителни условия никога не е било изпълнено. А урокът, който трябва да се научи в цяла Европа, е, че без значение каква политика на интеграция се следваше (във Великобритания, Швеция, Нидерландия, Белгия, Франция или Германия), всички те претърпяха провал, защото не отговориха на двата споменати критерия: много малък брой и културна близост. Празните пожелания не трябва да бъдат ориентир за имиграционната политика на една държава. Надявам се само това осъзнаване да не е дошло твърде късно за Европа.

Автор: Узай Булут

Източник: “The European Conservative”