Москва отвъд украинския периметър: Три признака за предстоящия сблъсък между Русия и Европа

Сега, когато конфликтът в Украйна навлезе в своята пета година, вниманието на западните медии е съсредоточено до голяма степен върху военните операции на терен. Тъй като проверимата информация остава ограничена и филтрирана от войната на наративи, основната лупа, през която западните медии виждат конфронтацията на ЕС с Русия, е помощта за Украйна и мащабното използване на дронове като основни военни активи.

Тълкуването на руската политика и действия единствено през призмата на украинския конфликт обаче отклонява вниманието от вътрешните динамики, които разкриват голяма част от стратегическата ориентация на Москва, включително и на фронта. Три неотдавнашни събития са показателни за възможно влошаване на конфронтацията на Русия с ЕС отвъд настоящата украинска граница.

1. Външна политика срещу военни действия (Нормативен и институционален признак)

Първият признак е от нормативно и институционално естество. На 13 май 2026 г. Държавната дума прие разпоредба, която упълномощава руския президент да разполага въоръжените сили извън територията на страната, за да защитава руските граждани в чужбина. Формално законът засяга лица, срещу които се водят наказателни производства от чуждестранни или международни съдилища, непрезнати от Москва, но по същество той предполага значително разширяване на правомощията на президента.

По-конкретно, това осигурява по-широка институционална рамка за защита на руските граждани и рускоговорящото население в постсъветските страни – политическо оправдание, което Кремъл вече е използвал в различни кризи, включително украинската, и отваря вратата за действия срещу други държави. На първо място това са балтийските страни, които Москва разглежда като широко дискриминиращи рускоговорящите малцинства.

Западът, който често свежда руската политическа система до карикатура на личната власт на Владимир Путин, до голяма степен пренебрегна тази новост. Междувременно тя осигурява солидна институционална подкрепа за обичайната практика на Кремъл да обосновава юридически изпълнението на своите политически решения. Въпросът е, че за Кремъл защитата на руските граждани и етническите руснаци, живеещи в чужбина, сега е стратегически приоритет, който изисква структурна интеграция на външната политика на Русия и преките военни действия.

2. Русификация на Приднестровието (Геополитически признак)

Вторият признак е от геополитическо естество. Почти на същия ден, 15 май, Путин подписа указ, предоставящ ускорено получаване на руско гражданство за жителите на Приднестровието. Формално част от Молдова, тази отцепила се територия, обитавана от около 400 000 души и де факто контролирана от структури, близки до Москва, е място на замразен конфликт от 1992 г. насам, като в района все още присъстват около 1500 руски военнослужещи.

Улеснявайки достъпа до руско гражданство (чрез отмяна на стандартните законови изисквания – петгодишно пребиваване в Русия, владеене на език и изпит по гражданско образование) за хора, постоянно пребиваващи в една изключително чувствителна постсъветска територия, този указ – подкрепен от закона за екстратериториалната защита на руски граждани – повтаря прецедента с Донбас. Там предоставянето на гражданство на рускоговорящи хора даде на Москва формални основания да предяви правото си да ги защитава и впоследствие да оправдае интервенцията си.

Това може да има преки геополитически последици: всяка териториална връзка между контролираните от Русия райони и Приднестровието задължително би преминала през Южна Украйна, което извежда на преден план въпроса за Одеса и контрола над Черно море (цели, които сега се обсъждат в кръгове далеч отвъд радикалните руски патриоти).

На молдовския фронт засилването на руското присъствие в Приднестровието неизбежно би довело до конфронтация с проевропейското ръководство на молдовския президент Майя Санду, която е открито подкрепяна от ЕС, Германия, Обединеното кралство и Франция. В една страна, вече дълбоко разделена между проруски и проевропейски фракции, Молдова може да се превърне в плодородна почва за нова прокси война между Русия и Европа.

3. Новата военна интелигенция (Социално-политически признак)

Третият признак е от социално-политическо естество. В руската Белгородска област, която граничи с Украйна и е изложена на войната, генерал Александър Шуваев – дерогиран ветеран от украинския конфликт – е назначен за временно изпълняващ длъжността губернатор (след оставката на Вячеслав Гладков). Генерал Шуваев, който е „Герой на Руската федерация“, е назначен на този пост чрез президентската програма „Времето на героите“ (Время героев), която популяризира ветерани и хора, отличили се в кофликта в Украйна, на позиции в държавния апарат, регионалната администрация и държавните компании.

Този епизод е емблематичен за формирането на една нова военна интелигенция, обединяваща фигури, които имат военен опит, радват се на обществено признание и са интегрирани в политическите и институционалните кръгове. Това е фундаментално ново и важно развитие в руското общество, където военните, интелектуалците и административните служители традиционно са формирали отделни прослойки.

Днес кохорта от хора, отличили се в украинския конфликт, получават достъп до социални и политически канали, предимно чрез обучение в елитни институции, подкрепено от привилегирован достъп и квоти, запазени за ветераните. Социалната мобилност на ветераните, която е също политическа и институционална, демонстрира как военният опит се превръща в нов източник на легитимност за заемане на правителствени роли. Това вероятно ще създаде политическа система, изградена около по-строги патриотични ценности, и ще доведе до по-радикална позиция на Русия в настоящите и бъдещите конфликти. В по-общ план, то може да доведе до институционализиране на състояние на перманентна конфронтация с Европа.

Автор: Игор Пеличиари

Източник: “Global Affairs”