Варварството в Белфаст

Това безумно, свирепо нападение с нож беше кървав страничен продукт на държавния провал.

Позволено ли ни е вече да изпитваме чист, студен гняв? Това усетиха милиони от нас тази сутрин, докато гледаха кадрите от това варварско нападение в Белфаст. Колкото и плашещата се от обикновените хора „мисловна полиция“ в правителството на Киър Стармър да не одобрява подобна ярост, това е емоцията, която заля всички почтени британци и ирландци, когато видяха как един безпощаден брутален тип сипе удар след удар с нож върху поваления си, борещ се за живота си жертва. Успех в опитите да се обуздае народният гняв заради този акт на безпричинно зверство.

Това беше наистина нечувано и отвратително. На една слабо осветена нощна улица в Северен Белфаст се разигра своеобразна средновековна касапница. Местен мъж на около 40 години беше безмилостно затиснат от нападателя с нож. Всяко забиване на острието беше извършено хладнокръвно и жестоко. Чудовището се целеше в лицето, врата и гърба на мъжа. Тази сутрин полицията обяви, че жертвата е претърпяла „значителни наранявания на очите“. Това опит за изваждане на очите ли е било? В Обединеното кралство през 2026 година? Някои го наричат опит за обезглавяване. Което и от двете да е, сега вече знаем, че първоначалните медийни съобщения за „инцидент с нож“ бяха срамно евфемистични, маскирайки едно чудовищно зверство в одеждите на обикновено ежедневно престъпление.
След това дойде най-важното разкритие – това, което придаде политическа неотложност на тази дива проява на насилие: заподозреният е суданец. Полицейската служба на Северна Ирландия (PSNI) се опита да изнесе подробностите бързо, очевидно научила поуката колко много се вбесява обществеността, когато истината за варварското насилие се укрива от нас с мотивите, че сме твърде глупави и расисти, за да се справим с нея. Заподозреният е на около 30 години, изглежда е от Судан и е стигнал до Северна Ирландия през Дъблин. О, и освен това му е било предоставено разрешение за престой.

Тези констатации променят всичко. Всичко.

Да, само изцапаният с кръв дегенерат носи отговорност за ужасите, причинени на този невинен човек. Но сега вече знаем, че този боклук е имал цяла армия от безумни помагачи и съучастници. На заден план зад това детайлно отвратително деяние се крие цял режим на съучастие. Съзнателно нехаещите технократи, които ръководиха заличаването на нашите граници. Безгръбначната правна система, която отказва да експулсира хора, които не трябва да бъдат тук. Колекциониращата морални точки класа от активисти, която агитира за правото на всеки „търсещ убежище“ да остане, защото те ценят светлината на прожекторите на собственото си самочувствие за праведност далеч повече, отколкото безопасността на мъжете и жените от работническата класа. Никой от тях не е държал ножа, не; но всички те помогнаха да се проправи пътят за присъствието на този развратник в Белфаст. Няма ли вече основание за обвинение срещу държавните служители в престъпно излагане на опасност?

Всяка седмица се появяват съобщения за ужасяващи изнасилвания, извършени от незаконни имигранти. Жени и момичета от работническата класа претърпяха отвратително насилие от ръцете на мъже, дошли с малки лодки под носа на нашите апатични, страхливи управници. Има и убити хора. От предполагаемата банда за изнасилвания, ръководена от афганистански граждани в Норич, до снощното безумно кръвопролитие в Белфаст – кога ще ни бъде позволено да кажем, че всичко това е горчивият плод на държавния провал, предвидимият резултат от отказа да се поеме контрол над това кой идва тук и защо?

Хората са уморени да плащат кръвната цена на буржоазната добродетел. Точно така се чувстват в последно време общностите от работническата класа – че от тях се очаква да поемат риска от допускането на десетки хиляди непроверени мъже, докато техните „по-висшестоящи“ съграждани обират лаврите на праведността, които идват с виковете „Бежанците са добре дошли“. Класата на активистите в техните зелени предградия е защитена от социалните последици на своя морален театър. Ниските слоеве са тези, които понасят последствията. Момичета от работническата класа, които внезапно се оказват с 800 мъже от „кой знае къде“ в хотела в края на тяхната улица. Жени като Рианън Уайт, убита от судански „търсещ убежище“ в същия мигрантски хотел, в който тя работеше. Този беден човек в Белфаст. Изглежда, че тяхното страдание е малка цена, която трябва да се плати за моралното злорадство на нашите управници.

Ето защо хората са яростни. Не защото са расисти. Не защото искат всички небели да бъдат изгонени от кралството. Подобна клеветническа, класова жлъч вече не минава. Не, именно патологичната незаинтересованост на естаблишмънта ги вбесява, както и зелената светлина, която подобно институционализирано страхливост дава на определени зли мъже, които идват тук. Този образ на заподозрения в Белфаст, който изглежда триумфално вдига юмрук във въздуха с вледеняващ кръвта възторг, докато изтощената му жертва се бори за живота си – това ще остане запечатано в съзнанието на хората. То заслужава да се превърне в определящ образ в живота на нашата нация. Защото то мрачно олицетворява двойния ужас от убийственото намерение на един индивид и убийственото безразличие на една държава.
Политическата класа вече се тревожи повече за реакцията на масите към това апокалиптично събитие, отколкото за самото събитие. Точно както Стармър оплакваше призивите за „чист, студен гняв“ заради смъртта на Хенри Новак, така те ще се опитат да смажат нашето възмущение от варварството в Белфаст. Депутат от Социалдемократическата и лейбъристка партия на Северна Ирландия беснее срещу „английските десни политици“, които биха могли да експлоатират това зверство, за да „постигнат собствените си цели“. Представете си да станете свидетел на такова насилие, сякаш от Края на дните, и да си помислите: „По дяволите, как ще реагират хората?“. Те са толкова изгубени. Те са отвъд границата на изгубването.

Можеше да бъде и по-лошо. Ако не беше намесата на минувачите – един от тях е използвал стик за хърлинг (ирландски спорт), за да удари нападателя с ножа в момента, в който полицаите са пристигали – жертвата несъмнено щеше да загине. Героизмът на тези добри хора заслужава награда. И все пак не можем да допуснем ситуация, в която единственото нещо, стоящо между цивилизацията и варварството, е стик за хърлинг.
Нужен е толкова много морален ремонт. И той трябва да започне веднага.

Автор: Брендан О'Нийл

Брендан О'Нийл е главен политически анализатор (писател) на „Спайкд“ (spiked) и водещ на подкаста „Шоуто на Брендан О'Нийл“ (The Brendan O’Neill Show).

Източник: “Spiked”