Докато Европа обмисля преговори с Путин, Брюксел рискува да бъде изтласкан на заден план

Призивите за подновяване на дипломатическия ангажимент с Москва разкриват напрежение между националните столици и Брюксел относно контрола върху европейската външна политика.

В сряда финландският президент Александър Стуб призова Европа да започне директни дипломатически разговори с руския президент Владимир Путин, присъединявайки се към нарастващите признаци, че европейските правителства започват да се подготвят за бъдеща фаза на преговори във войната в Украйна. Тези коментари идват в момент, когато няколко европейски столици изглеждат все по-склонни да проучат дипломатическите канали с Русия, докато доклади от Брюксел сочат за засилващо се безпокойство спрямо настоящото ръководство на външната политика на ЕС.

„Вярвам, че сега е моментът Европа да пристъпи напред и да се ангажира в дипломатически дискусии с руското ръководство, и по-конкретно с президент Путин“, заявява Стуб по време на съвместна изява с кенийския президент Уилям Руто. Неговите думи отразяват по-широкото признание сред някои европейски лидери, че всяко евентуално споразумение за край на конфликта ще изисква пряко взаимодействие с Москва.

Стуб също така твърди, че всяко бъдещо европейско представителство трябва да бъде поверено основно на Германия, Франция и Обединеното кралство. Това предложение е изключително знаково, тъй като поставя водещите сили в Европа в центъра на евентуални бъдещи преговори, като същевременно отрежда на институциите на ЕС второстепенна роля.

Неговите изявления съвпадат и с други сигнали, идващи от Берлин. Германският канцлер Фридрих Мерц също изрази подкрепа през последните седмици за проучване на дипломатически пътища, след като бъдат налице необходимите условия. От Москва руският външен министър Сергей Лавров по подобен начин твърди, че посланиците на Германия, Франция и Обединеното кралство са потърсили възобновяване на контактите с руски дипломати. Въпреки че тези твърдения не са официално потвърдени от съответните правителства, те сочат към една все по-видима реалност: след повече от четири години война въпросът вече не е дали ще се наложи дипломация, а кой ще я ръководи, когато му дойде времето.

Калас под натиск

Пренасочването към дипломацията се случва в момент, когато Брюксел е изправен пред собствен дебат за това кой трябва да оформя външната политика на Европа. Няколко международни медии съобщиха, че редица държави-членки проучват възможни реформи в Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) – дипломатическия орган, създаден съгласно Договора от Лисабон за координиране на външната политика на Европейския съюз. Обсъжданията според информацията варират от вътрешно преструктуриране до намаляване на влиянието на Върховния представител по външните работи – позиция, заемана в момента от Кая Калас.
Все още не е представено официално предложение. Въпреки това фактът, че най-големите европейски столици обсъждат промени в една от ключовите външнополитически институции на ЕС, показва нарастващо недоволство от настоящия подход.

Откакто пое поста, Калас поддържа една от най-твърдите позиции спрямо Русия в рамките на институциите на ЕС. Докато този подход се радва на силна подкрепа в балтийските държави и части от Източна Европа, други правителства смятат, че бъдещите преговори ще изискват по-голяма дипломатическа гъвкавост.
Проблемът обаче надхвърля самата Калас. Дебатът отразява и по-широка борба за власт в институциите на ЕС. Една реформа на ЕСВД би могла индиректно да укрепи Европейската комисия. През последните години председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен постепенно разшири международната си роля, като се ангажира пряко с въпроси, свързани с Украйна, санкциите, енергетиката и отбраната.

Това нарастващо влияние невинаги се приемаше с одобрение в Брюксел. То доведе до многократно напрежение с бившия председател на Европейския съвет Шарл Мишел относно това кой трябва да представлява Европейския съюз на международната сцена. В резултат на това всяко намаляване на влиянието на дипломатическата служба на ЕС не би означавало автоматично връщане на властта към държавите-членки. Вместо това някои отговорности биха могли да се интегрират по-тясно в структурата на самата Комисия.

Завръщането на столиците

Предложението на Стуб подчертава една по-широка реалност: външната политика остава една от областите, в които националните столици запазват най-голяма власт. Предполага че Франция, Германия и Обединеното кралство трябва да представляват Европа в евентуални бъдещи преговори с Москва, той инплицитно поставя големите сили на континента пред Брюксел при оформянето на дипломатическия процес.

Нищо от това не подсказва, че Европа се подготвя да изостави подкрепата си за Украйна. По-скоро, след години, фокусирани върху военна помощ и санкции, някои правителства изглежда се подготвят за фаза, в която дипломацията отново става част от уравнението. Големият въпрос, който излиза на преден план, не е дали дипломацията в крайна сметка ще се завърне, а дали тя ще бъде ръководена от Брюксел, или от големите европейски столици.

Автор: Хавиер Виламор

Хавиер Виламор е испански журналист и анализатор. Базиран в Брюксел, той отразява въпросите на НАТО и ЕС за europeanconservative.com. Хавиер има над 17 години опит в международната политика, отбраната и сигурността. Той също така работи като консултант, предоставящ стратегически анализи за глобалните въпроси и геополитическата динамика.

Източник: “The European Conservative”