Между две мобилизации и тихи технически пробиви

Харесва ми това:

„– Путин направи изявление и от него става ясно, че той няма намерение да променя стратегията. Както настъпваше в Донбас и бомбардираше градовете, така и ще продължи, мобилизация не се предвижда.“
———

– Нека да внесем яснота в стратегическите перспективи.

1. За промяна на стратегията във войната, разбира се, винаги се говори предварително по телевизията. Нали разбирате, за да може веднага на всички да им стане ясно.

2. Стратегията може и да не се промени по една проста причина – не защото Путин така е решил, а защото стратегическите ниши за промяна са изчерпани.
От оставащите възможности пред руснаците са:

• мобилизация (300-500 хиляди),

• откриване на нов фронт (Беларус, Балтийските страни),

• тактическо ядрено оръжие (ТЯО),

• причиняване на масови страдания на мирното население (енергетика, канализация, водоснабдяване).

От тях най-перспективни за целите им са мобилизацията и новият фронт.

ТЯО са приказки за бавноразвиващи се, а масовите страдания, както показа тази зима, не са фактор със стратегическо значение.

Мобилизацията преди изборите за Думата (20 септември) е неизгодна по политически причини, за нов фронт няма с какво да се открие без мобилизация, а с наличните сили – Беларус категорично се разграничава, докато нов фронт в Прибалтика би ускорил поражението на Русия в пъти.
И така, стратегически за момента няма особено накъде да се движат.

Но съществува такова нещо като разгръщане на възможностите в рамките на текущата стратегия.

Сергей Флеш изброи в скорошния си пост зоните, в които изоставаме или в които те се развиват.

Именно това тихо развитие на инженерни решения и технически пробиви е най-неприятната история и реален фактор.

Никой не е обявявал по телевизията войната на дроновете.

Тя узря сама – по полетата и в гаражите.

Никой не е викал особено за украинската програма за далечни удари – тя беше създадена тихо.

Русия не е декларирала вълните от „Шахед“-и – просто построи заводи и мултиплицира производството.

Промените се натрупват незабележимо, а се реализират скокообразно.

Никой не може да гарантира, че руснаците ще се провалят в разработването на дронове-прехващачи, което може съществено да намали ефективността на украинските удари на средно и голямо разстояние (mid- и deep strikes).

Никой не може да гарантира, че Русия няма да увеличи, до степен на качествен скок, своите възможности за удари на средно разстояние и да съсипе логистиката ни.
Никой не гарантира, че сред техническите търсения на двете страни няма да изскочи поредният инженерен джокер.

Дори немобилизираната руска групировка оказва постоянен натиск на фронта и има свои, макар и частични, успехи.

Например перспективите за удържане на Константиновка стават все по-трудни.

В тази война големите тактове на предимство вече три пъти се люшкаха напред-назад – Украйна-Русия-Украйна.

Тактът в полза на Украйна беше предимство, което се постигна много трудно – особено на фона на спирането на американската помощ преди повече от година.

Сега въпросът е – ще успеем ли да го задържим, а още повече – да преминем към завземане на инициативата?

По въпросите на далечните удари инициативата вече е завзета.

Нарастващите съвкупни усилия на ВПК на Украйна, Европа и, вероятно, отново на Щатите, са добро основание да се предположи, че инициативата не само ще бъде задържана, но и усилията постоянно ще се увеличават.

За бойното поле ключовият фактор е успехът на мобилизацията и рекрутинга, а вторият по значимост – успехът на техническите решения и създаването на възможности за тяхното масирано използване.

Перспективите за „реформата на мобилизацията“ от страна на Министерството на отбраната на Украйна (МОУ) будят обосновани съмнения, за които вече сме говорили, а това означава, че в следващия такт на войната (6-9 месеца) задачата за попълване на частите и съединенията на Силите за отбрана може да не бъде решена задоволително.

А това означава, че на земята ще наблюдаваме приблизително същата картина:

• те настъпват, ние бавно отстъпваме, като периодично отвръщаме на удара – повече или по-малко успешно.

Задачата с двете мобилизации предполага следните възможни решения:

• При РФ се е получило, при Украйна – не.

В такъв случай темповете на руското настъпление ще нараснат, могат да бъдат открити нови направления (Чернигов, Полтава, засилване на направлението към Днипър).

• При РФ не се е получило, при Украйна се е получило.

Тогава картината се обръща, РФ преминава в отбрана, Силите за отбрана – към частични настъпателни действия на оперативно-тактическо ниво (с размах по фронта от 50-120 км).

• Получило се е и при РФ, и при Украйна.

Войната се интензифицира, темповете и наситеността на бойните действия нарастват – възможно е откриване на нови направления, частични контранастъпателни действия на Силите за отбрана.

• Не се е получило нито при Украйна, нито при РФ.

На фронта – все същата вялопротичаща шизофрения, и на първо място излиза техническият фактор – контролът над бойното поле и оперативния тил чрез средства за поразяване с близък и среден обсег – а в тази сфера на осигуряване страните ги чакат много изненади.

Резюме.
Украйна извоюва стратегическата инициатива при далечните удари и оперативно предимство при ударите със среден обсег.

Има добри перспективи за увеличаване на първите и не дотам добри – за възможно намаляване на ефективността на вторите.

На земята стратегическата инициатива като цяло е в РФ, частично отвоювана от Украйна на оперативно-тактическо ниво (което е с два порядъка по-ниско).

Плановете на коалицията Запад-Украйна не са тайна, изброявал съм ги в ефирите си:

• изолация на Крим като оперативна база на Южния фронт (Запорожие),

• съсипване на бюджетообразуващите отрасли и секторите на ВПК на РФ,

• засилване на украинската ПВО,

• засилване на икономическите санкции срещу РФ,

• освобождаване от влиянието на Москва на „традиционната руска периферия“ – Армения и Беларус.

В общи линии, в обобщение:

• Стратегическата инициатива е в Коалицията Украйна-Запад и тя не може да бъде размита от усилията на РФ – силите, перспективните икономически и технологични възможности радикално не са в полза на РФ.

Натискът върху РФ ще се засилва с цел Кремъл да бъде принуден към адекватно поведение.

На земята за Украйна нещата не са толкова розови (макар и не съвсем трагични) по една основна причина – недостигът на личен състав.

Тази задача украинското военно-политическо ръководство не е в състояние да реши системно, а това означава, че загубата на територии и хора, макар и с много бавни темпове, ще продължи.

Ключово значение има възможността на Коалицията Украйна-Запад да ликвидира Крим като оперативна база на Южния фронт.

Ако (нека помечтаем) на Южния фронт руската групировка бъде принудена да премине в отбрана, това може принципно да компенсира недостига на личен състав в Силите за отбрана и да позволи промяна на съотношението на силите в полза на Украйна на северното и източното направление.