Как Китай използва войната в Украйна, за да подготви сцената за Тайван

Войната в Украйна е ценно упражнение за събиране на данни и полигон за изпитание на ефективността на китайските военни технологии.

В продължение на две нощи в началото на юни Русия изпрати повече от 650 дрона и над 70 ракети в Украйна, убивайки 23 души и срутвайки жилищни блокове в Киев и Днипро. По брой на дроновете това беше една из най-мащабните руски атаки от началото на войната. Изследвайки останките, човек може да открие една и съща история във всеки фюзелаж. Полетният контролер, оптиката, двигателят и корпусът от въглеродни влакна са изцяло от китайски произход. Може и да са сглобени в Русия, но частите им са произведени в Шънджън и Сямън.

Човекът, който въоръжава руския президент Владимир Путин, казват ни, току-що го е изпратил у дома с празни ръце. Това беше прочитът за Пекин миналия месец, след като президентът Путин пристигна с беден дневен ред и си тръгна без сибирски тръбопровод. Съобщава се, че китайският президент Си Дзинпин е казал на американския президент Доналд Тръмп, че Путин „може да съжалява“ за цялото това приключение. Но в Брюксел миналия юли служители, информирани за среща при закрити врата, казват, че китайският външен министър Ван И е казал на вицепрезидента на Европейската комисия Кая Калас точно обратното: Пекин не може да приеме руско поражение, защото това би освободило Вашингтон да насочи цялото си внимание изцяло върху Китай.

Нека започнем с това какво Пекин може да направи, защото то ни показва какво Пекин избира да не прави. Когато Китай иска една верига за доставки да спре да работи, той я спира. Броени дни след като администрацията на Тръмп наложи мита върху глобалната търговия през април 2025 г., Китай въведе лицензионен контрол върху седем рядкоземни елемента и магнитите, които се нуждаят от тях. В рамките на няколко седмици Ford Motor Company спря работата на завод в Чикаго. През октомври Пекин разшири правилото, така че то да се прилага за всеки продукт на Земята, съдържащ повече от следи от китайски рядкоземни елементи, след което временно спря това разширение в отговор на американско намаляване на митата, но запази основния контрол в сила.

Стратегията на Китай се разигра по подобен начин с администрацията на Байдън по отношение на галия и германия през 2023 г., както и по отношение на износа на стоки с двойна употреба за Америка през 2024 г.. Държава, която може да затвори производствена линия на Ford на другия край на планетата, не страда от липса на лостове за влияние над доставчика, който самата тя финансира в Русия.

И Китай несъмнено е най-критичният доставчик за военните усилия на Русия. Девет от десет санкционирани технологии, които Русия внася в момента, идват през Китай. Дори балистичната ракета „Орешник“, която удари близо до Киев миналия месец, има бойни глави, изрязани на китайски машини.

Ван И издаде средствата в същия дъх, в който издаде и мотива. На същата тази среща, притиснат по въпроса дали Китай подклажда боевете, той отрече това с хвалба: ако Пекин наистина помагаше на Москва, войната вече щеше да е свършила. Той е прав. Това е самопризнанието. Кранът съществува, но ръката на Китай го държи неподвижен.

Защо го държи отворен? Защото войната се отплаща на Пекин във валута, която дебатът за експортния контрол никога не отчита: данни.

Адмирал Самюъл Папаро, който командва американските сили в Тихоокеанския регион, каза през февруари 2025 г., че маневрите на Китай около Тайван не са просто учения, а „репетиции“. Думата пасва идеално и за веригата за доставки. Всеки китайски чип, изваден от свален дрон „Шахед“ в Киев, всяка насочваща система, възстановена от дрон на подкрепяните от Иран хути в Червено море, е тест в реални бойни условия, който Народноосвободителната армия (НОА) никога не е трябвало да провежда и за който никога не е трябвало да плаща. Москва и хутите управляват китайски части под истински огън срещу реална отбрана, а докладите за ефективността им се стичат обратно към Пекин.

В продължение на три години спорехме за това какво може да построи Китай. Това беше грешният въпрос. Това, което решава следващата война, е какво научава Китай от това, което изпраща, а два живи конфликта субсидират този урок.

В армията има израз за този вид подготовка: „подготовка на театъра на военните действия“. Това е работата, извършена преди да бъде произведен и един изстрел – достъпът, логистиката, разузнаването, изпитаното оборудване, което накланя везните във ваша полза, когато заповедта бъде дадена. Си Дзинпин подготвя Тихоокеанския театър с познания, придобити от други, по-далечни войни.

Украйна държи Европа уплашена, а погледът на Вашингтон е разделен между два океана. НАТО нарича Китай „решаващ фактор за улесняване“ на войната, но все пак съставя отделна Индо-тихоокеанска стратегия. Всеки компонент, изстрелян по Киев, калява доктрината, която НОА ще пренесе в Тайванския проток.

И урокът не е само в хардуера. Северна Корея е изпратила повече от 20 000 войници в Украйна. И докато този контингент претърпя хиляди жертви, останалите ще се завърнат у дома, обучени в тактиките на войната с дронове. Си Дзинпин беше в Пхенян тази седмица – първото му посещение от седем години насам. Една калена в битки Северна Корея е втори фронт, който чака да бъде отворен – най-сигурният начин да бъдат приковани американските сили в Корея, докато НОА настъпва към Тайван.

Си е заповядал силите да бъдат в готовност до 2027 г. – дата, която директорът на ЦРУ Уилям Бърнс потвърди, а адмирал Филип Дейвидсън посочи още през 2021 г.. Той има и по-тих вариант: изборите в Тайван през 2028 г. и партията Гоминдан, чиято нова председателка отиде в Пекин тази пролет и е в Съединените щати този месец, предупреждавайки американците срещу „война, която може да бъде избегната“ за Тайван.

Успокояващата история е, че на Си му е досадил неговият по-малък руски партньор. Доказателствата сочат към противоположния извод. По-малкият партньор върши мръсната работа на Китай: обезкървява Европа, приковава вниманието на Вашингтон и изпитва на терен инструментите за една война в Пасифика.
След като тази реалност бъде възприета, следва и съответната политика. Вашингтон трябва да спре да иска помощ от Китай за Украйна или Иран. Пекин жъне ползите и от двата конфликта и не вижда никаква цена в подкрепата си за Москва и Техеран. Трябва да хвърлим ярка светлина върху материалната подкрепа на Китай за агресията и тероризма, да санкционираме фирмите, захранващи военните машини на Русия и Иран, и да увеличим подкрепата си за Тайван. Руското поражение е точно това, което Пекин казва, че не може да приеме, и именно затова Вашингтон трябва да въоръжи Украйна, за да го постигне.

Пекин не изпрати Путин у дома с нищо. Той поднови лиценза му. Трябва да спрем да бъркаме това подновяване със сдържаност и да започнем да разчитаме дроновете над Киев такива, каквито са: репетиция и подготовка на сцената.

Автори: Майк Куикън и Ранди Шривър