Геостратегията на миграцията: Позицията на ЕС в тази жизненоважна шахматна игра

Предната корица на специалното печатно издание на Hungarian Conservative, „Геостратегията на миграцията“ (2025 г.)

„Европа вече не е фактор, вече не е играч в глобалната геостратегическа шахматна игра, а по-скоро е мишена“, пише историкът д-р Тамаш Дежьо в специалното печатно издание на Hungarian Conservative, „Геостратегията на миграцията“, относно позицията на Европейския съюз в глобалната миграционна криза.

Миграцията продължава да бъде доминираща тема в европейската политика, каквато е вече повече от десетилетие. Историкът д-р Тамаш Дежьо изследва геостратегическото измерение на миграционната криза в Европа в специално печатно издание на Hungarian Conservative.

В уводната част на „Геостратегията на миграцията“ авторът Дежьо прави красноречиво разграничение между геополитика и геостратегия. „Геополитиката е изкуство; геостратегията е професия, основана на хладнокръвни и трезви изчисления“, пише той, поставяйки рамката на предстоящия си анализ.

Един от основните стълбове на този анализ е демографията.

Частите на Африка и Азия с преобладаващо мюсюлманско население отбелязват бързо разрастване на населението след края на Втората световна война. Мюсюлманското население в Северна Африка, Близкия изток, Централна Азия и Южна Азия се е увеличило пет до шест пъти от 1950 г. насам. Междувременно мюсюлманското население в Субсахарска Африка е нараснало повече от седем пъти за същия период от време – с над четири пъти повече от настоящия брой на населението на Европейския съюз.

За разлика от това, броят на жителите на ЕС се е увеличил само със 140 процента от 1950 г. насам. Предвижда се тази рязка разлика в растежа на населението между Европа и частите на света с мнозинство от мюсюлманско население само да се задълбочава през следващите десетилетия.

Петте региона с преобладаващо мюсюлманско население, посочени в анализа (Северна Африка, Близкият изток, Централна Азия, Южна Азия и Субсахарска Африка), са характеризирани от автора като „географски и геостратегически затворена система“. „Тази затворена система би могла да се сравни с парен котел под налягане, в който налягането се повишава с 1 бар всяка година. Допълнителните +392 милиона души, появяващи се в мюсюлманския свят, и допълнителните +818 милиона души, появяващи се в света на Субсахарска Африка, ще разтеглят географските граници на тези зони и ще се придвижат, в миграционни вълни, към пътя на най-малкото съпротивление“, продължава да пише той.

От географски осъществимите пътища, всички освен един имат непреодолими политически пречки за вълната от мигранти, опитващи се да избягат от „парния котел под налягане“.

Деснопопулистките и националистически правителства на Русия и Индия няма да позволят на маси от мюсюлмански имигранти да влязат в съответните им нации поради опасения от подхранване на сепаратистки настроения. И двете страни вече имат значителни ислямистки малцинства, така че това вече е реален повод за безпокойство за техните ръководства. Освен това, както президентът на Русия Владимир Путин, така и министър-председателят на Индия Нарендра Моди имат силен контрол над вътрешните си политически системи, като в обозримо бъдеще не се вижда съществена промяна в управлението.

Графики, включени в специалното печатно издание на Hungarian Conservative, „Геостратегията на миграцията“ (2025 г.)

В Китай комунистическият режим под ръководството на президента Си Дзинпин също е малко вероятно да отвори границите си за вълни от мюсюлмански мигранти поради същата предпазливост към ислямистките сепаратисти. Отношението на Китай към неговото уйгурско мюсюлманско малцинство е ясно доказателство за това.
Това оставя само един приложим път: Европа.

„Европа вече не е фактор, вече не е играч в глобалната геостратегическа шахматна игра, а по-скоро е мишена“, пише авторът за позицията на Стария континент по отношение на тази геостратегическа криза на поколенията.

Както той посочва, по време на първата вълна на европейската миграционна криза Унгария първа издигна физическа бариера по участък от външната граница на ЕС през 2015 г., под ръководството на министър-председателя Виктор Орбан.

Прогнозираното намаляване на наличните ресурси от прясна вода през следващите няколко десетилетия, което също се очаква да причини сериозни трудности за селското стопанство, добавя допълнителен емиграционен натиск върху районите с голямо мюсюлманско население, предупреждава д-р Дежьо.

Автор: Мартон Лошонци

Източник: “The Hungarian Conservative”