Българското поколение Z и Европа

 Някъде във Фейсбук, във връзка с приемането на еврото,  мернах гневен изблик на една девойка: „Българите искат да бъдат европейци!!!!!“. Не изброих точно удивителните, но бяха повече от въпросителните, които Левски поставя в известното си обръщение: „Народе????“ 

Не реагирам на всевъзможните гневни изблици тук и там.  Освен когато забележа, че се повтарят като симптом на някакво обществено заболяване. А случаят е тъкмо такъв – това обществено заболяване ще го наречем дисоциативно разстройство на груповата идентификация. 

Това психично разстройство е структурно сходно с дисоциативното разстройство на личността. 

При отделните индивиди то се обяснява като защитна реакция на съзнанието срещу тежки психологически травми, получени главно в детска възраст. Но личностите интегрират в съзнанието си групови  спомени, т.е, носители са на историческа памет. Следователно, става дума за промяна на съдържанието, което можем да определим като бягство от себепознание чрез историята. Носителите на това заболяване не искат да знаят за националните катастрофи в съюз с „Европа“, за „братоубийствените схватки“ между двете течения на македонската организация, за жестоките насилия на едни българи върху други, за които писателят Антон Страшимиров бе казал: „Клаха народа си, както турчин не го е клал“. Но знаят всичко за „комунистите“ – всичко, което трябва да знаят, за да напредват в кариерата. /Пиша думата „комунисти“ в кавички и ще добавя, че хората от народа ги наричаха „партийци“: бяха разпознали идеологическата мимикрия, която обяснява по-късния „либерализъм“ и компенсаторната русофобия на децата на някогашните високопоставени „партийци“./.
 И така, защо говорим в настоящия контекст за дисоциативно разстройство на груповата идентификация?                     
Първо, реално няма „европейци“; няма група хора, които говорят „европейски“ език и изповядват „европейска“ религия. Има французи, германци, италианци, унгарци и т. н. Има изповядващи католицизъм, лутеранство и калвинизъм. Има и все повече изповядващи исляма.
Второ, трябва да знаем какво е  била Европа в миналото и какво е днес.
Името „Европа“ се утвърждава през  Средновековието като постепенно измества по-старото „Populus christianus“ /християнският народ/. Този „християнски народ“ /или „свят“/ е разделен между два религиозно-политически центъра, между Източната и Западната църкви. Първенството в идейно-ценностно отношение на Източната църква в един момент е признато даже от римския папа  Урбан II, когато целта му е да обосновава първия западен „износ“ на военна агресия на Изток с необходимостта да се защити „Източната“, тоест, Православната църква. Ето как е мотивирана целта на папа Урбан в неговата реч от 1095 г., според версията на Робер дьо Монк:

„Какво казваме ние? Слушайте и се учете! Вие, препасаните с рицарски знак, сте арогантни поради голямата си гордост; вие беснеете срещу братята си и се разсичате един друг на парчета. Не е това (истинското) войнство на Христос, което разкъсва кошарата на Изкупителя. Светата Църква е запазила войнство за себе си, за да помага на своя народ, но вие я унижавате нечестиво в нейна вреда. Нека изповядаме истината, чиито вестители трябва да бъдем; наистина, вие не се придържате към пътя, който води към живот. Вие, потисниците на деца, грабителите на вдовици; вие, виновните за убийство, за светотатство, крадци на чужди права; вие, които чакате заплата от крадци за проливането на християнска кръв….Ако наистина желаете да съхраните душите си, или оставете пояса на рицарството или напредвайте смело и като Христови воини се втурнете възможно най-бързо да защитите Източната църква. Защото от нея произлезе радостта от цялото ви спасение, която изля в устата ви млякото на божествената мъдрост, представена в светите учения на Евангелията.“ 
Папа Урбан всъщност признава, че „Източната църква“, тоест, православието е оригиналният културен синтез в религиозно-митологична форма, който същевременно е и първият  универсалистки политически проект. Той е дело на хора с най-различен етнически произход, но преди всичко гърци и евреи (в културен смисъл) – от Платон и неоплатониците до Филон Александрийски (евреин), апостол Павел (евреин) и отците на църквата, утвърдили на Никейския (325 г.) и на Константинополския (381 г.) събори основните принципи и символи на християнството. Но не участието на индивиди с различен етнически произход в християнизацията на източната част на Римската империя е същественото, а – подчертавам това – самият процес на религиозно-културен синтез като единство на време и място.  В това „място“, в определено време, се осъществява срещата между древногръцкия  Логос и „човешкия син“ на юдео-християните. Резултатът е съчетаване на идеята за човешкото равенство /пред Бог/ с идеята за  индивидуално-човешката личност /чрез личната връзка с Богочовека-Христос, който казва: „Царството божие е у вас“/.
На държавно-правно равнище оригиналното християнство се свързва с римското право на етапи. Константин Велики започва християнизацията на правото с постановление, което дава правомощия на епископите да съдят вярващите според църковния канон. Постепенно се налага възгледът, че държавата и църквата не са две отделни институции, а две прояви на единното християнство, немислими една без друга. 
Византийското право, оставайки свързано с Юстиниановата кодификация, надживява падането на Константинопол и се превръща в общо наследство на западната цивилизация. Известният английски юрист и историк от ХVІІІ в. Уилям Блекстоун го казва много ясно в своите „Коментари на законите на Англия“: той посочва „трите „наставления на Юстиниан“ като фундамент на английското право и нарича крал Едуард Първи „нашият английски Юстиниан“ /„our English Justinian, King Edward the First“/.
/Sir William Blackstone, “Commentaries on the Laws of
England in Four Books”, vol. 1 [1753],
http://files.libertyfund.org/files/2140/Blackstone_1387-01_EBk_v6.0.pdf,/

Относно връзката между Юстиниановото законодателство и съвременната политико-правна култура един от първите теоретици на постмодерността Джани Ватимо,  казва, че „образованието на модерна Европа се е въртяло около интерпретацията на Светото писание и около интерпретацията на Юстиниановия кодекс, и около прочита, наново и наново, на един канон от класически литературни текстове…“.
И формулира своята концепция за същността на европейско-християнската култура така: 
„Историята на спасението не е само история на тези, които получават вестта, а също е преди всичко история на едно послание, чието приемане представлява конститутивен, а не само случаен момент. Може би този характер на юдеохристиянското послание, което представлява уникален случай в историята на религиите, е това, което – далеч от всяка империалистична и европоцентрична претенция – го превръща в основен кандидат да бъде универсална религия“ Джани Ватимо – „След християнството“, С. 2006 г.
За голямо съжаление, схващането на Джани Ватимо за европейско-християнската култура не може да се отнесе към днешната „Европа“. Има една известна мисъл на Достоевски,  която има връзка с мисълта на Ватимо: „Европа е гробище, но скъпи покойници лежат там“. Той има предвид материализма на обществената мисъл, властта на парите, които определят човешките взаимоотношения и разбирането за свободата, доведена до разюзданост.
През XX в. това „гробище“ вампирясва, не само на територията на Германия – тя  бе нарочена за единствен носител на расизма и милитаризма, но истината е, че те се явяват  навсякъде в Западна Европа. Защото расизмът е модерната, „научна“ трансформация на папското „първенство“ /супремация/ в християнския свят; и на дълбокото убеждение в религиозното превъзходство на католиците, а след Реформацията – и на протестантите. Затова, както показва Леон Поляков в „Арийският мит“, расизмът става общоевропейско верую. И нещо особено любопитно в тази връзка: „бащата“ на „пролетарския интернационализъм“ Карл Маркс също е расист  в интимните си убеждения. Тях обаче  споделя само в писмо до приятеля си Фридрих Енгелс.
„През 1865 г. той се интересувал от възгледите на някакъв Душински, според който руснаците имат монголски произход, и е заключавал: „Те не са славяни, не принадлежат като цяло към индогерманската раса и са натрапници, които трябва да бъдат изтласкани отвъд Днепър“. Следващата година той е вярвал, че е намерил научното обяснение на превъзходството на европейците над руснаците в книгата на един френски пътешественик – Пиер Тремо, който е предлагал на Енгелс със следните думи: „В историческото и практическо обяснение Тремо е много по-важен и по-изчерпателен от Дарвин. Така за някои въпроси като националността и т.н. той открива проста, естествена основа“.
Тази естествена основа – или „среда“ – е била геологическата природа на почвата…“ 
/Леон Поляков – „Арийският мит“, С. 2004 г./
Това е „старозаветната“ мечта на „европейците“ – да изтласкат отвъд Днепър, евентуално да разрушат Русия и с това да заличат или поне да маргинализират православно-славянската култура. Вече се опитаха – забраниха Достоевски, Чехов и Чайковски! 
За известно време западноевропейските вампири от XX в. се преструваха на заспали.  Но се видя, че дори да са били заспали, те са сънували кръв. Вгледайте се в израза на лицата им, в блясъка на очите им, когато говорят за „териториалната цялост на Украйна“. За тях това е поредният кръстоносен поход, който обаче няма нищо общо с християнския кръст, а е гол реваншизъм. Вижте го Мерц, чието лично име е същото като на водача на Втория кръстоносен поход – Фридрих Барбароса. Не прилича ли на вампир, излязъл от гробищата, за да поднови проваления проект, наречен „План „Барбароса“?...
Възгласът „Българите искат да бъдат европейци!“, според мен, обобщава протестърската фразеология на нашето „поколение Z“. Вече няколко български поколения навлизат в живота през утопията „Европа“. Първото протестираше против комунизма и за „правата на човека“. Но то съвсем не беше само – хора от различни поколения участваха в „промяната“; и всички страни от бившия Варшавски договор, съгласувано с „перестройчиците“ в СССР; и вятърът участваше даже. Каквито и легенди да ви разправят тогавашните млади, така беше. Ако не беше така, щяхме да си стоим вкъщи – и те, и аз. Следващите поколения вече протестираха срещу „мафията“ и произвежданата от нея „корупция“,  с презумпцията, че „мафията“ е работа на „комунистите“.  Но вярно е също така, че в НАТО ни вкараха със специалното участие на президента-комунист Георги Първанов.
Днес както „мафията“, така и борците срещу нея, са в единен фронт срещу Русия, в защита на „териториалната цялост“ на Украйна. Неформалното обединение „антикомунисти“ яростно брани комунистическите граници на бившата УССР, очертани от Ленин и поправени от Хрушчов. В тези граници преди преврата, наречен „оранжева революция“, живеха 11,2 млн. руснаци. Пита ли се поколението Z защо „Европа“ суспендира „правата на човека“ по отношение на руския човек?.. Ами, по силата на своя, исторически формиран, политически манталитет. Хитлер казва пред Херман Раушнинг, следното /по смисъл/: „Аз подписвам договори, само за да ги наруша“. Милата фрау Меркел каза почти същото: нямахме намерението да изпълняваме Минските споразумения, подписахме ги, за да дадем време на Украйна да се въоръжи. И да се трепят там тъпите славяни. /Последното изречение не го каза публично, но само наивниците още не са разбрали, че за „Европа“ украинците са разходен материал във поредната „кръстоносна“ война срещу православна Русия./.
„Поколението Z“ иска оставката на правителството на Борисов. Но пита ли се то кой направи партия ГЕРБ, която „бие“ /според любимата дума на Борисов./ на всички последни избори и управлява в момента? Ами „Европа“, по-точно Фондация „Конрад Аденауер“ му направи партия на Б.Б. Точно затова той се подвизава днес като Биг Брадър – последната дума, както винаги,  е негова. Защото ни е завел „в сърцето на Европа“. /Известно е, че името Биг Брадър не е литературна измислица – така са „декодирали“ журналистите от ББС инициалите на своя шеф Брендън Брейкън/. 
Дават ли си сметка протестърите, че тяхната „Европа“ вече разработва планове за тотална касапница, в която, според отдавна вложените у нас „образователни проекти“ православните славяни трябва да изчезнат в братоубийствени войни между заредени с всякакви западни  оръжия етнизирани нации – украинското „племе“ срещу руското; македонското „племе“ срещу българското; българското „племе“ срещу сръбското. Готвят ли се да участват в бойните действия на първа фронтова линия? Не, вярват, че други ще умират, а те само ще протестира против корупцията на „другите“ и ще си затварят очите за корупцията на „своите“. 
Друга Европа, различна от тази от миналото няма, няма да има. Нито ще има други Съединени щати. Новата стратегия за национална сигурност на републиканците само променя играта: тя ще става по-сложна, ще изисква повече мислене. А масите не мислят – те се движат. Посоката, както знаем, я определят незнайни хора в наднационални властови центрове. Оттам идват пропагандни лозунги, слогани, манипулативни „познавателни“ категории и „поколенчески профили“, /„крайно десни“, „популисти“, „поколение Z“ и пр./, папагалски повтаряни тук от дистанционно управляваните „европейски граждани“. 
Обезличаването на една нация с активната роля на почти всички нейни „лидери“ означава, че постепенно, стъпка по стъпка, са обезличавани нейните поколения. 

Последното, „поколението Z“, е най-„европейското“, тоест, най-безличното  /или „космополитното“, ако тази дума им харесва повече/. То е в най-висока степен носител на „дисоциативното разстройство на груповата идентификация“. Но „поколението Z“ не е цялото последно поколение, то включва само онези, които се оставят да бъда набутвани в едни или други манипулативни категории и безусловно следват своите ментори от  ПП-ДБ, които ги водят уж на борба против корупцията, олицетворявана от Борисов и Пеевски. Но вижте какво казва Божидар Божанов във връзка с протеста: „Младите хора са европейски граждани“; и после добавя: „Този протест не е срещу еврото и опитите на “Възраждане” да се залепят за него са жалки.“
Ако се бориш срещу корупцията, срещу Борисов и Пеевски, би трябвало да приемаш всяка подкрепа. Ако не приемаш подкрепата на „Възраждане“, значи, че главните ти противници не са „европейците“ Борисов и Пеевски, а „Възраждане“ като защитници на националния суверенитет; и че на площада се води борба за електорат. „Младите са бъдещето“, така се казва обикновено. Въпросът е, чие „бъдеще“ е българското „поколение Z“?
Написах този текст за онези около 10-15% от всяко поколение, които не се оставят да бъдат обезличавани в „масите“. Винаги е имало такива – не индивиди, а личности. Имаше ги и по времето на тоталитарния режим. Ако ми бъде простено да перифразирам думите на Исус от Евангелието, на тези 10-15% искам да кажа: Европа е във вас. Тя е във вашата славянобългарска история, в страданията и борбите на православния български народ по времето, когато „Европа“ защитава териториалната цялост на ислямската Османска империя заради своите геополитически  интереси.