Истинска данъчна тесла за собствениците на имоти в големите градове са одобрените в понеделник от правителството изменения в Закона за местните данъци и такси.
Според тези промени на всеки две години общинските съвети ще актуализират данъчните оценки на недвижимите имоти с индекса на цените им, който се определя от НСИ. Това неминуемо ще доведе до скок на данък сгради за старите жилища, дори и общините да не предприемат вдигане на ставките.
Най-силно ще се увеличат налозите на старото строителство в столицата и големите градове, където по данни на НСИ за последните 10 години имотите са поскъпнали с 50%. В централните градски части и някои квартали с добра инфраструктура и голямо търсене, поскъпването е още по-голямо.
Финансовият министър Асен Василев изобщо не спомена промените, свързани с данъка върху недвижимите имоти, на брифинга след извънредното заседание на МС в понеделник. За тях стана ясно от правителственото прессъобщение за одобрените данъчни промени, разпространено по-късно.
"Размерът на данъка върху недвижимите имоти се планира да се диференцира по населени места, по зони в тях или по вид на имотите, в границите, определените в закона", се посочва в прессъобщението. "Актуализиране на базисната данъчна стойност за определяне на данъчната оценка на сгради на две години, както и ежегодно актуализиране на базисната данъчна стойност за определяне на данъчната оценка на земеделски земи, са сред одобрените изменения и допълнения", пише още в него, без да се дават повече подробности.
Тази промяна не беше предвидена в първоначалния вариант на данъчните закони, които МФ публикува за обществено обсъждане. От становищата изпратени в периода на обсъждане става ясно, че е предложена от Националното сдружение на общините и е приета от финансовото министерство.
Общините отдавна настояват за промяна в Закона за местните данъци и такси, която да им позволи да осъвременят данъчните оценки на имотите - жилищни и нежилищни, и така да увеличат приходите от данък сгради. Основният им мотив е, че методиката за определяне на данъчните оценки не е променяна повече от 20 години. Миналата година сдружението вкара предложение в 48-то Народно събрание за завишаване на базисната данъчна оценка на квадратен метър площ с 35% като първа стъпка на поетапно доближаване до реалните цени на имотите. Тази промяна обаче не беше припозната от нито една парламентарна сила и така не намери място в закона.
Наскоро изпълнителният директор на сдружението на общините Силвия Георгиева коментира, че актуализацията на данъчните оценки на недвижимите имоти се е оказала почти нерешима задача, защото нито една управляваща партия не проявява политическа воля да я направи през последните пет години. Заради това сега масово луксозни имоти в централните градски части, които са старо строителство, се облагат с прекалено ниски суми - по-ниски от данъка на маломерни жилища в новопростроени сгради в крайни квартали.
От данъчната оценка обаче зависи и размерът на такса смет. Години наред общините, на свой ред, отлагаха въвеждането на по-справедливата схема на определяне на таксата в зависимост от количеството изхвърлен боклук, измерен с торби, кофи или контейнери. И предпочитаха най-лесния начин - да начисляват таксата на база на данъчната оценка на имота, без значение колко души го обитават и какви отпадъци генерират. Последно преминаването към определяне на такса смет на базата на количество е отложено за 2025 г. През 2024 г. имаме спешната задача да се подготвим за новия начин на изчисляване на таксата на база количество битови отпадъци, обещават от сдружението на общините.
Критика
Бившият депутат от "Изправи се, БГ" Мария Капон коментира в профила си във Фейсбук предвижданата данъчна промяна:
"Честито на печелившите! Нали сте наясно какво означава това - на две години да се актуализират данъчните оценки на имотите, без да ги продаваш. Е, това ще е кошмар за всички хора. За пенсионери с апартамент на Докторската градина ще им се наложи данъкът да е по-висок от пенсията им. Ще кажете, да не живеят там. Ама това е абсурдно за основно жилище!"
Мотиви
Промените, свързани с данъка върху недвижимите имоти, ще осигурят по-голяма гъвкавост на местните власти и възможност да бъдат преодолявани съществуващите дисбаланси по отношение на данъчната тежест на територията на съответната община, посочва МФ в мотивите си към законопроекта, който вече е внесен и качен на сайта на Народното събрание. Публикувани са проектите и на останалите данъчни закони, в които се правят промени.
От една страна се дава правна възможност общинските съвети да могат да определят различни ставки в диапазона от 0.1 до 4.5 промила на данъка върху недвижимите имоти за населените места в общината, зоните в тях или вида на имотите. По подобен начин има диференцирани ставки за патентния и за туристическия данък.
В София например размерът на данък сгради в момента е 1.875 промила върху данъчната оценка, но след промяната в закона, общинският съвет ще може да определя различни ставки в зависимост от това дали имотът е в центъра или в крайни квартали, също в зависимост от конструкцията и прилежащата инфраструктура.
От друга страна актуализирането на данъчната оценка на сградите на две години цели преодоляване на разминаването на размера на данъчните оценки на имотите в някои населени места спрямо съвременните пазарни и социално-икономически условия в страната, отбелязва финансовото министерство в мотивите си.
Предлага се при отчетено изменение с над 10 на сто на индексите за закупуване на нови и съществуващи жилища за двугодишен период да се актуализира базисната данъчна стойност в левове на квадратен метър с отчетения коефициент.
Базисната данъчна стойност, там където има изменение, ще се актуализира спрямо измененията при пазарните цени на недвижимите имоти, отчитани от НСИ, и в случай на намаление на тези цени за съответния период – тази промяна също ще се отразява, уверяват от Министерство на финансите.
Оттам посочват, че публикуваните от НСИ Индекси за закупуване на нови и съществуващи жилища (ИЦЖ) са официален и надежден източник на информация, тъй като се съставят на базата на крайни покупни цени по сделките, които от 2022 г. се събират от административен източник на данни – Имотния регистър. ИЦЖ обхваща само пазарните цени на жилища. Непазарните цени са изключени от обхвата му и в него влизат всички сделки с жилища (в брой и с ипотека) независимо от целта на закупуване, т.е. и жилищата, закупени с цел, различна от обитаване, са включени (например закупените с инвестиционна цел или за отдаване под наем). От 2022 г. този индекс обхваща покупките на апартаменти и къщи. Луксозните имоти са извън обхвата на ИЦЖ, посочва финансовото министерство.
Източник: СЕГА
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.