Война или мир? Истинският контраултиматум от Москва

Срещата на върха между Русия и Украйна в Истанбул потвърждава състоянието на объркване в западните медии, когато са изправени пред новата международна рамка. Журналистиката, движена от мнение, измести фактологичния анализ; тълкуванията се базират на предварително изградени наративи, преобладават романтизирани задкулисни разкази и упорита защита на избрани интерпретации.

Това са симптоми на геополитическа журналистика, подложена на хронична тревожност, която гони събитията, сменя позиции от ден на ден – и забравя казаното на следващия.

В този контекст, късното вечерно изявление на Владимир Путин, в което той предлага възобновяване на руско-украинските преговори в Истанбул (прекъснати през 2022 г.), бе грешно разбрано от повечето водещи коментатори. Наблюдавахме две основни грешки:

1. Неправилна интерпретация: присъствие ≠ намерение
Много медии приеха буквално думите на Путин и започнаха да съобщават, че личното му присъствие в Истанбул е гарантирано. Впоследствие, когато то не се състоя, в западния политически лагер започнаха спекулации, че Москва до последно не е била сигурна какво ще прави. Изказвания на украинския президент Зеленски и на Кая Калас (върховен представител на ЕС по външните работи) допълнително драматизираха отсъствието на Путин, представяйки го едва ли не като решаващ фактор за съдбата на преговорите.

В действителност всички сигнали от Кремъл, още от първия момент – включително изявленията на Юрий Ушаков (който в йерархията стои над външния министър Лавров) – сочеха, че е изключено руският президент да пътува лично до Турция. Това се вписва в традиционния стил на руската дипломация, която избягва импровизации. Президентът се появява едва при подписване на споразумение – не и в ранна фаза с неясен изход.

Назначаването на Владимир Медински начело на делегацията (незначителна фигура за Запада, но близък до Путин) подчертава приемствеността с преговорите от 2022 г., за чийто провал Кремъл обвинява Киев и Лондон.

2. Пренебрегнат контраултиматум
Много по-сериозната грешка обаче бе пренебрегването на истинския смисъл в изказването на Путин. Западът го възприе като реакция на ултиматума, поставен от т.нар. „Група на желаещите“ (съюз от западни държави, настояващи за незабавно прекратяване на огъня).

Но в действителност това беше контраултиматум от Москва.

Путин отказа призива за прекратяване на огъня, тъй като, според Москва, той би дал възможност на Запада да прегрупира украинската армия. И тук той извежда на преден план нов, много важен сигнал:

„Още един провал на преговорите в Истанбул ще означава продължаване на конфликта.“

„Специална операция“ → „Война“
Най-съществената новост в изказването на Путин бе използването на думата „война“ (Война) – за първи път от февруари 2022 г. в официален контекст. Това не е просто риторична промяна, а качествен скок в подхода на Русия. Ако тази формулировка бъде институционализирана, тя ще отвори път към:

по-агресивни военни действия,

разширяване на правилата за водене на бойни действия,

по-активно участие на новоподготвени резервни подразделения,

масово използване на ракетната система „Орешник“,

и евентуална офанзива до река Днепър, с цел установяване на контрол над целия източен бряг на Украйна.

Това е сценарий, поддържан от „ястребите“ в Кремъл и армията, която за последните три години се превърна в най-влиятелния елитен кръг в Русия.

Заключение
Какъвто и да е изходът, едно е сигурно: руският милитаризиран патриотизъм няма лесно да се върне от извънредното състояние на война към рутината на парадите на Червения площад.

Погрешните тълкувания на Запада не са новост – същото се случи и през февруари 2022 г., когато малцина вярваха, че Русия ще започне реална инвазия.
Този нов контраултиматум, изразен в кодиран, но ясен стил, трябва да бъде взет на сериозно – иначе последствията ще са още по-тежки.

Автор: Игор Пеличиари

Професор по история на международните институции и отношения, Университет в Урбино „Карло Бо“, Италия

Източник: “Russia in Global Affairs”