Не искаме да живеем в Европа, изградена върху „доброжелателни“ лъжи

В Брюксел лидерите на Европейския съюз се хвалят, че защитават „европейските ценности“ и отстояват „върховенството на закона“. Междувременно, в целия ЕС и Обединеното кралство, хора, разочаровани от властите, се чувстват принудени да поемат  защитата на онова, което им е скъпо, в свои ръце. Както вече сме писали, граждани патрулират националните си граници или протестират срещу масовото настаняване на нелегални мигранти в техните общности.

По време на изборите за Европейски парламент през юни 2024 г. писах за появата на две различни „Европи“:
– едната, съсредоточена в елитните цитадели като Брюксел, Люксембург и Франкфурт, където еврокомисари, съдии и централни банкери издават наредби и укази;
– и другата – реалната Европа, в която милиони европейци се сблъскват с последиците от тези политики в своето ежедневие.

Година по-късно тази пропаст между официалната Европа на елита и игнорираната „друга Европа“, в която хората наистина живеят и работят, е по-ясна от всякога. Може да се каже, че това вече е разделение между Европа, изградена върху лъжи и политически фантазии, в която елитът си представя света такъв, какъвто му се иска да бъде, и Европа на горчивите истини, в която обикновените хора се изправят пред реалността на катастрофални политики като масовата миграция и „нулевите емисии“.

Тази разрастваща се пропаст обяснява защо продължава популисткият бунт срещу политическия елит. И защо този елит се окопава зад своите „кастелни стени“, отчаяно стремейки се да задържи властта и да държи народа извън портите.

Ако искате да видите физическо проявление на тази разлика между „Европа на лъжите“ и „Европа на истината“, погледнете скандала с официалните плакати срещу сексуален тормоз, поставени в обществени плувни басейни в Кьолн, Германия. Един от най-шокиращите плакати изобразява зряла бяла жена с червена коса, която опипва задните части на чернокожо момче с протеза, с надпис: „Стоп! Опипването е забранено“.

Този абсурден обрат на реалността – в страна, в която повечето сексуални посегателства в басейни се извършват от мигранти – доведе до това властите да свалят плакатите. Но този привидно нелеп случай показва дълбока истина за мисленето в официална Европа: че това, което е наистина „забранено“, е да се казва истината за неконтролираната масова миграция и нейното въздействие върху нашите общества. И че всяка скандална неистина е допустима, ако е „добра лъжа“ в името на „благородна“ кауза – такава, която може да „превъзпита“ и укроти обществото.

Същото мислене, основано на „доброжелателни лъжи“, доведе до това британските власти с десетилетия да отричат истината, че основно пакистански мюсюлмански банди са изнасилвали хиляди бели момичета в английски градове – и да обявяват за расисти тези, които казват истината. Дори сега, когато историческите факти са неоспорими, лейбъристкото правителство иска да въведе своеобразен закон за богохулство срещу „ислямофобията“, който може да превърне в престъпление разкриването на истината за тези банди и техните покровители, които и до днес заемат позиции във властта.

Официална Европа се опитва да ни натрапи същите „добри лъжи“ по всеки важен въпрос на нашето време: от проповядването, че наложените политики за „нулеви емисии“ са полезни за нас, до настояването, че „жените могат да имат пенис“.

Всичко това напомня на описанието на Джордж Оруел в 1984, където крайната победа на режима на Големия брат се изразява в следното: „Партията ти казваше да отхвърлиш доказателствата на собствените си очи и уши. Това бе последната, най-съществена заповед.“

А в същото време, в брюкселския балон, лидерите на официална Европа продължават да отричат истината за щетите, които техните наложени политики – от миграцията и зелената енергия до джендър идеологията и войната в Украйна – нанасят на живота на милиони граждани на държавите членки.

Миналата седмица „кралицата“ Урсула фон дер Лайен, неизбраният председател на Европейската комисия, се изправи пред рядък вот на доверие в Европейския парламент, внесен от групата „Патриоти за Европа“. В навечерието на вота унгарският премиер Виктор Орбан написа:
„Утре идва моментът на истината: от едната страна е брюкселският имперски елит, от другата – патриотите и здравият разум. Няма къде да се скрием – трябва да се направи избор.“

В крайна сметка мнозинството от центристки, леви и зелени евродепутати се обединиха, за да гарантират, че тяхната „кралица“ ще оцелее – като подкрепиха лъжата на фон дер Лайен, че нейните национално-консервативни опоненти (а по подразбиране и милионите избиратели, които ги подкрепят) са „екстремисти“ и „пуделчета на Путин“, които трябва да бъдат заклеймени и заглушени.

Фон дер Лайен може и да се хвали с „лидерството си в европейската демокрация“. Но този вот само разкри демократичната пропаст между брюкселския елит и фермерите, работниците и всички останали европейци, които – от избирателната урна до неофициалните гранични патрули – изразяват какво мислят за това нерепрезентативно управление на ЕС.

Истината е, че повечето хора не искат да живеят в Европа на „добрите лъжи“, в която елитът си въобразява, че може да обърне реалността с главата надолу и да ни каже да отречем собствените си очи и уши.
А изправянето пред истината – колкото и трудна да е тя – може да ни освободи.

Автор: Мик Хюм

Мик Хюм е главен редактор на europeanconservative.com. Той е британски журналист, редактор и автор. В днешно време пише също за Spiked, The Daily Mail и The Sun. Хюм е автор, наред с други, на книгите Revolting! How the Establishment are Undermining Democracy and What They’re Afraid Of (2017) и Trigger Warning: Is the Fear of Being Offensive Killing Free Speech? (2016), и двете издадени от Harper Collins. Той е основател и първи редактор на списание Living Marxism (прекратено издание) от 1988 г., както и на онлайн изданието spiked-online.com от 2001 г. В продължение на 10 години е бил колумнист на вестник The Times (Лондон). Работил е в комуникациите за Партията за Брекзит на Найджъл Фараж (2019) и за Reform UK по време на общите избори през 2024 г.

Източник: “The European Conservative”