Прещраквам тв каналите. Информирам се. Или поне така ми казват.

Прещраквам тв каналите. Информирам се. Или поне така ми казват.
20-07-2025г.
0
Любо Кольовски

Прещраквам тв каналите. Информирам се. Или поне така ми казват. Усещам, че ме лъжат. Известни личности, професори, артисти, музиканти - все учени, интелигентни, ерудирани и креативни хора. Говорят по разни теми, факти и събития, определяни от анонимни продуценти и режисьори, разпоредили на водещите да питат за това-онова, но да избягват нелицеприятните теми Събеседниците в голямата си част се държат прилично. Но никой от тях не смее да се изока и  ядосано да преебрегне сценария и да каже, че няма да говорим за глобалното затопляне, за тюлените и пингвините в Антарктида, нито за черния леопард, който се шляе около Шумен, Добрич, Разград и Варна. Очаквам събеседника да каже, че иска да крещи срещу прокуратурата, КПК и Апелативния съд в София, които пред очите на цялото общество изнасилиха правото и законите. Иска ми се водещият да зяпне от изненада и уплаха, а режисьорите да страт предаването и да пуснат реклама за нещо, което е омръзнало и втръснало на всички.
Иска ми се. Утопия някаква. Щото, нали, всички си говорим за оная точка на кипене, която ще принуди полусварените жаби да изскочат от тенджерата и да убият шеф готвача.
Популярните събеседници няма да прекъснат скандално предаването с гнева си. В утопията няма място за ярост. Утопията обича хармонията. А хармонията е консенсус между доброто и злото, между правосъдието и справедливостта, които всъщност взаимно се изключват и могат да съществуват паралелно в съгласие само в общество, каквото е нашето. Угопия.
Според енциклопедиите най-известните литературни произведения, описващи утопични обществени модели са:
„Държавата“ на Платон[1]
„Утопия“ на Томас Мор (1516 г.)[2]
„Новата Атлантида“ на Френсис Бейкън (1627 г.)
„Градът на слънцето“ на Томазо Кампанела (1602 г.)[3]
„Поглед назад“ на Едуард Белами (1888 г.)
„Новини отникъде“ на Уилям Морис (1891 г.) 
Други популярни автори на утопии са Робърт Оуен, Анри дьо Сен-Симон, Шарл Фурие, Етиен Кабе и други.
Известни са няколко хиляди утопии, които могат да се класифицират според постоянните теми и структури, които се съдържат в тях. Като основна причина за злините се посочват частната собственост и неравномерното разпределение на благата. Често срещано решение е управление на просветен елит от учени и мъдреци, а също и идеално демократично управление „от всички“.
Утопиите са сънища. Но могат да бъдат и кошмари.

© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.