Когато в едно училище няма на кого да бъде предадено ръководството – това е сигнал, че губим още едно парче от България.
64 училища в България – без нито един кандидат за директор.
Факт, който не просто тревожи – той алармира.
Преди месец директор на малко училище с тъга ми каза:
„На мен се пада мисията да заключа училището… завинаги. Вече трети път няма кандидат, на когото да го предам. Никой не иска. А после ще затворим и селото.“
Това не е само лична история – това е диагноза.
На обезлюдени региони.
На системно пренебрегвана професия.
На образованието като последна грижа, вместо като първи приоритет.
По неофициални данни, в следните области липсват кандидати за директорски постове:
София-град – 2
Пловдив – 2
Смолян – 4
Силистра – 2
Русе – 2
Ловеч – 6
Габрово – 6
Благоевград – 1
Търговище – 1
Кюстендил – 2
Хасково – 2
Перник – 2
Добрич – 2
Плевен - 6
Видин - 2
Пазарджик - 11
Кърджали – 8
София-област – 1
Ямбол – 2
Защо никой не иска да бъде директор?
Причините вероятно са много:
Ниска мотивация и недобро заплащане спрямо отговорностите
Изключително натоварване и административен натиск
Липса на реална подкрепа от институциите
Все по-трудна среда – социална, демографска, а понякога и физическа
Но най-важният въпрос е:
Кой носи отговорността това да се случва – и какво следва?
Училището не е просто сграда. То е сърцето на едно село, на един квартал, на едно бъдеще.
Когато в едно училище няма на кого да бъде предадено ръководството, това не е само „липса на кандидат“ – това е сигнал, че губим още едно парче от България.
Диян Стаматов
Още от категорията
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.