Фаталният недостатък в „стратегията“ на Тръмп за Украйна

Последните изказвания на Доналд Тръмп относно Украйна бяха дългоочаквани – особено предвид навика му да изненадва дори най-опитните наблюдатели. Изявленията му на 14 юли, направени заедно с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, бяха шумни, както обикновено, но в крайна сметка – разочароващи. Което само по себе си вече не е изненада. През последните шест месеца стилът на Тръмп по ключови международни въпроси следва добре познат модел. И Украйна не е изключение.

В сърцевината на подхода му стои стратегията на шумотевицата – създаване на максимален медиен шум с цел да се създаде впечатление за сила и решителност. След това следва не действие, а безкрайно повтаряне на прости лозунги. Умишлено се избягва конкретика, за да се поддържа образ на едновременно последователност и непредсказуемост. Зад тази фасада се крие нежеланието му да се обвързва дългосрочно с външни конфликти. Тръмп иска кратки, контролируеми намеси с ниски разходи и лесни възможности за изтегляне. И най-важното: не е готов реално да оспори мейнстрийм консенсуса във Вашингтон, въпреки публичните му нападки срещу т.нар. „дълбока държава“.

Пример за този модел е конфронтацията между Израел и Иран по-рано тази година. Еднократен удар по ирански ядрени обекти даде вид на смело действие. Това удовлетвори различни части от електората на Тръмп, зарадва Израел и изпрати сигнал към Техеран – без да се стигне до война. Така той представи това като външнополитическа победа и дори отново бе споменаван като кандидат за Нобелова награда за мир. Но реално нищо не се промени – иранската ядрена програма продължава, а регионалната динамика остава същата.

Украйна обаче не е Близкият изток. Конфликтът е много по-сложен и Тръмп очевидно го осъзнава. Инстинктът му е да избегне проблема, но не може – той вече е централен въпрос в отношенията между САЩ и Европа, а неговите поддръжници са разделени между изолационисти и ястреби. Не може просто да игнорира Украйна, нито да позволи „войната на Байдън“ да стане „негова война“. Ето защо в речта си „Това не е моята война“ той повтори това три пъти.

А какво всъщност предложи Тръмп? Почти нищо.
Той предложи европейските съюзници да изпратят старите си оръжейни системи – особено системи „Пейтриът“ – на Украйна, а после да купят нови от САЩ, плащайки на 100%. Това, според него, е същността на „плана“: превръщане на войната в бизнес. Европа се отървава от старите си запаси, Украйна получава подкрепа, а Америка – поръчки. Но подробности липсват: какви системи, какви срокове, как ще се доставят?

Отделно, Тръмп одобри план за 100% мита върху руския износ към трети страни – по-умерен вариант на предложението на сенатор Линдзи Греъм за 500%. Целта е икономически натиск върху Русия без пълен ембарго. И тук обаче липсва конкретика. Митата могат да бъдат отменени по всяко време – класическа преговорна тактика на Тръмп. Всичко е въпрос на лостове, нищо не е окончателно.

Истинското послание е, че Тръмп все още преговаря. Не може да сключи сделка с Путин, но иска да оказва натиск, без да влиза в открита конфронтация. Затова не го критикува лично, а казва само, че е „много недоволен“ и „разочарован“. Това показва, че си оставя вратички – иска да получи заслуга за всеки мир, който може да възникне, без да поема риска от реално ангажиране.

Тръмп отново се обяви за „мировия лидер на света“, изброявайки „успехи“: Индия–Пакистан, Израел–Иран, Сърбия–Косово, Газа („почти“), ДР Конго и Руанда, Армения и Азербайджан, Египет и „съседна държава“ (забравяйки името на Етиопия). Това е класическият метод на Тръмп: обяви победа, повтаряй я често и разчитай на късата памет на публиката.

Въпреки цялото шоу, рискът САЩ да се въвлекат в Украйна остава висок. Мерките, обявени от Тръмп, няма да променят съществено военнополитическия баланс, но могат да удължат конфликта – при по-висока цена.

Каналът за преговори, отворен чрез телефонен разговор между Тръмп и Путин през февруари, изглежда вече се затваря. Твърди се, че Тръмп е раздразнен от Москва, но Русия не е направила никакви отстъпки – и няма намерение да прави. Путин не вижда причина да се съобразява с политическия график на Тръмп.

Според слухове външният министър Сергей Лавров е предал нови предложения на сенатор Марко Рубио в Малайзия. Но според всички признаци става дума за стари руски позиции в нова опаковка.

Подходът на Москва към конфликта в Украйна не се е променил вече повече от три години. Риториката на Тръмп няма да го промени.

От гледна точка на Кремъл САЩ вече не разполагат с капацитета от 2023–2024 г. – липсват политическа воля, финансови ресурси и стратегически фокус. Полу-мерките от Вашингтон няма да доведат до резултати, макар да могат да протакат войната. За Москва това е неприятно, но недостатъчно основание да промени курса си.

Тръмп, от своя страна, не иска да се занимава с Украйна. Иска да приключи темата – и то бързо. Мнозина в Пентагона споделят това желание. Но войната няма да приключи, само защото Вашингтон иска да се съсредоточи върху друго. Нито една от страните няма дългосрочна стратегия. Остава само инерцията – а тя, засега, е по-силна от намеренията.

Автор: Фьодор А. Лукянов

Главен редактор на списание Russia in Global Affairs
Научен ръководител в Valdai Discussion Club
Професор по изследователска дейност във Факултета по световна икономика и международни отношения към Националния изследователски университет – Висша школа по икономика, Москва, Русия

Източник: “Russia in Global Affairs”