Тръмп току-що прекрати война, която никога не трябваше да започва

Пътят на някога обещаващата дипломация ще бъде по-труден за следване в последствие.

На 23 юни Съединените щати помогнаха да бъде сложен край на война, която те самите помогнаха да започне и която никога не е трябвало да се случи.

Изненадвайки почти всички, включително някои високопоставени служители в администрацията на Тръмп, той внезапно публикува: „Беше напълно договорено между Израел и Иран, че ще има пълно и тотално примирие!“ Без особено внимание емирът и премиерът на Катар, според съобщения, изиграли ключова роля за съгласието на Иран за примирието.

Но по пътя към дипломатическия успех САЩ вече бяха разбили на парчета международното право и Договора за неразпространение на ядреното оръжие, което е висока цена за една война, която не е трябвало да се случва, когато на масата вече е имало дипломатическо решение, чакащо само детайлите да бъдат финализирани.

Американското бомбардиране на гражданските ядрени обекти на Иран бе акт на война, който наруши международното право, тъй като атакува суверенна държава, която нито е нападала, нито е заплашвала да нападне САЩ без одобрението на Съвета за сигурност на ООН. То наруши и Договора за неразпространение на ядреното оръжие, защото Иран като подписал го бе защитен с „неотчуждаемото право на гражданска [ядрена] програма“.

„Има два начина да се справиш с Иран“, каза президентът Доналд Тръмп, „военно или сключваш сделка.“ Но недипломатичният език на заплахите бе излишен, а изборът на военния път — още повече. Дипломатическият път към сделка беше широко отворен.

Дипломатическите преговори между САЩ и Иран за гражданската ядрена програма на Иран напреднаха изненадващо и окуражително през пет кръга. И двете страни оцениха разговорите като положителни. Иранският външен министър Абас Арагчи каза, че петият кръг „засили възможността за постигане на напредък“. САЩ ги нарекоха „конструктивни“ и заявиха, че е постигнат „допълнителен напредък“, макар че „все още има работа за вършене“.

Пенсионираният посланик и бивш ирански преговарящ по ядрените въпроси Сейед Хосейн Мусавиан заяви, че е бил информиран от надеждни ирански източници, че „ключовите елементи на сделката между [специалния пратеник на Тръмп] Уиткоф и [иранския външен министър] Арагчи са договорени.“

Сделката имаше пет ключови точки. „Иран щеше да приеме максимални ядрени инспекции и прозрачност,“ включително прилагане на Допълнителния протокол на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Иран щеше или да преобразува, или да експортира запасите си от 60% обогатен уран. Иран щеше да прекрати високото обогатяване и да ограничи обогатяването си до 3.67%, нужно за гражданска енергийна програма. И накрая, Иран щеше да си сътрудничи напълно с МААЕ за решаването на всякакви нерешени технически неясноти.

В замяна Иран щеше да има право на гражданската си ядрена програма, а САЩ щяха да премахнат всички санкции, свързани с ядрената тема.

Готово. Но след това САЩ поискаха нулево обогатяване и пълно спиране на мирната, гражданска ядрена програма на Иран, а Тръмп поиска „БЕЗУСЛОВНА ПРЕДАВАЕМОСТ!“ Нулево обогатяване и пълна капитулация на ядрената програма на Иран бе известна червена линия за Иран. Американските официални лица знаеха, че Иран никога не би могъл да се съгласи на нулево обогатяване; тази заявка не можеше да доведе до по-нататъшни преговори, а само до война. И точно това се случи.

Провалът да се реши конфликтът с договорена сделка е още по-трагичен, защото загрижеността относно ядрената програма на Иран все още се управляваше успешно от съществуващата договорена сделка.

Въпреки че през 2018 г., по време на първия си мандат, Тръмп незаконно и едностранно прекрати ядреното споразумение JCPOA, успешно договорено от президента Барак Обама, Иран все още бе проверимо, че не строи ядрена бомба.

Съгласно споразумението JCPOA, когато САЩ се изтеглиха, Иран вече не бе обвързан с него. За да запази лоста си, Иран започна да обогатява уран значително над нивата, договорени в JCPOA. Но това решение можеше да бъде отменено при завръщането на Америка към поетите ангажименти, а Иран постоянно отказваше да строи бомба.

Това не е просто иранско твърдение. Американските разузнавателни служби оценяваха, до самия момент на бомбардировките на Фордоу, че Иран не е взел решение да въоръжи обогатения си уран. Прегледът на ядрената позиция на Министерството на отбраната от 2022 г. заключава, че „Иран днес не притежава ядрено оръжие и ние считаме, че не го преследва.“ Годишната оценка на заплахите за 2025 г., която „отразява колективните прозрения на Разузнавателната общност,“ ясно заявява, че американското разузнаване „продължава да оценява, че Иран не строи ядрено оръжие и че [Айятолах Али] Хаменей не е преупълномощил ядрената оръжейна програма, която е спрял през 2003 г.“ Дори през март директорът на националното разузнаване Тулси Габърд свидетелства, че оценката на разузнавателната общност на САЩ е, че „Иран не строи ядрено оръжие и Върховният водач Хаменей не е одобрил ядрената оръжейна програма, която е спрял през 2003 г.“ На 17 юни „Ню Йорк Таймс“ съобщи, че „старши служители от администрацията не са били наясно с никаква нова информация, показваща, че иранците бързат да построят ядрена бомба.“

Въпреки алармиращите предупреждения, че Иран бил на прага да произведе ядрено оръжие, CNN съобщи през юни, че реалната оценка на американското разузнаване е, че дори и Иран да реши да преследва ядрена бомба, е „до три години далеч от способността да произведе и достави такава до избрана цел.“

МААЕ също се съгласява, че няма доказателства, че Иран е активирал ядрена оръжейна програма. Иран обвини МААЕ в „пристрастна“ отчетност за ядрената си дейност, която бе използвана като част от аргументите за военния подход към иранския ядрен проблем. След оплакванията генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси уточни, че „не сме намерили в Иран елементи, които да показват, че има активен, систематичен план за изграждане на ядрено оръжие. Не сме видели елементи, които ни позволяват, като инспектори, да потвърдим, че някъде в Иран се произвежда или изработва ядрено оръжие.“

Най-големият риск, породен от американските удари срещу Иран, е, че те може да са именно нещото, което ще тласне Иран към изграждане на бомба. Иран от десетилетия се отказваше от бомбата по религиозни и правни причини.

„Ню Йорк Таймс“ съобщи, че „старши американски разузнавателни служители са казали, че иранските лидери вероятно ще се насочат към производство на бомба, ако американската армия атакува обогатителния обект Фордоу или ако Израел убие върховния лидер на Иран.“ Бившият руски президент и заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев посочи това като сигурност, казвайки: „Обогатяването на ядрен материал — и сега можем да го кажем открито, бъдещото производство на ядрено оръжие — ще продължи.“

Американското бомбардиране казва на Иран, че дори и те да са готови да подпишат споразумение, което е на масата, с което се ангажират да ограничат обогатяването си до 3.67% и да приемат безпрецедентен режим на инспекции, САЩ ще ги бомбардират с най-големите конвенционални бомби, използвани някога в война. Северна Корея построи ядрена бомба като средство за възпиране на американска агресия и никоя ядрена сила не я е бомбардирала.

Мусавиан каза пред CNN, че САЩ „практически казват на иранците: вземете бомбата като най-доброто средство за възпиране. И вярвам, че ако тези политики продължат, Иран ще тръгне към ядрена бомба.“ „Затова,“ каза той пред Democracy Now, „сега мислят, че може би да имаш ядрена бомба е много по-добър възпиращ фактор в сравнение с това да си член на ДНЯО.“

Сина Туси, старши непостоянен изследовател в Центъра за международна политика, каза пред The American Conservative, че „вместо да неутрализира ядрените възможности на Иран, войната може да е приближила Техеран към тайно въоръжаване под засилена доктрина.“

Ядреното споразумение JCPOA с Иран работеше. Американското разузнаване и МААЕ продължиха да оценяват, че Иран не е взел решение да преследва ядрена оръжейна програма. И нова сделка с Тръмп с Иран почти бе договорена. „Военният път“ и незаконното бомбардиране на Иран не бяха необходими и може в дългосрочен план да направят нещата много по-лоши.

Автор: Тед Снайдър

Тед Снайдър е колумнист по външна политика и история на САЩ в Antiwar.com. Той е също така редовен сътрудник на Responsible Statecraft и други издания.

Източник: “The American Conservative”