Не превръщайте Тайван в следващата Украйна

САЩ отново се втурват към война заради страна, която малцина американци разбират.

Преди изненадващата атака на Израел срещу Иран преди две седмици, Тайван беше страната, която най-широко се смяташе за потенциална искра за следващата война. Ълбридж Колби, заместник-министър на отбраната по политиката и дългогодишен ястреб по отношение на Китай, е изградил кариера, настоявайки Съединените щати да съсредоточат своята стратегия в Тихия океан върху възпирането на Китайската народна република да нахлуе в Тайван, който Пекин разглежда като отцепническа провинция.

Сенатор Том Котън (Републиканец от Арканзас) по-рано тази година написа книга, в която призовава американците да поемат каузата на Тайван. Вивек Рамасвами, вдъхновен от Ричард Никсън по време на президентската си кампания преди няколко години, застана в библиотеката на Никсън и направи макиавелисткото предложение Съединените щати да защитават Тайван, докато островът вече не бъде полезен за доставката на микрочипове, след което да бъде изоставен.

Президентът Джо Байдън на няколко пъти обеща да защитава Тайван в случай на китайско нахлуване. През 2021 г. администрацията на Байдън публикува стратегически документ, който формулира причините за подкрепата на САЩ за Тайван. „Ще подкрепяме Тайван, водеща демокрация и важен икономически и сигурностен партньор, в съответствие с дългогодишните американски ангажименти“, се казва в документа.

Много американци говорят за Тайван, от името на Тайван или в подкрепа на Тайван. Но остава един въпрос: къде са самите тайванци?

Една от причините за почти пълното отсъствие на тайвански гласове в американския обществен дебат може би е фактът, че когато човек разговаря с тайванци, те често имат много по-нюансирано виждане за страната си, отколкото ястребите в САЩ желаят да чуят. Когато човек говори директно с тайванци за политическото положение в родината им, те често поставят под съмнение самата основа, върху която мнозина защитници на Тайван в САЩ изграждат своята позиция – а именно, че малката островна нация е здрава демокрация.

Наскоро се свързах с Джоана Лей, бивша членка на Законодателния юан — еднокамарния парламент на Тайван — за да науча повече за прочутата „демокрация“ на страната.

Д-р Лей, която има докторска степен от Университета на Пенсилвания, някога е била свързана с Гоминдан (КМТ) — Националистическата партия, която бяга от континентален Китай в Тайван под ръководството на Чан Кайшъ през 1949 г. Сега тя е част от политическа партия, свързана с християнството, която се бори срещу нашествието на ЛГБТ лудостта в Тайван. (Настоящият президент на Тайван, Лай Чинг-дъ, е пълен ЛГБТ маниак, както и неговата предшественичка Цай Ингвен.) Д-р Лей рисува портрет на Тайван, който е много различен от пропагандната картина, представяна по американските кабелни телевизии.

„Правителството на ДПП (Демократичната прогресивна партия) бе представяно като модел на демокрация и ценен партньор както от демократа Джо Байдън, така и от републиканеца Доналд Тръмп“, каза Лей. „Но този широк жест на подкрепа води до това много неща да бъдат заметени под килима.

„Например, преди първата годишнина от встъпването в длъжност на президента Лай Чинг-дъ, ние на място в Тайван станахме свидетели на бързото влошаване на демокрацията. В края на мандата на Цай Ингвен правителството прие много закони, които могат да се характеризират като законодателни актове срещу опозиционните партии. Когато Лай Чинг-дъ встъпи в длъжност през май 2024 г., тези закони бяха приложени до краен предел, а неотдавна ДПП започна нещо, наречено общо отзоваване.

„Обикновено, при нашата система, един или двама сенатори, които действително не се справят добре, биха били отзовани от собствените си избиратели. Общото отзоваване на ДПП обаче е съвсем различно нещо. ДПП, а не избирателите, извърши отзоваването на повече от 35 законодатели от опозиционни партии, включително КМТ.“

„Това звучи по-скоро като чистка, отколкото като отзоваване“, намесих се аз.

„То си е чистка“, потвърди д-р Лей.

„При нормални обстоятелства“, продължи тя, „президентът може да разпусне парламента и да насрочи общи избори, но ДПП използва така нареченото „общо отзоваване“, за да насочи удара към законодатели.

„КМТ организира контраотзоваване, опитвайки се да отстрани законодатели от ДПП, като начин да се противопостави. Но ДПП отговори, използвайки съдебната власт, за да разследва лидерите на КМТ, ръководещи контраотзоваването. Около десетима лидери на КМТ бяха арестувани и държани в изолация.

„Освен това, ДПП държи лидера на опозиционната Народна партия в затвора от над шест месеца. Всичко това подкопава баланса и разделението на властите.“

Наистина, една от мишените на гнева на Лай е Ко Уен-дже, важна фигура в КМТ и бивш кмет на Тайпе, който е преследван от сериозни обвинения в корупция. Но има и други, които машината на ДПП е вкарала в затвора — политически затворници, по всички признаци, в една от любимите „демокрации“ на Вашингтон.

Много хора в Тайван забелязват какво се случва. През април над 250 000 души излязоха по улиците, за да изразят недоволството си от отстъплението от демокрацията. Но почти никоя голяма западна медия не отрази това. През май президентът Лай изнесе важна реч по повод годишнината от встъпването си в длъжност, в която отново представи Тайван като модел на демокрация. Той обаче не спомена какво всъщност се случва в страната.

Когато Вашингтон прояви интерес към чужда „демокрация“, той рядко я наблюдава от разстояние. Следващата стъпка често е инфилтриране на управленската структура. Попитах д-р Лей за съобщенията, че тайванското правителство приветства американски съветници във властта.

„Променихме закона, така че граждани на САЩ могат да бъдат съветници в тайванското правителство“, потвърди д-р Лей. „Имаме и много американски военни съветници, които идват в Тайван. Това се случва за първи път от 1979 г., когато САЩ прекъснаха дипломатическите отношения с Тайван. Тогава САЩ обещаха да изтеглят военния си персонал и да прекратят съвместния отбранителен договор.“

Залогът при ревизията на статуквото от страна на Америка и стремежа ѝ да превърне Тайван в анти-китайски прокси е голям. Както подчерта д-р Лей, последният пряк военен сблъсък между Тайван и континентален Китай беше през 1958 г., когато Пекин обстрелва островите Кемой и Матсу. Макар Гоминдан и Китайската комунистическа партия да са технически в състояние на гражданска война, д-р Лей посочи, че двете страни са успели да запазят мира.

„През 2005 г. Лиен Чан, тогавашен председател на КМТ, поведе делегация в Пекин. Аз бях част от нея. Целта беше да започнем диалог и да обсъдим мирното си съвместно развитие. Мандатът на Ма Инг-джеу (2008–2016) бе резултат от това. Проведохме 22 министерски срещи и подписахме над 30 споразумения между двете страни. Направихме го без чужда намеса.

„Настоящият президент обаче, Лай Чинг-дъ, има крайна про-независима позиция. Затова той наистина се нуждае от подкрепата на САЩ и Япония.“

Попитах д-р Лей дали тайванците смятат, че Вашингтон възнамерява да направи от Тайван следващата Украйна — да го използва като пионка в геополитическа игра. Тя потвърди, че това усещане съществува.

„Сега е по-ясно от всякога какво се случва“, каза д-р Лей. „Наскоро американският държавен секретар Марко Рубио каза, че САЩ трябва да се изтеглят от Европа и Близкия изток, за да се съсредоточат върху западния Пасифик. Ясно е, че има последователност — първо беше Украйна, после Израел, а сега западният Пасифик.“

„Хората в Тайван постепенно осъзнават, че ако бъде избрана нова сцена за конфликт, това вероятно ще бъдат Тайван и Филипините, или може би районът около Окинава. Все повече хора вече мислят за реален, осезаем конфликт на територията на Тайван, който е много малък остров. Имаме проблем с намирането на достатъчно попълнения за армията, флота и военновъздушните сили. Много хора отказват да отбият задължителната си военна служба. САЩ ни принудиха да я удължим от 4 месеца на 1 година. Войната преди изглеждаше далечен сценарий, но сега изглежда, че идва насам.“

Но в Тайван се случва още нещо, дори по-мрачно от американските манипулации. Д-р Лей каза, че тайванци, които пътуват до Фудзиен — китайската провинция отсреща — са разследвани от тайванското правителство като възможни шпиони. Дори местни ритуали с каквато и да е връзка с китайската култура са подложени на натиск и отхвърляни като поклонение на „китайски богове“.

„Президент Лай Чинг-дъ може би се опитва да създаде нов народ, „тайвански“ народ, основаващ се на връзки с югоизточноазиатски езикови групи, и после да използва това като основа за членство в ООН и по-тясно сътрудничество със САЩ“, обясни д-р Лей. „В неотдавнашна реч президентът посочи 1624 г. като важна за тайванската история — годината, в която холандците откриват търговска кантора в Тайнан. За президента това означава, че Тайван има 400-годишна история на международна търговия.

„Неговото общо послание е, че Тайван не е част от Китай“, каза Лей. „Тайван, според Лай, не е хан китайски.“

Тук има важно разграничение. Политически, Тайван не е част от Китай. Но изглежда, че президентът Лай твърди, че страната не принадлежи към Китай и културно, етнически или дори езиково. Това противоречи на демографската реалност, тъй като днес островната държава е населена предимно от потомци на китайци от континента, почти всички хан китайци. Ако президент Лай настоява за етнически отделен Тайван, той рискува да предизвика саморазрушителна културна война и атака срещу самата идентичност на тайванците.

„Наскоро“, каза Лей, „тайванското правителство отчете, че населението на Тайван е около 2% от Югоизточна Азия и други места, около 1% местни аборигени, а останалите 96% или 97% са обозначени просто като ‘останалите’. Не хан, не фудзиенци, а ‘останалите’.

„Президент Лай заяви, след обявените по-рано тази година мита от президента Тръмп, че е време Тайван да ‘напусне Китай и да влезе в Севера’, имайки предвид Глобалния север, особено Европа и Северна Америка. Но нека видим какво стана, когато Япония обяви, че напуска Азия, за да се присъедини към Европа и Америка. Япония е част от глобалната стратегия на Вашингтон, но не напълно част от Глобалния север. Амбициите на президент Лай да бъде част от този клуб нямат реална основа.

„Това, което правим, е да позволим на един много силен регионален хегемон [Америка] да дойде в западния Пасифик и да използва първата островна верига като стратегическа блокада срещу онова, което този хегемон нарече най-голямата заплаха — Китайската народна република. Този курс няма да е най-добрият за Тайван. Той ще бъде, всъщност, катастрофален за нас.“

Автор: Джейсън Морган

Джейсън Морган е доцент в университета Рейтаку в Кашива, Япония.

Източник: “The American Conservative”