Chronicles: Как изглежда нападението на Тръмп срещу Иран през очите на MAGA

Някъде през първото десетилетие на XXI век възмущението измести ентусиазма относно войната в Ирак. Организации като Tunnels to Towers събираха дарения по време на рекламните паузи в отразяването на войната по Fox News. Реклами с кадри от домове, преустроени за ветерани ампутирани от войната, показваха борбата на мъже, принудени да бъдат бащи и съпрузи от инвалидна количка. А в самия Ирак борбата нямаше край. Беше невъзможно да се възхвалява война, която остави след себе си толкова безсмислено опустошение.

Имам само едно дете — син, който е на възраст за наборна служба. Когато този уикенд телефонът ми светна с известието, че сме нападнали Иран, казах на сина си, че президентът дължи обяснение на страната. Ако този удар поставя началото на поредна безкрайна война, основана на несъществуващи оръжия за масово унищожение, тогава Тръмп ще е предал мандата си и своите поддръжници.

Съобщенията за разногласия в разузнаването относно ядрените възможности на Иран допълнително засилиха моето дежавю от войната в Ирак. Директорът на Националното разузнаване Тулси Габард свидетелства пред Конгреса през март, че разузнавателната общност „продължава да смята, че Иран не разработва ядрено оръжие и върховният лидер Хаменей не е разрешил възобновяване на програмата за ядрени оръжия, която той спря през 2003 г. Разузнавателната общност продължава внимателно да следи дали Техеран ще реши да възобнови програмата.“ А сега изглежда, че всичко се е променило за миг.

Разбирам как нападение срещу иранската ядрена програма би облагодетелствало Израел и Саудитска Арабия. Но помага ли това на Америка? Прави ли Америка отново велика? Или президентът се е продал на неоконсервативни интереси, които сякаш изискват по една война на президент като своеобразен данък? Представих си кандидата за президент, който сключва сделки с тъмни фигури по време на кампанията. Имало ли е сделка?

Гледах как президентът уверено се приближи към подиума, придружаван от държавния секретар Марко Рубио, министъра на отбраната Пийт Хегсет и вицепрезидента Джей Ди Ванс. Всеки от тях носеше същото сериозно изражение като президента. Хегсет и Рубио за кратко се боричкаха за позиция, преди Рубио да застане в доминираща поза зад лявото рамо на президента. Хегсет застана неловко встрани.

Рубио се справя блестящо като държавен секретар. Той разби картела в USAID, който организира цензурата на консервативни гласове. Сериозен е и ефективен. Присъствието на Ванс също вдъхна увереност на поддръжниците на MAGA. Последният скандал с изтекли съобщения от Signal разкри, че той е водил задкулисна антиинтервенционистка политика. Добре беше да го видим участващ. Хегсет опази оперативната сигурност и осъществи перфектно координирана атака.

Речта на Тръмп очевидно бе повлияна от грешките на администрацията на Буш по време на войната в Ирак. Не чухме екзотични твърдения за „ураний от Нигер“ или опити да се сплашва аудиторията с технически термини. Тръмп не твърдеше, че има специална информация за иранската ядрена програма. Просто каза, че иска да намали възможностите на Иран за обогатяване на уран и че програмата е опасна. За разлика от мистериозните химически оръжия в Ирак, които така и не се появиха, Тръмп избра цели, за които се знае, че са именно това, което той твърди.

Буш, от своя страна, защитаваше пълното сваляне на режима на Саддам Хюсеин и окупирането на Ирак. Как иначе да се намерят тези оръжия, ако не контролираме цял Ирак? Засега Тръмп не гради такава кампания за нахлуване и се е ограничил до въздушни удари.

Освен че искаше да попречи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие, Тръмп аргументира удара с това, че Иран го е заслужил. Той обвинява Иран за изображенията, които американците видяха — войници, осакатени от самоделни взривни устройства (IEDs). Това обвинение е подкрепено с доказателства от бойното поле.

Тръмп заяви, че Иран е убил над 1000 американски войници и е осакатил още много. Реалният брой може да е доста по-малък, но със сигурност не е пренебрежим. Оставяйки настрана сигурността на Израел и Саудитска Арабия, Тръмп оправда унищожаването на ядрените производствени съоръжения като отплата за това, което Иран е причинил на нашите войници в Ирак.

Но дали това е валидно оправдание? Последните сериозни атаки с импровизирани експлозивни устроиства приключиха през 2011 г., когато САЩ прекратиха офанзивните си операции в Ирак. Четиринадесет години по-късно не е ли твърде късно да отмъщаваме за иранската намеса? Може би това ще възпре бъдещи нападатели, но връзката не е очевидна.

Въпреки твърдението на Тръмп, че програмата за обогатяване на уран е напълно унищожена, все още чакаме потвърждение. Няма засечено увеличение на радиоактивни материали в атмосферата. New York Times изрази тревога от възможни утечки след бомбардировката на рафинерията. Как можем да унищожим уранова инсталация без да разпръснем уран в околната среда? Има ли U-235 достатъчно кратък полуживот, че да не бъде лесно открит? Или рафинираният материал е бил преместен преди атаката? Иран твърди, че е бил преместен. А други, включително Израел, намекват, че има още неразказани неща.

Можем да се радваме на безопасното завръщане на американския военнослужещ, участвал в операцията. Можем да сме доволни и от това, че при сегашната информация няма невинни жертви. Ако участието на Америка приключи с този удар, Тръмп може би ще постигне рядка чиста победа в блатото на Близкия изток. Но това е огромен риск. Ние, американците, сега колективно ще задържим дъха си, очаквайки кога ще падне следващият чехъл.

Автор: Адам Мил

Адам Мил е псевдоним на адвокат от Вашингтон, окръг Колумбия, специализиран в трудово право, право на заетостта и административно право. Завършил е Университета на Канзас и има право да практикува в щатите Канзас и Мисури. Мил е сътрудничил на The Federalist, American Greatness и The Daily Caller.

Източник: “Chronicles”