„Вечната война“, от която наистина трябва да се боим

Безспирната и расистка война на Иран срещу еврейската държава е истинската причина за хаоса в Близкия изток.

В неделя се случиха две значими събития. Първо, американските военновъздушни сили удариха ядрени обекти в Иран. С помощта на стелт-бомбардировачи B-2 те навлязоха незабелязано във въздушното пространство на Иран и пуснаха бомби с тегло 13 600 килограма над трите най-важни съоръжения за обогатяване на уран. Второто събитие бе далеч по-малко зрелищно. Почти не попадна по първите страници на вестниците, както направи американският удар. Но според мен то бе не по-малко важно – особено за всеки, който иска наистина да разбере какво се случва в Близкия изток. Израелските сили за отбрана (IDF) обявиха, че са открили тялото на Офра Кедар в Газа.

Офра Кедар бе една от най-възрастните жертви на погрома, организиран от Хамас на 7 октомври 2023 г. Тя бе на 70 години. Разхождала се както обикновено сутринта в кибуц Беери, когато попаднала на бойци от 6000-членната ислямофашистка армия, която нападна Израел в онзи ден. В момента, в който насочили оръжията си към възрастната еврейка, готови да я убият хладнокръвно, снахата на Офра ѝ се обадила по телефона. По-късно тя разказала какви били последните думи на Офра: „Защо стреляте по мен? Какво съм ви направила?“, молила се тя на убийците си. Връзката прекъснала. Тялото на Офра било отнесено в Газа, за да бъде използвано от Хамас като разменна монета в болната им игра на изнудване с еврейската държава.

От значение е, че тялото на госпожа Кедар – заедно с телата на още двама заложници – било намерено точно в момент, когато САЩ влезли в сблъсък с Иран. Защото жестоката гибел на тази добра жена, убита от нахлула армия от антисемитски фанатици, ни напомня, че тази война започна преди 625 дни. Дългият живот и зверската смърт на госпожа Кедар са човешко и яростно опровержение на моралното инфантилизиране, с което някои обвиняват Израел – а сега и САЩ – в „непредизвикана“ агресия срещу Иран. От отвъдното, тази еврейка, загинала заедно с още 1200 души в погром, какъвто не бяхме виждали от времето на нацистите, ни зове да постъпим правилно и справедливо – и да мислим честно за произхода на тази война, която раздира Близкия изток.

Описанието на Иран като жертва на несправедливо насилие от страна на „умните среди“ е отвратително заличаване на такива като Офра Кедар – избити от неофашистка милиция, спонсорирана от Иран. Армията, която я изби заедно с над хиляда други, е получила военно обучение, логистична помощ и оръжия за милиони долари от иранския режим. Да изтрием фашисткото петно от 7 октомври от историческия запис и надменно да обвиняваме Израел и неговите съюзници в „непредизвикана“ агресия срещу Иран означава да изхвърлим в забрава страданието на евреите.

Ирландската писателка Сали Руни отново разтриса буржоазната левица с моралния си възторг в колонка за „Гардиън“, в която обвинява Израел и САЩ, че са извършили „поредица от непредизвикани и незаконни“ атаки срещу Иран. Но убийството на Офра Кедар не беше ли провокация, г-жо Руни? А нейното посмъртно поругаване като инструмент за морално изнудване? А одобряваното от Иран нахлуване в Израел по суша, въздух и море с цел изнасилване и избиване на хиляда евреи? Да се твърди, че ударите по Иран били „непредизвикани“, значи да се каже, че масовото убийство на евреи не е особено важно. Не си струва да бъде отмъстено. Убийството на 70-годишна жена заради расовата ѝ принадлежност? Голям праз.

Оневиняването на Иран както от левицата, така и от десницата показва пълното морално опразване на т.нар. „антивоенна“ позиция. Това, което минава за антиимпериализъм днес, често е просто антизападничество – политика на болезнена историческа вина и позьорска самоненавист, която представя Запада като извора на всички злини, а страни като Иран – като безпомощни NPC-та на световната сцена. Иронично, в тези позиции се усеща силен дъх на расов инфантилизъм. Несъдържащите се в Запада нации са сведени до детински образи – толкова морално първобитни, че нямат способност да поемат отговорност за действията си. В това имперско покровителство, което демонизира Запада и оправдава убиващите евреи от Изтока, няма нищо „прогресивно“.

Навсякъде се сипят тревожни вопли за ударите на Тръмп по Иран и възможността това да е още една „вечна война“. Дали те ще прераснат в нещо по-голямо и дестабилизиращо – предстои да се види. Но онова, което ме тревожи сега, е слепотата на политическите елити в Запада към истинската Вечна война – войната, която породи настоящата. Това е войната на Иран срещу еврейската нация; войната на ислямизма срещу евреите; войната на тираничната теокрация срещу демокрацията.

В продължение на 46 години от своето съществуване Ислямската република Иран е посветена на унищожението на еврейската държава. Военната ѝ стратегия, образователната ѝ система и ежегодният Ден на Кудс са пропити с тази зловеща мечта да се заличи „ционисткият режим“. Иранските деца се възпитават да мразят Израел. Израелското знаме се гори на официални паради. Прокситата на Хамас, Хизбула и хутите са финансирани и обучавани с цел да атакуват Израел и да избиват неговото население. Иран подкрепяше Хамас през Втората интифада, когато се взривяваха израелски младежи в дискотеки и пицарии, и в месеците преди 7 октомври, когато извършиха фашистки ужаси над Южен Израел. Ето я вашата Вечна война – не 18-часовата операция на Тръмп срещу ядрените обекти на Иран, а почти 50-годишната мисия на Иран да заличи единствената еврейска държава на света.

Дали ударите на Америка ще укротят напрежението в Близкия изток или ще доведат до нова дестабилизация – тепърва ще разберем. Но в този момент има по-належащи морални въпроси. Защо толкова хора на Запад не приемат сериозно заплахата, която представлява иранската тирания? Защо са толкова равнодушни към безкрайното преследване на Израел от антисемитски милиции? Защо толкова от образованите хора симпатизират повече на фанатиците от Техеран, отколкото на евреите от кибуците, сринати от пратениците на тази варварска теокрация? Това, че някои на Запад проляха повече сълзи за разрушената иранска инфраструктура, отколкото за убитата 70-годишна еврейка Офра Кедар, най-ясно осветлява дълбоката морална криза, в която се намираме.

Автор: Брендън О’Нийл

Брендън О’Нийл е водещ политически коментатор на spiked и водещ на подкаста на spiked – The Brendan O’Neill Show.

Източник: “Spiked”