"Спи красавице, спи. Мама трябва да си почива!"

17-12-2022г.
0
Александър Костов

"След като родих чувах тези думи всеки ден. Връщайки се от работа, мъжът ми първо си миеше ръцете и веднага отиваше при бебето, без да обръща внимание на нищо друго в къщата. Тогава се влюбих в мъжа ми за втори път.
"Мама трябва да си почива" - усмихваше се той, взимаше Филип на ръце и започваше да му пее приспивна песничка, докато Филип не заспи.
"Мама трябва да си почива" - сънливо мърмореше, ставайки през нощта, за да смени пелените на бебето и да ми го даде в ръцете, за да го накърмя. Търпеливо чакаше малкия да се нахрани и внимателно го слагаше отново в креватчето.
"Мама трябва да си почива" - запретваше ръкави и го хранеше търпеливо с лъжичка.
"Мама трябва да си почива" - и приготвяше Филип, когато беше на една годинка, за разходка, давайки ми възможност да прекарам известно време на спокойствие.
"Мама трябва да си почива" - казваше усмихнато на сина ни и отиваше да му прочете приказка или да му разказва такива, които сам измисляше.
"Мама трябва да си почива" - казваше на Филип и двамата отиваха да проверяват домашните за следващия ден.
"Мама трябва да си почива" - намигна на Филип, когато той се прибра от абитуриентския си бал.
Когато чувах тези думи, ме обземаше някаква необяснима нежност, те сгряваха душата ми и веднага изчезваха, и тревогите, и умората ми. Очите ми се изпълваха със сълзи на щастие, което исках да споделя с целия свят.
Имаше и трети път, когато любовта ми към него ме връхлетя отново. Когато думата "мама" беше заменена с "баба".
"Баба трябва да си почива" - заплаши шеговито с пръст внука ни, когато остана да спи у нас за първи път, взе го на ръце и започна тихо да му пее приспивна песничка.
"Баба трябва да си почива" - намигна на внука ни и двамата приготвиха въдиците за да отидат на реката за риба в съботната сутрин.
"Баба трябва да си почива" - каза с лек укор в гласа си и подари на внука ни слушалки, за да не гърми музиката от таблета му из цялата къща.
Не доживя раждането на внучката ни съвсем за малко. След смъртта му Филип и неговата съпруга ме прибраха в техния дом и отказаха да ме оставят сама в празната къща. За първи път държах внучката си в ръце и плаках. Струваше ми се, че ей сега от някъде ще чуя познатия глас: "Баба трябва да си почива". Дори се огледах да го видя с някаква глупава надежда. Вечерта, вече в просъница чух гласа на сина ни Филип от хола: "Спи красавице, спи. Мама трябва да си почива!" Станах и отворих тихо вратата - Филип носеше дъщеря си на ръце и тихичко ѝ пееше приспивна песничка. Тази същата. От неговия баща."

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.