Имаше време, когато Другият беше целият ни свят

Помните ли, че имаше време, когато чакахме с месеци, дори с години, за да получим нещо, което много искаме? 

И когато най-накрая го получехме (ако въобще), бяхме щастливи. И не за 15 минути. 

По същия начин чакахме обаждане на стационарния телефон, с часове, понякога с дни и всяко прозвъняване ни караше да подскачаме. 

Имаше време, когато Другият беше целият ни свят и беше Единствен, а не просто поредната от всички възможности, някой между двама други.

Мечтите бяха истински и ако искаш да учиш в НАТФИЗ, в Художествената академия или в Медицинския университет трябваше да учиш и да работиш здраво, за да влезеш. Понякога с години, без да се отказваш и без да скачаш на следващото желание. Защото можеш да го осъществиш ВЕДНАГА. 

Някога знаехме какво е копнеж. 

Сега имаме купища подаръци, коледни задръствания, светкавични съобщения, никъде, никой никого не чака, защото идва следващия. Човек, продукт, проект. 

Понякога ми липсва всичко това.

Клементина Манчева