Ако има политик, на когото трябва да се възхищаваме, заради самата идея заложена в политичеството, това е Радев.

Ако има политик, на когото трябва да се възхищаваме, заради самата идея заложена в политичеството, това е Радев.
Този човек продължава да бъде загадка и за най-силните политически анализатори, които следя. Сякаш играе и за едните, и за другите. Въпреки че на мен ми се струва, че е един от малкото в тази страна, които играе за самата страна.
Бил американски проект, но по действията му никак не личи да е американски проект. Все едно не е възможно да си руски проект, внедрен като американски проект, минал първо през самите американци за една хубава шпакловка. Или обратното.
Но Радев непрекъснато изненадва с действията си и затова никой не може твърдо и аргументирано да каже за кого играе той. 
Ветото, навярно, няма да мине. Вижда се по този въпрос какво е мнозинството. Но това, което остава скрито е, че на Радев се отдава прекрасна възможност да погали егото на демократичната общност като върне един закон, който е толкова наболял за тях - този за машинното гласуване.  Така хем вълкът сит, хем агнето цяло. Знаейки че ветото няма да мине, Радев постига две неща:
Не се бърка в начина на гласуване и печели точки в демократичната общност. Същият този Радев, който първото му нещо със служебния му кабинет беше да върне преговорите с Газпром на масата. И там чий бил Крим.
Независимо чий човек е Радев, аз се радвам, че на политическата сцена има такива играчи. Но това са мъжкари, военни, хора на дисциплината и твърдата мъжка дума. Такива хора се срещат все по-рядко, защото либерастията има една основна цел - да обезмъжи  мъжа, за да може да бъде по-лесно контролиран.
Все пак, когато нямаш войници, не можеш да водиш война.