Да се помолим ...

Това е една картина, която ми разкъса сърцето.
Казва се “Новогодишна нощ”.
Нарисувана е от Сергей Андрияка - руски художник, посветен на акварелната живопис, ректор на “Академия за акварели и изящни изкуства”.

Много тъжна, но в същото време и ... невероятно трогателна картина. Изобразява възрастна жена, която празнува Нова година, но не в топъл, украсен и уютен апартамент, не пред пищна, калорична и празнична трапеза, а сред надгробните плочи, там, в едно тъмното и студено гробище.

Как се случва това? Защо?

Художникът Сергей Андрияка решава да нарисува необичайното платно, след като чува историята на една жена. Качва се той на автобус, след като се прибира от гроба на своя баща. И там в автобуса, на седалката до него, възрастна дама споделя, че е погребала единствената си дъщеря ... след което остава съвсем сама.
Оттогава всяка година тя прекарвала новогодишната нощ на това място. Съвсем сама. Заедно със своята дъщеря, спомените и … заедно с две запалени свещички.

Мили, чувствителни хора, нека се замислим за тайнството на благодарността.
Нека тихичко да благодарим за всичкото онова, което имаме, за всяка глътка въздух, за раните, за трудните моменти, за това, че ни има ... че ходим по тази земя ... че можем да усетим снежинките, които падат от небето и се топят върху миглите ни ...
Нека благодарим за всичкото онова, страшно и болезнено, което ни е спестено.
Духът на благодарението води човек към смирение, към осъзнаване ... към молитва ... и любов ...

Нека я даряваме ЛЮБОВТА сега.
Защото утрето ... никога не е гарантирано ...
и защото всички ние сме ... така внезапно смъртни ...
Да благодарим за всичко, което ни е спестено.
Да се помолим ...
Амин