Какво правят другите и какво ние

От години повтарям - продоволствената сигурност е най-съществената част от националната сигурност на всяка една държава. 
И още - ние сме продоволствено зависима държава.

Освен ако някой не смята, че тези 15-20% родно производство са достатъчни, за да се числим към независимите.

Преди няколко години Виктор Орбан обяви, че Унгария отделя един милиард евро за изграждане на оранжерии, които да осигурят задоволяване на вътрешния пазар с пресни зеленчуци. 

Най-вече пипери, домати и салати. 
Кратко и ясно. 

И сега навсякъде се белеят оранжерии. 
Бях там и видях.

Когато имаш дефинирана ЦЕЛ и я осигуриш ресурсно, нещата се получават.

У нас, след два и половина програмни периода и написани стотици страници, така нареченият, наш Стратегически план НЯМА записана цел!

Има всичко - зелени политики, опазване на бръмбари, гущерчета, костенурки, редки видове летящи видове, еко, био.

Но, НЯМА записано, че в края на този период /2027 година/, ЦЕЛТА ще бъде -  40-50% от това, което консумираме, да бъде произведено в България - плодове, зеленчуци, месо, мляко. 

Убийството на българското селско стопанство и въобще на българското село, се дължи на въпиющата некомпетентност на хората, управлявали отрасъла през последните тридесет години.

Взети вкупом, експертизата на тези хора клони към НУЛА.
Да, с пари могат да се накупят гласове на избори. 

С пари се купува и храната.

Но преди това, НЯКОЙ трябва да я ПРОИЗВЕДЕ!

На снимките - унгарските оранжерии.