Какво ни чака с поколението дигитални деца, отгледани по телефона
Маргарита Петкова:
Колкото щъркелът носи малчуганите, толкова вайбърът ги възпитава.
Спокойно. Нищо кой знае какво не се е случило, както казвахме едно време, спокойно, моряци, корабът потъва по план. Нормално.
Светът отдавна не е голям и даже спасение не дебне отвсякъде.
Глобален свят, глобално затопляне, глобални комуникационни мрежи. Семейството отдавна не е най-малката клетка на обществото, както го бяха нарочили едно време. Клетка в биологичния смисъл, не в конотацията на зоологическа градина или заведение за лишаване от свобода. Сега всичко е свободно щъкащо - от байтовете през биткойните до популацията.
Великото преселение на народите отдавна не е велико, а всекидневно. Хората са номади по душа и гурбетчии по принадлежност. Хеле пък дето в този век сме граждани на света. На целия наш свят. А ние сме част от него.
По експертни, но неофициални данни всяко четвърто дете в България се отглежда от родителите си... по вайбър. Омбудсманът на републиката съобщи това на форум, свикан от нея във връзка с програмата на Съвета на Европа и Европейската комисия Ромакт. Г-жа Диана Ковачева с право определи тези деца като жертви, тъй като те се намират извън дължимата от държавата грижа.
Оставени са на бабите, дядовците, лелите, стринките и калековците.
Разбира се, не на произвола на съдбата, защото родителите контактуват с тях редовно в рамките на възможностите си по приложението вайбър. Преди контактуваха по скайп. Слава богу, приложения не липсват, технологиите се усъвършенстват.
Познайте къде битуват най-голям брой “вайбър дечица”!
Разбира се, че ще познаете - в най-бедните райони на държавата ни. Видин, Враца, Монтана, така наречената Северозападнала България, в Плевен и Ловеч, в Разград, Силистра и Търговище (ех, Златна Добруджо, Житнице наша!), в Хасково и Ямбол...
Териториите, където работа ня-ма! Няма я промишлеността - лека и тежка, няма ги плодородните и плодоносни “масиви”, стърчат наядените като болни зъби останки на заводи и предприятия, ширнали са се полета, които отдавна са келемета... мила родна картинка, нали, от която извръщаме поглед, докато преминаваме с колата.
Източник: 24 часа
Още от категорията
© 2025 Lentata.com | Всички права запазени.