Какво ни чака с поколението дигитални деца, отгледани по телефона

Какво ни чака с поколението дигитални деца, отгледани по телефона
16-12-2022г.
0
Гост-автор

Маргарита Петкова:

Колкото щъркелът носи малчуганите, толкова вайбърът ги възпитава.

Спокойно. Нищо кой знае какво не се е случило, както казвахме едно време, спокойно, моряци, корабът потъва по план. Нормално.

Светът отдавна не е голям и даже спасение не дебне отвсякъде. 

Глобален свят, глобално затопляне, глобални комуникационни мрежи. Семейството отдавна не е най-малката клетка на обществото, както го бяха нарочили едно време. Клетка в биологичния смисъл, не в конотацията на зоологическа градина или заведение за лишаване от свобода. Сега всичко е свободно щъкащо - от байтовете през биткойните до популацията. 

Великото преселение на народите отдавна не е велико, а всекидневно. Хората са номади по душа и гурбетчии по принадлежност. Хеле пък дето в този век сме граждани на света. На целия наш свят. А ние сме част от него.

По експертни, но неофициални данни всяко четвърто дете в България се отглежда от родителите си...  по вайбър. Омбудсманът на републиката съобщи това на форум, свикан от нея във връзка с програмата на Съвета на Европа и Европейската комисия Ромакт. Г-жа Диана Ковачева с право определи тези деца като жертви, тъй като те се намират извън дължимата от държавата грижа.

Оставени са на бабите, дядовците, лелите, стринките и калековците. 

Разбира се, не на произвола на съдбата, защото родителите контактуват с тях редовно в рамките на възможностите си по приложението вайбър. Преди контактуваха  по скайп. Слава богу, приложения не липсват, технологиите се усъвършенстват.

Познайте къде битуват най-голям брой “вайбър дечица”! 

Разбира се, че ще познаете - в най-бедните райони на държавата ни. Видин, Враца, Монтана, така наречената Северозападнала България, в Плевен и Ловеч, в Разград, Силистра  и Търговище (ех, Златна Добруджо, Житнице  наша!), в Хасково и Ямбол... 

Териториите, където работа ня-ма! Няма я промишлеността - лека и тежка, няма ги плодородните и плодоносни “масиви”, стърчат наядените като болни зъби останки на заводи и предприятия, ширнали са се полета, които отдавна са келемета... мила родна картинка, нали, от която извръщаме поглед, докато преминаваме с колата.

Източник: 24 часа

Banner

© 2023 Lentata.com | Всички права запазени.