След бума на ВЕИ и батерии се задава този на дейта центрове

Вече сме дали становища за условията за присъединяване на близо 4000 МВ такива проекти, казва Кирил Георгиев, изпълнителен директор на "Електроенергийния системен оператор"

За промените в преноса на енергия, породени от бума на възобновяеми енергийни източници и на системите за съхранение на енергия. За това как помага за балансирането междусистемната свързаност в региона и Европа и че вносът на електроенергия не е страшен, щом е на добри цени, разговаряме с изпълнителния директор на "Електроенергийния системен оператор" Кирил Георгиев.

Той е на този пост от декември 2025 г., но има солиден професионален опит, натрупан с работата му в компаниите от структурата на "Българския енергиен холдинг", Агенцията за устойчиво енергийно развитие и Фонда "Енергийна ефективност и възобновяеми източници". 

Г-н Георгиев, въглищната електроцентрала "AES Гълъбово" спря работа в началото на месеца, а тя беше много ценен актив за "Електроенергийния системен оператор". Как се справяте без нейните мощности?

Ние в ЕСО казваме, че тя е любимецът на Централното диспечерско управление. Нейните блокове са много маневрени. Бързо достигат мощност от 100 на 300 МВ и обратно. Това не може да го направи нито АЕЦ, нито държавната ТЕЦ "Марица Изток 2". Тази централа помагаше много за стабилността на системата, тъй като осигурява инерционния момент и така се регулира напрежението. Липсата ѝ и "избухването" на слънчевите мощности през деня сега се компенсират от голямото количество водна енергия. ВЕЦ са много маневрени за управление – до 5 минути са на разположение на системата и за момента заместват мощностите на AES. 

Пролетта не е проблем, лятото ще издържим, но за съжаление зимата ще ни е трудно.

Доскорошният министър Трайков каза, че държавната ТЕЦ може да замени мощностите на AES, но тя не е толкова маневрена.

Факт. Ще ни е по-трудно. На диспечерите ни най-вече. През зимата ТЕЦ осигуряват между 37 и 42% от енергията, консумирана в България за денонощие.

Тази зима максималният товар в системата достигна моментни стойности от 8100 мегавата и беше покриван с генерацията от АЕЦ, ТЕЦ, ВЕЦ и ВяЕЦ при скромно участие на системите за съхранение и никакво от фотоволтаиците.

Конвенционалните технологии носят устойчивост и сигурност на системата - един минимален състав, който да поддържа режимните параметри на ЕЕС в допустими граници, е задължителен.

В момента системата работи с един блок на АЕЦ "Козлодуй", след като вторият е в планов ремонт, два блока и половина на държавната ТЕЦ, при ВЕИ-ата отиваме на 7000 МВ. Както казах, разчитаме много на водата, но се появи проблем с втори хидроагрегат на ПАВЕЦ "Чаира". 

Наличните системи за съхранение на енергия не помагат ли на пазара и за балансирането на доставките? Все пак миналата година страната ни стана трета в Европа по капацитет за съхранение. 

Определено помагат на пазара и то много, тъй като изравняват разликите в цените през деня. На пазара помагат, но за оперативното управление на системата са предизвикателство. Това е нормално, защото те са товар за системата по принцип. Все едно включвате още предприятия. Дали е предприятие, дали е батерия - тя като зарежда, продължава да товари системата. Ако имате капацитет, да речем, да захранвате един голям град и в този момент ви дадат още един голям град, естествено, че ще ви е тежко.

Вече дори самият ВЕИ бизнес заговори за нуждата от по-адекватни регулации на системите за съхранение на енергия, включително ЕСО да получи правото да управлява съоръженията с голяма мощност. Как вие виждате по-доброто участие на батериите в балансирането и на пазара на електроенергия?

Всички знаем, че има необходимост от промяна на подзаконовата нормативна уредба.  Работи се с колегите от КЕВР. Батериите могат да участват и в първичното регулиране на системата, и на вторичното, което е много важно, защото има възможност да става и автоматично, и ръчно.

Първичното и вторичното регулиране са, за да пазят системата от испанския сценарий със срива на електрозахранването, който се случи тогава при работа на 78% фотоволтаици и едва 22 на сто базови мощности. 
 

С включването към мрежата и на системите за съхранение от края на миналата година вече  всичко е различно. Динамиката е много голяма. Няма нищо общо с преди 2 години, когато единствените батерии бяха ПАВЕЦ на НЕК. Нямаше други. А миналата година - бум! Последните няколко месеца инсталираните батерии достигнаха до обща мощност от 2000 мегавата. Вече вървим към 3600-3800 мегавата – това са почти две АЕЦ "Козлодуй".  

При това са мощности, които акумулират едновременно активна и реактивна енергия, а дават на мрежата само активна, защото такава е нормативната рамка. Реактивната я задържат технически. Системата обаче се нуждае от реактивна енергия, защото тя осигурява запаса по  устойчивост. Затова батериите трябва да започнат да отдават реактивната си енергия в мрежата.

А как решавате проблема с недостатъчната реактивна енергия?

Благодарение на междусистемната ни свързаност.  Ако трябва, помагаме си със съседните държави. Има моменти, в които нашата АЕЦ помага на Румъния, в друг момент румънската АЕЦ "Черна гора" помага на нас. Увеличихме двойно и свързаността си с Турция – от 600 МВ на 1200 МВ и оттам също ползваме реактивна енергия.

Кога може да се очаква реалното задействане на механизма "Пикасо" за пазарен обмен на балансираща енергия?

През февруари миналата година ЕСО беше първият оператор в региона, който успешно се присъедини  към европейската балансираща платформа PICASSO. Липсата на друга съседна страна, която да е присъединена към платформата, възпрепятства ефективния обмен.

Но след присъединяването през месец март 2025 г. на гръцкия преносен оператор IPTO, започна реалният обмен на балансираща енергия между България и Гърция. Вече повече от година този обмен се случва и значително оптимизира цените на балансиращата енергия у нас.

Как се движи вносът и износът на ток?

През деня от Гърция, заради фотоволтаиците, внасяме около 1500 мегавата, които отиват към Румъния. Откакто затвориха тецовете си преди няколко години, там има постоянен дефицит от 1200-1500 мегавата. Украйна има моменти, когато изнася, но много по-често е вносител и те са на дефицит около 1500 мегавата. Така че пазар има достатъчно в региона. Само Румъния и Украйна са с между 2500-3000 мегавата постоянна крайна нужда.

Както вървят нещата и показват нашите анализи, след следващите години ще сме нетен вносител на електроенергия. В това обаче няма нищо лошо и е съвсем естествен процес в условията на обединен общоевропейски пазар. 

В крайна сметка важна е цената.

Имайте предвид, че идва бумът на дейта центровете., които имат нужда от огромни количества енергия. Ако предишните години беше бумът на фотоволтаиците, а миналата година – на батериите, през тази наред е бумът на центровете за данни.

В ЕСО вече имаме искания за присъединяване и заявени инвестиционни намерения за дейта центрове с обща мощност от близо 9 хил. МВ, като за 3710 МВ има изготвени становища с условията за присъединяване към преносната мрежа. Най-крупните намерения са в Пловдив – 2610 МВ, във Варна – 1650 МВ, в Бургас – 1360 МВ, и в София – 920 МВ, но има намерения за такива центрове и в Монтана, Плевен, Русе, Горна Оряховица, Шумен,  Стара Загора и в Софийска област. Възможно е част от тези проекти и да не се реализират, но определено погледите на инвеститорите са насочени към тази нова възможност за обработка на данни и работа с алгоритми и изкуствен интелект.

Ако продължава да е такъв интересът към дейта центровете, отиваме към необходимост от изграждане на още два ядрени блока. Без тях не може, това е бъдещето. Аз съм твърдо убеден, че България има нужда не само от седми и осми блок на АЕЦ "Козлодуй", а и от АЕЦ "Белене" - 1 и 2.

Ами, то руската "Росатом" наскоро обяви, че иска да прави бизнес с България, макар да сме им неприятелска страна.

Вижте, рано или късно войната ще свърши и обикновено след война много бързо се възстановяват икономическите отношения - дали заради натрупаната умора или друго...

А и трябва да сме наясно, че на V блок животът му е до 2047 г., а на VI - до 2051 г. След това на ход е Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци". 

Трябва да направим всичко възможно да имаме ядрената енергетика 24/7. Това е. Хората искат да градят дейта центрове, а само с ВЕИ тяхното електропотребление няма как да бъде осигурено.

Казахте, че се задава бумът на дейта центрове, а бум на вятърната енергия можем ли да очакваме?

Там положението е много тежко с дълги и тежки процедури по екооценки на проектите. Има граждански протести срещу изграждането на ВяЕЦ. Съчувствам на инвеститорите – в ЕСО има проекти от 2003  година. Представете си да работите толкова дълго за реализацията на такъв проект, за да го пуснете преди да се пенсионирате. Гледам да помагам на тези инвеститори, защото тези мощности са много полезни с въртящия момент на турбините си. Вярно, не са постоянно на разположение, но могат да помагат на системата.

А как гледате на идеите за създаване на специални зони за присъединяване на батериите за съхранение към преносната мрежа?

Тези зони, горе долу се очертаха от самия пазар. Южна България вече стана такава зона, но принципно е добре да има ясни зони, преценени от енергийното, регионалното и екоминистерството. Това ще даде възможност и на ЕСО за по-добро инвестиционно планиране за свързаността на тези зони към мрежата и ние работим за такава подзаконва нормативна уредба.

Това вероятно се отнася и за водните батерии? Защото акцентът в момента сякаш е върху литиево-йонните, но знаем, че бяха обявени намерения за нови четири ПАВЕЦ, които после станаха десет. Според Вас, какви са реалните нужди на България от ПАВЕЦ?

Колкото и да се изградят, са добре дошли. Според мен е по-добре да се инвестира в 2000 МВ ПАВЕЦ, вместо в 2000 МВ батерии. Вярно е, че изграждането на ПАВЕЦ е дългосрочен и по-тежък процес, но затова пък експлоатацията им е възможна и до сто години. Докато батериите, макар да излизат все по-нови и по-нови и да им дават живот до 10-12 години, моето виждане е, че могат да работят от 5 до 7 години максимум. Дългосрочните решения са инвестициите в ПАВЕЦ. 

Могат ли проблемите, породени от натиска на слънчевата енергия, да бъдат решени чрез междусистемната свързаност и обмена ѝ през деня с вятърната енергия от Северна Европа вечер?

Проблемът е, че има стеснения на преносните мрежи на румъно-унгарската и унгаро-австрийската граница, които пречат на връзката ни с Централна Европа. За преодоляването им работим с Европейската комисия, защото при увеличение на потреблението недостатъчният преносен капацитет за търговски обмен на тези "тесни места" дава отражение върху цените на електроенергията. В същото време при продължителни екстремни метеорологични условия е възможно да се стигне и до недостиг на електроенергия, както се случи през лятото на 2024 и 2025 г.

А на какъв етап е проектът за пренос на зелена енергия от Азербайджан през Черно море и България до Румъния и Европа?

В момента е на предпроектни проучвания. ЕСО е инициатор на така наречения коридор Изток-Запад, който обхваща Турция, България, Гърция, Северна Македония, Албания, Косово, Черна гора и Италия.

Изграждането на допълнителната електропреносна инфраструктура ще допринесе за увеличаване на трансграничния капацитет с 2000 MВ на границите на България с Румъния, Гърция, Турция и Северна Македония и за ефективното оползотворяване на зелената енергия, произвеждана в тези страни.

Всичко това е важно, за да поддържаме честотата, напрежението, устойчивостта на електропреносната система.

Вписва ли се този проект в очакваната концепция на Европейската комисия за създаване на специално законодателство за "енергийни магистрали"?

Говорихме си по този въпрос с българския евродепутат Цветелина Пенкова, която е докладчик по тази тема. Опитваме се да осигурим отпускането на 5 млрд. евро за изграждането на този коридор от предвидените от Европейската комисия 268 млрд. евро за зелени енергийни проекти и свързаност.

В момента осемте държави стиковаме апликационната форма с исканото финансиране и вероятно до края на годината ще я подадем.
 

Източник “MEDIAPOOL.BG”