Развитие по американски

Тази регулаторна агенция води ли златната ера на Тръмп?

Консенсусът е дефицитна стока в съвременна Америка — поне ако питате политолозите: поляризация по географски, образователен, класов и полов признак; фрагментация на медиите; разпад на гражданското общество. Всеки е подозрителен, самотен и затворен в малка, странна идеологическа ниша. Още го наричаме Съединените щати, но първата дума вече се произнася с известна трудност.

Странно е обаче, че по една от големите публични бойни линии между ляво и дясно, между синьо и червено, се наблюдава известна конвергенция: политическата икономия. И двете основни партии изглежда са съгласни, че нещо е тръгнало сериозно накриво — и че това нещо засяга способността ни да строим. От седмиците на инфраструктурата до Закона за чиповете, и републиканци, и демократи се опитаха да съживят индустриалната база на Америка. Причините за това варират според типа човек или публиката, към която е насочено посланието: възстановяване на производствени работни места, национална сигурност, патриотичен идеализъм. Основната идея е, че без решителна политическа воля икономиката ни се е превърнала в нещо лекомислено — една сянка, съставена от мобилни приложения и здравни услуги.

Нека приемем тази критика: индустриалната база на Америка има нужда от съживяване. Но — както зачеването или пържолата — индустриализацията може да се постигне по приятен или по неприятен начин. В чисто числово изражение, една от най-успешните индустриализационни кампании през миналия век е тази на Сталин. През първия петгодишен план индустриалното производство в СССР се увеличава с приблизително 50%. В дългосрочен план обаче съветската система не функционира особено добре по причини, които читателите на The American Conservative вероятно знаят. А и междувременно избива и подлага на тормоз милиони хора. Планираната икономика е опасна с основание.

Има междинни варианти между „славната наука“ на марксизма-ленинизма и безразборната поява на социални платформи. В държави, които не са класически комунистически, нито напълно либертариански — как изглежда един модел за развитие? Най-основният въпрос тук е: Как се случва развитието? Почти равнопоставен с него е въпросът: Какво искаме правителството да прави?

Правителството разполага с три основни инструмента: данъци, субсидии и регулации. Азиатският модел например използва тези инструменти агресивно, за да определя печеливши и губещи. Държавата работи в тясно сътрудничество с големите компании — „зайбацу“ в Япония, „чеболи“ в Южна Корея, държавно подкрепени гиганти в Китай — за постигане на стратегически икономически цели. В тези системи развитието се случва, защото държавата го нарежда.

Някои коментатори, включително отдясно, загатнаха, че САЩ биха спечелили, ако подражават на този модел. Но това противоречи на американската традиция на свободни пазари, подкрепяни от държавата. В този модел пазарните участници, при подходящи условия, ще изградят нужната инфраструктура. Ако има разминаване между националния интерес и индустриалната мощ на Америка, значи нещо не е наред с начина, по който държавата подпомага пазарите.

Какъв е моделът на Тръмп?
Администрацията на Тръмп 47 вече използва основно инструмента на данъчното облагане, най-вече чрез агресивна митническа политика — с цел да осигури предимство на американските компании. Субсидиите са по-сложен въпрос, тъй като Конгресът държи кесията, а финансовото състояние на страната е плачевно. Изпълнителна заповед от януари нарежда на Министерството на финансите да обмисли създаване на държавен инвестиционен фонд, но засега резултатите са неясни.

Остава регулацията — и именно тук, в непретенциозни сгради във Вашингтон, се оформя един кохерентен, американски модел, защитаван от администрацията.

В условията на изключително сложна технологична реалност — където почти всяка дейност зависи от сателити и чипове — именно телекомуникациите са най-определящи. Федералната комисия по комуникации (FCC), създадена през 1934 г., регулира междущатската и международната комуникация. До 1982 г. основната ѝ задача е контрол над телекомуникационния монопол Bell System — уникално американско решение, за разлика от държавните модели в Европа.

Според комисар Нейтън Симингтън Bell System е донесла много успехи: евтини и надеждни услуги, но също така и лаборатории като Bell Labs, които създават транзистора, лазера, сателитите и клетъчната комуникация. „Трудно е да се каже, че онзи героичен период на FCC е бил неуспешен“, казва той.

След 1983 г. FCC губи централната си роля и трябва да се адаптира към ерата на интернет и безжичната комуникация. Дейл Хатфийлд, ветеран от комисията, отбелязва: „Регулацията вече няма същата тежест, а сме залети от нови технологии, които изискват управление на ограничен ресурс — радио спектъра.“

Симингтън и Хатфийлд поставят въпроса: Как трябва да изглежда административната държава? Дали агенции като FCC трябва да бъдат независими и технократични, или да изпълняват волята на президента? В администрацията на Тръмп отговорът е ясен — властта идва от изпълнителната власт и трябва да служи на нейните приоритети.

FCC, например, играе важна роля в новите индустриални стратегии, включително развитието на 5G. „Засега 5G в САЩ е насочен основно към потребителите,“ казва Симингтън. „Но в Китай, Корея и Япония тя е индустриално приложима — в корабостроенето, производството и т.н. Въпросът е: позволяват ли нашите регулации подобна трансформация?“

Ролята на аматьорското радио и „Delete, Delete, Delete“
През март FCC обявява инициатива за дерегулация със заглавие „Delete, Delete, Delete“. Това предизвиква паника сред радиолюбителите — хора, които използват радио спектъра за експерименти и обучение. Легендарни фигури като Стив Возняк и нобеловият лауреат Джоузеф Тейлър са започнали именно оттам.

Брус Перенс, пионер в отворения код, предупреждава: „Ако премахнем всички регулации, ще се върнем към хаоса на CB радиото.“ Особено го тревожат евентуални търгове на спектъра, които ще изключат аматьорите от достъп до ресурс.

Симингтън не е съгласен напълно, но признава, че FCC се е отдалечила от инженерните си корени. Според него комисията трябва да възвърне техническия си авторитет и да засили прилагането на правилата. Хатфийлд също отбелязва, че при липса на ефективно прилагане регулацията може да отблъсне добросъвестните потребители и да насърчи „влез-и-опитай-ако-можеш“ тип поведение.

Капитализмът — не корпоратизмът — като основа на растежа
Симингтън защитава пазарните механизми, включително в киберсигурността. Програмата Cyber Trust Mark например използва частния сектор и застрахователния пазар, за да стимулира иновации в сигурността — а не просто списъци с изисквания.

„Казваме, че вярваме в капитализма. Това не означава корпоратизъм. Това означава, че някои ще се провалят. И това е добре,“ казва той. „САЩ имат една трета от разпределимия капитал в света — и това доказва, че нашата система е най-добра за създаване на богатство и човешко благоденствие.“

Развитието, американски стил, означава: регулации, които запазват и разширяват свободния пазар — в услуга на националния интерес.

Автор: Джуд Русо

Джуд Русо е главен редактор на The American Conservative и сътрудник-редактор в The New York Sun. Той е стипендиант „Джеймс Мадисън“ за 2024–2025 г. в колежа „Хилсдейл“ и е включен в списъка на ISI „Топ 20 под 30“ за 2024 г.

Източник: “The American Conservative”