Вече трябва да е очевидно, че не всеки може да стане американец

Трябва да отхвърлим токсичната мултикултурна идеология, популярна в продължение на десетилетия, която свежда гражданството до неутрален административен процес.

Може би няма по-важен въпрос в американския обществен живот днес от дебата за гражданството и националната идентичност. Нямам предвид само дебата за незаконната имиграция, който често служи като своеобразен заместител на по-дълбокия дебат за това какво означава да си американец и да съхраниш нацията като специфично американска.

Да, трябва да опазим границата си и да сложим край на незаконната имиграция. Но това е само част — и може би малка част — от един много по-голям и по-труден проблем, който засяга американската идентичност, националния суверенитет и културната сплотеност.

Писах миналата седмица, че в днешна Америка не всеки с гражданство е всъщност американец. За някои това може да звучи провокативно или крайно. Несъмнено противоречи на принципите на мултикултурализма, който доминира в Америка от десетилетия. Но всъщност това е просто трезво наблюдение на реалността — стига да разберем, че да си американец означава нещо повече от това да получиш легални документи или да преминеш през административна процедура. Това може да даде гражданство, но няма да направи някого американец.

Вицепрезидентът Дж.Д. Ванс засегна това в реч за Института „Клеърмонт“ през уикенда. „Не можете да смените 10 милиона души от някоя част на света и да очаквате Америка да остане същата,“ каза той. „Не можете да изнесете Конституцията в някоя случайна държава и да очаквате същия тип управление. Нашите граждани не са взаимозаменяеми зъбни колела в глобалната икономика.“

Ванс е напълно прав и казаното от него стига до същината на онова, което всъщност обсъждаме, когато говорим за сигурност по границите, масови депортации или визова политика. Причината въобще да имаме имиграционна система, поне на теория, е да сме сигурни кого допускаме в страната и че го допускаме при нашите условия и за наша полза. Именно нашите интереси, а не интересите на потенциални имигранти или търсещи убежище, трябва да бъдат водещи в нашата имиграционна политика.

Но отвъд имиграцията, Ванс засяга нещо същностно за Америка, което е изгубено — по-скоро потиснато — вече цяло поколение: Америка не е просто „предложенческа нация“, не е просто идея, а народ. Затова не можете да експортирате Конституцията в някаква случайна страна и да очаквате същото управление, нито да внесете милиони хора от чужди земи и да очаквате Америка да оцелее. Ние не сме сбор от абстрактни идеи, към които всеки от която и да е част на света може да се присъедини и автоматично да стане американец. Ние сме народ с общ език, култура, история, обичаи и т.н.

Преди около 20 години Пат Бюканън изрази това по-остро: „Не е вярно, че всички вероизповедания и култури са еднакво асимилируеми в една първосветовна нация, родена от Англия, християнството и западната цивилизация. Раса, вяра, етнос и история оставят генетични отпечатъци, които никаква ‘предложенческа нация’ не може да изтрие.“

Това е важен момент и той трябва да бъде заявен дори с риск да бъдеш фалшиво обвинен в расизъм или ксенофобия. Една нация изисква определена културна кохезия — общ език, обичаи, морал и начин на живот. Това означава, че някои култури и вярвания просто не са съвместими с американската цивилизация. С други думи, мултикултурализмът е опасна илюзия, която — комбинирана с масова имиграция — разрушава нацията.

И въпреки че е вярно, че част от американското наследство включва вяра в принципите на Декларацията за независимост — като „всички хора са създадени равни“, валидни универсално — е напълно погрешно да се твърди, че националната ни идентичност започва и свършва с този набор от принципи и че следователно всеки, който ги приеме, автоматично става американец.

На първо място, не всяко вероизповедание и култура ще приеме изцяло християнското твърдение, че всички хора са създадени равни. А дори и чужденец да го приеме на теория, това пак няма да е достатъчно, за да стане американец, ако не е асимилирал и всички останали, съвсем не теоретични, елементи, които са необходими, за да се присъединиш към една нация и да станеш част от нейния народ.

Много хора от левицата не разбират това — или не могат да го приемат. За тях гражданството в тесния, юридически смисъл е всичко. Те не могат да си представят национализъм или национална идентичност като нещо различно от процесуален неутрализъм. Така те приемат мултикултурализма с погрешната вяра, че религиозните или културни различия нямат особено значение, стига някой да покрие юридическия минимум.

Скорошен дебат във Великобритания осветли този начин на мислене. Батя Унгар-Саргон, зам.-главен редактор на Newsweek и самопровъзгласила се за ляво ориентирана поддръжничка на Тръмп, каза в дебат, че „да поставяш под въпрос дали гражданите на твоята страна са съвместими с ценностите ѝ заради тяхната вяра е отвратително.“ Според нея няма религиозни вярвания, които да правят дадени хора несъвместими със Запада, и дори да се загатне подобно нещо е обидно.

Тя отговаряше на по-ранни думи на Мат Гудуин, който твърдеше, че ислямът е несъвместим със Запада. В сесията с въпроси и отговори, коментаторът Конър Томлинсън оспори позицията на Унгар-Саргон, позовавайки се на статистика за свръхпредставеността на пакистански мъже в сексуални престъпления във Великобритания и на данни от проучване, според което три четвърти от британските пакистански мюсюлмани с университетско образование не вярват, че атаката на Хамас от 7 октомври е действително се е случила.

Отговорът на Унгар-Саргон обобщи виждането за нацията като просто юридическо гражданство, без културни, религиозни или исторически връзки: „Съжалявам, но това са вашите граждани. Гражданството е единственото човешко право, което всеки човек има право да притежава… Не отричам, че имате културен проблем с определена част от населението, но една страна е съставена от хората, които живеят в нея и имат това юридическо право. Трябва много по-усилено да се борите за сърцата и умовете, защото не можете просто да кажете, че някой гражданин на вашата страна е несъвместим.“

След това тя каза саркастично: „Какво предлагате — да ги денатурализирате?“ Публиката избухна в аплодисменти. Необезпокоявана, Унгар-Саргон заяви, че подобна идея е „лудост“ и че „нямате демокрация, ако смятате, че можете да денатурализирате хора заради идеите им.“

Може би Унгар-Саргон ще се изненада да научи, че в Америка всъщност можете да денатурализирате и депортирате чужденци въз основа на идеите им — по-конкретно, ако са излъгали за възгледите си по време на натурализацията, която включва въпроси за минала подкрепа за комунизма, наред с други. Процесът включва и ангажимент към Конституцията и законите. Клетвата за вярност, която всички чуждестранни граждани трябва да положат преди да станат натурализирани, включва следното изречение: „Ще подкрепям и защитавам Конституцията и законите на Съединените щати срещу всички врагове, външни и вътрешни.“

Смисълът тук е, че имаме предвиден в закона защитен механизъм — колкото и рядко да се използва — срещу това чужденци с несъвместими с американската култура и управление възгледи да станат граждани. Правим това, защото разбираме, че оцеляването на нацията изисква известна степен на сплотеност и че търпимостта към чужди вярвания и идеи има граници.

Мъглявата представа на Унгар-Саргон, че е „отвратително“ или „лудост“ нацията да изисква културна съвместимост, издава дълбоко деградирано виждане за гражданството и за самата нация. Тя фундаментално греши, когато настоява, че гражданин на Великобритания или Америка не може, по силата на гражданството си, да има възгледи, несъвместими със западната цивилизация. Разбира се, че може. Има десетки милиони такива хора в целия Запад и ако не спрем да ги допускаме, ще изгубим цивилизацията си. И ще го заслужим.

Автор: Джон Даниел Дейвидсън

Джон Даниел Дейвидсън е старши редактор в The Federalist. Негови текстове са публикувани в The Wall Street Journal, Claremont Review of Books, The New York Post и други издания. Той е автор на книгата Pagan America: The Decline of Christianity and the Dark Age to Come („Езическа Америка: упадъкът на християнството и идващото тъмно време“).

Източник: “The Federalist”