През последните 30 години около 75 процента от общата биомаса на насекомите в Европа е изчезнала.

През последните 30 години около 75 процента от общата биомаса на насекомите в Европа е изчезнала. Така сочи немско мета-проучване. Има и изследвания от водещи институти в други европейски държави с малко по-предпазливи заключения, но общият консенсус е, че поне половината на насекомите вече ги няма. 
Без насекоми цялата хранителната верига ще се срути, включително и менюто на Хомо Сапиенс, защото няма да има опрашване. Това всички го знаем, но освен глад предстои и мизерия от най-различни болести, защото именно насекомите, които пренасят болести, излизат най-корави. Те много бързо ще запълнят нишата, която по-уязвимите насекоми оставят след себе си. За жалост повечето хора си нямат идея какви ужасяващи сценарии се очертават.
Между другото - ако се чудите какво има на снимката; това е цвете през очите на пчела. Обяснението защо техните очи така са се развили през еволюцията е много интересно, но най-важното е, че пчелите действително виждат света много по-различно от нас.
Съкрушеното състояние на насекомите и предстоящия глад за цялото човечество принуждава и нас да започнем да гледаме към света, и по-точно към хранителната верига, през съвсем други очила. Нека споделям едни мисли за спасение на пчелите и своите колеги насекоми, които често минават през главата ми. Кажете ми ако някъде ми куца логиката или ако имате нещо за допълване, или ако въобще имате по-добра идея....
Главната причина за шоковото намаляване на насекомите е крупното  земеделие с километрични полета с монокултури и обилното използване на най-различни видове растителнозащитни препарати - или с други думи: отрови срещу насекоми. За съжаление John Deere и Bayer / Syngenta са превзели целия свят. 
Земеделието така се разви през последните 30 години, защото на индустрията ѝ трябват евтини въглехидрати, протеини и мазнини, за да ѝ остават на нея по-големи печалби на продуктите, които ни предлагат чрез всички големи вериги. Знаете ги; хубаво опаковани продукти, които някак си изглеждат като храна. Има цели книги написани за това, че именно свръх  консумация на най-популярните в България култури, като царевица и модерни видове пшеница, и олио от слънчоглед на първо място, водят до най-различни болести, които преди години изобщо не съществуваха. Диабет 2, например. Но ако приемем, че така или иначе по-голямата част от българските земеделски продукти се използват за фураж - бройлер няма как да развие диабет в 45-те дена докато е жив. Така че това не ни е основния проблем.
По същественият въпрос е, че крупното земеделие в България не е много рентабилен бизнес и никой не можа да обясни защо се занимаваме с него по този начин. Далаверата за някои агро предприемачи е в субсидиите и огромните площи. Ако не бяха субсидиите всеки зърнопроизводител щеше да е на колосална загуба и дори с тях - със субсидиите - едва ли чистата печалба за фермера е много повече от 20 лв. на декар средно през годините. Също така средното стопанство от примерно 10.000 декара дава работа на не повече от 10 човека и производството не е предвидено да храни българското население. Поне 80% от реколтата изчезва навън. Ако за земеделието бяха валидни същите правила както за всички останали бизнеси, земеделието в тази форма нямаше да съществува в България. Добавим ли към този аргумент темата за ерозията на почвата от безмилостните плугове и пестицидите, всеки нормален човек стига до извода, че крупното земеделие в България на (почти) никой не му носи нищо и за природата е пълна трагедия. 
Помня разговор с търговец на пчелен мед преди години. Голяма част от Българското производство на мед минавало през него към Западна Европа. Не изглеждаше като беден човек.
Попитах го колко декара ливади (и гори) са необходими за производството на едно кило мед. Отговорът беше, че най-грубо може да се смята, че за да работи добре един кошер са необходими 10 декара паша за пчелите. 
От един кошер средно 40 кила мед на година, което прави 4 кила на декар. При 10 лева на кило, това са 40 лева на декар. Ако някой има по-точни данни, моля да пише в коментарите. Но - на прима виста - на мен ми се струва, че само от тази сметка излиза, че е по-добре да произведем мед вместо рапица и слънчоглед в България.
Политиците продължават да се чудят какво да измислят за нашия див северозапад. Влакове и магистрали до Видин... Нови индустриални зони... Нови пристанища на Дунава... Тридесет и пет години минаха и не успяха да измислят нищо. Дори в Белоградчик, едно от съкровищата на България, вече няма никой. Ни население, ни туристи. 
За това нека обявим цялата Видинска област като резерват за пчели. Мисля, че освен всички останали предимства, това е най-доходния план за района. 
Да не влизат повече никакви трактори с плугове и пестицидите да бъдат забранени във всякакъв вид. 50% от територията да се използва като пасище и/или само да се коси веднъж в годината за супер био сено за супер био крави, кози и овце (за скъпи био сирена) и другите 50% изобщо да ги оставим на мира. Природата сама знае какво да прави.  Можем също малко да помогнем на реките в района отново да излизат от създадените от нас корита̀, създавайки нови влажни зони и блатисти места, понеже именно такива обичат много насекомите. 
Освен 40-те лева на декар за мед, парите за продуктите от еко-животновъди и тук там някакви приходи от туристи, които ще дойдат да видят новия феномен, Брюксел ще ни дотира с десетки милиона всяка година от фондовете за запазване на биоразнообразието, борбата срещу климатичните промени или някакъв друг буркан свързан със зелената сделка.
Не съм го смятал още с точност, но мисля, че от всички пера заедно, поне до 100-150 лева на декар можем да го докараме. 100 до 150 лева на декар вместо 20 лева нетен приход за фермера + аренда за собствениците при сегашното "традиционно" земеделие!  Най-малко ще има предостатъчно средства за да платим на собствениците на земите колкото сега получат от арендаторите, така че те няма да са назад с доходите.
Цяла Европа ще говори за проекта; как България е превърнала черната дупка на континента в малък рай. Пчелите се връщат наред с 1000 вида застрашени насекоми. След тях птиците и след птиците и хората и други бозайници, на които им е трудно другаде в България, както бобърите, примерно.
Наивен ли съм? Не, не съм. След като има вече няколко мащабни проекти в някои държави около екватора, където западни икономики плащат много сериозни суми пари за да бъдат запазени местните джунгли, светът скоро ще финансира и хранилища за насекоми. Някой просто трябва да е първия и други ще последват. Цялата концепция за създаване на природни резервати вече е такава; да съхраним определени еко системи с достатъчно широка генетична база, докато човекът намери по-устойчиви взаимоотношения с планета Земя, след което застрашените видове отново могат да се върнат на старите им местообитания.
Защо пък да не пробваме? Има ли евродепутати, които имат желание да лансират подобна идея в Брюксел? Със сигурност от България ще има десетки доброволци, които биха се ангажирали с домашните по темата. Аз се записвам пръв.