Голямата измама със салатата

Как вегетарианството се превърна във върховно сценично изкуство

Наскоро едно изследване привлече вниманието ми, главно заради неволния си комичен ефект. Авторите твърдят, че вегетарианците проявяват повече мъжествени качества от месоядците. Точно така. Пропусни пържолата, зарежи дисциплината и някак си се оказваш по-„алфа“. Мъжествеността, някога закалена в храброст и тежест, сега можело да бъде открита в компостируема кутия за обяд. Но нека не се заблуждаваме. Разказът е ловко поднесен. Подборът на рамката – съвсем умишлен. А изводът – дълбоко неискрен.

Първо, самото изследване: обхватна анкета на Университета SWPS в Полша, обхващаща над 3700 възрастни от САЩ и Източна Европа. Участниците оценявали личните си ценности – абстрактни неща като „постижение“, „конформизъм“, „доброжелателност“. Изследователите след това съпоставили резултатите с хранителните им предпочитания. Какво се оказало? Вегетарианците отбелязали по-високи стойности по показатели като власт, постижение и стимулация. Те държали по-малко на конформизъм, традиция и основна човешка топлота.

И тук идва медийният възторг. Изведнъж любителите на кейл се превърнали в недооценени бунтари. Не мекушави, а корави. Не приятни, а вдъхновяващи. Това е от онези разкази, които ласкаят публиката си – и себе си още повече.

Да тълкуваш абстрактни стойности като фиксирани черти на характера е занимание за наивници. Това не са клинични наблюдения. Това са „вайбове“, преоблечени като данни. Астрология с бележки под линия.

И именно това е същинският проблем тук. Не дали вегетарианците тайно мечтаят да управляват хедж фондове или да организират преврати, а начинът, по който непрекъснато бъркаме лайфстайл брандирането с психологическа дълбочина. Решението да не ядеш месо не пълни внезапно вените ти с тестостерон и не втвърдява гръбнака ти. Не те прави стоик. Не те прави алфа.

Ако изобщо нещо разкрива това изследване, то е артистичният спектакъл зад съвременното вегетарианство. То не е заради животните. Никога не е било. То е заради имиджа и изграждането на морална персона. Днешното вегетарианство е по-малко Ганди, повече биография в Инстаграм – досадно парадиране, дегизирано като състрадание. Погледнете ме – аз се грижа различно. Аз съм над нещата. Аз ям за планетата и поствам за аплодисментите.

Това е декларация, маскирана като диета – инсцениран бунт, прекаран през филтри. Изследването твърди, че вегетарианците са по-„независими“ и по-малко склонни към стадно мислене.
А ето го парадокса: трудно ще намерите по-строго конформна субкултура от съвременната градска веган сцена. Прекарайте пет минути в което и да е кафене в Ийст Лондон или кооператив на Западния бряг и ще го видите. Същите опорки. Същите тригъри на възмущение. Същите свещени крави – само че без истинските крави. Това е племе, изградено не върху храната, а върху моралното показване. Обличат се еднакво, говорят еднакво, и разиграват „дисидентство“ в съвършен синхрон. Дисидентство срещу какво? Срещу всичко извън внимателно подбрания им мироглед. Опитайте да поставите под въпрос овесеното мляко, или да предположите, че ловът не е варварство (а култура). Няма да срещнете отворени умове. Ще срещнете възклицания, злобни погледи и кампания за отмяна още преди лате-то ви да изстине.

Какво е мъжественост?
Освен това, мъжествеността по същността си не е въпрос на власт или постижение като абстрактни ценности. Банкерите от Уолстрийт гонят същото – и мнозина от тях не могат да сменят гума или крушка. Мъжествеността е отговорност. Издръжливост. Саможертва. Това е тихата сила на мъжа, който става в 5 сутринта, за да осигурява. Не за похвала, не за показ, а защото някой трябва. Това е онзи, който пристъпва напред, когато наближи опасност – който определя успеха не чрез естетика или аплодисменти, а чрез онова, което защитава, поддържа и жертва заради другите.

Да искаш власт не те прави мъж; просто значи, че си гладен. Важно е как я използваш. А според това изследване вегетарианците се интересуват по-малко от сигурност, традиция или общност – самите стълбове, които мъжете от векове са призвани да пазят. Освен това трябва да отбележа, че изследването е било напречно. Което означава, че не казва нищо за причинно-следствени връзки. Стават ли вегетарианците по-индивидуалистични? Или просто индивидуалистите по-често пропускат пържолата? Всичко е повърхностно. Като да твърдиш, че носещите сандали са по-духовни. Може би. А може би просто мразят чорапи.

И така, какво всъщност се случва тук? Просто е. Влязохме в епоха, в която стилът на живот се бърка с характера. В която отказът от месо не се възприема като хранителен избор, а като декларация за морално превъзходство. Добродетелта стана веган. В този свят всяка хапка е излъчване. Всяко пазаруване е манифест. Отказът от месо е опит да се изгради идентичност в култура, изгладняла за смисъл. Това изследване не доказва, че вегетарианците са по-мъжествени. То доказва, че са по-показни. По-малко заинтересовани от принадлежността, по-отчаяни да бъдат забелязани.

Зад клишетата и заглавията се крие нещо по-студено: съвременният хипер-индивидуалист. Откъснат от традицията. Подозрителен към общността. Пристрастен към вниманието. Те не отхвърлят стадното мислене – просто са изградили ново стадо, а входната такса е мускулна атрофия и публична добродетел. Това е конформизъм, маскиран като бунт.

Така че, не – вегетарианците не са по-мъжествени. Те са по-лъснати. По-загрижени за имиджа. По-заинтересовани в това да изглеждат принципни, отколкото да бъдат отговорни. Мъжествеността е приземена. Тя е смирена. Тя служи на нещо по-голямо от егото. Тяхната крещи. Продава се. И изчезва, щом изгасне камерата.

Автор: Джон Мак Глион

Джон Мак Глион е психосоциален изследовател и есеист. Негови текстове са публикувани в New York Post, The New York Daily News, Newsweek, National Review и други издания.

Източник: “The American Spectator”