Водата, свободата, орките и Боташ /трагикомедията в една българска гора/

В една буйна евроатлантическа гора, където се пиеше само етична вода, един ден се вдигна революция. 

Поводът?

Водата, разбира се.

Идваше от пещерата на Баба Меца, тази стара, космата, съветска и геополитически некоректна утрепка. Миришеше на "зависимост" и "орки".

На централната поляна Прасчо квичеше със знаме в едната ръка и iPad в другата:

– ГорАта избира СвОбОдА! Орките на Баба Меца да пият от собственото си блато! Ние сме на страната на правилните потоци!

До него беше Лисан, самопровъзгласил се еврокоординатор по алтернативните източници.

– Подписваме рамка за нова тръба с нашите съюзници от Европейските скали и Партньорите отвъд голямото езеро - ще ни носят вода с легени.

А водата, тя вече ще идва с декларация за произход на ценности!

Къртицата от Комитета по Подземна Демокрация мърмореше от дупката: 

– Не виждам какво става, но съм твърдо „ЗА“!

Оръжие на деня: лозунг.

Тактика: символично рязане на старата тръба.

План за нова: засега само на PowerPoint.

Само Вълчан, техникът по горските тъпотии и горски медиатор, викаше отзад с полузавит кран в лапата:

– Абе, няма връзка! А резервната тръба към езерото е само на хартия!

– Млъкни, хибридна муцуно! – кресна Прасчо.

– Не повтаряй кремълски опорки! – добави Лисан.

– Орките нали точно това искат – да се съмняваме! Едно време дори се опитаха да ни обясняват, че животните не говорят и че това било антропоморфизъм или няква подобна фенси шмензи глупост и добре, че не се усъмнихме тогава нали, защото бяхме сигурни, че сме прави и ето ни сега живи и здрави - пак изпищя Таралежът с розовата каска.

Тръбата беше отрязана. 

Камерите снимаха. 

Гаргите от „Горски Телеграф“ съобщиха:

“ВОДА ОТ ОРКИТЕ – СПРЯНА!”

Три дни по-късно – нула капки.

Пет дни – катериците пиеха мъгла.

Седмица – язовецът загуби съзнание от дехидратация.

А Вълчан… мълчеше. Броеше тръби. Псуваше и се ядосваше.

Наложи се да преговаря с елфите от Пещерата на Боташ.

Боташ беше… трудна сделка. Гаранции, подпис, мокър печат и четири язовеца залог. Но… имаха вода.

И Вълчан я докара.

На другия ден всички хралупи вече имаха налягане.

Гората пак заживя.

И тогава – БАААААМ!

Гаргите на първа страница:

“ВЪЛЧАН НИ ПРОДАДЕ НА БОТАШ! ПРИБИРА ПАРИ ОТ ПОСРЕДНИЦИТЕ!”

“СКАНДАЛ! ВОДА ОТ НЕЗАКОННА ПЕЩЕРА! ХЕИ СПИ!”

“ЗАЩО ПЛАЩАМЕ ЗА НЕЗАВИСИМОСТ? КОЙ ЩЕ ПЛАЩА!?”

Прасчо излезе с декларация:

– Не съм гласувал за това. Това не е „нашата“ вода.

За да изглежда зает и Лисан започна разследване срещу себе си. Таралежът направи протест под мотото: „НЕ НА СИВАТА ХИДРАТАЦИЯ - ПЪТ КЪМ АДА“.

А Вълчан?

Вълчан стоеше на тръбата. В кал до коленете. С мирис на винкел и цинизъм.

И си повтаряше:

Истината в гората е проста, като в #България, докато бършеш задника на крадливи лицемерни кресльовци, накрая ти си се изцапал.

Край.

Автор: Димитър Георгиев - Бико