Тръмп псува, елитите се паникьосват — избирателите не се вълнуват

Докато управляващата класа се хваща за перлите си, обикновените американци застават зад единствения човек, който говори на техния език — и защитава техните интереси.

„Путин се ебава с нас“ — каза Доналд Тръмп наскоро. Това стана новина — не защото Тръмп критикува Владимир Путин, а защото американският президент използва вулгарна дума на публично място.

Всъщност това не е новина. По-рано, изразявайки гнева си към Иран и Израел заради нарушаването на примирието, което бе договорил, Тръмп заяви, че двете страни „не знаят какво, по дяволите, правят“.

Предишни президенти са използвали нецензурни думи насаме, но Тръмп нарушава този прецедент, като го прави открито. Ричард Никсън, например, не е бил чужд на вулгарни изблици в Овалния кабинет. Но до Тръмп бе обичайно президентите да зачитат достойнството на поста си, като не говорят просташки публично.

Кой може да отрече, че това е деградация на стандартите? Със сигурност не консерваторите. Но въпросът е — има ли вече някакво значение?

Вероятно не. Много от привържениците на MAGA биха простили на Тръмп всичко — такава е предаността им. Още през 2016 г. Тръмп каза на митинг: „Мога да застрелям някого насред Пето авеню и няма да загубя нито един избирател.“ И беше прав — всички знаеха, че е прав. Той говореше за собствения си култ към личността.

Но защо липсата на морална същност у Тръмп, поне по традиционните стандарти, не притеснява особено неговите поддръжници? Защо други популистки политици, които нарушават нормите, не губят доверието на своите?

Както в Европа, така и в САЩ, популистките лидери редовно са обвинявани от елити и интелектуалци, че са покварени и неморални.

Например, в The Atlantic, водещият либерален американски журнал, колумнистът Дейвид Брукс наскоро публикува поредната си тирада за Тръмп и „упадъка на морала сред неговите поддръжници“. Този път Брукс използва трудовете на наскоро починалия морален философ Аласдер Макинтайър. Той пише, че трудът му се опитва да обясни „как западната култура стигна дотам, че милиони хора — не само републиканци — вече не могат да правят базисни морални преценки“.

Макинтайър твърди в След добродетелта, че опитът на Просвещението да изгради морал върху разума сам по себе си е претърпял крах.

Ницше е първият велик мислител, който осъзнава последствията от „смъртта на Бога“ в съзнанието на съвременния човек. Не е изненадващо, че от вакуума, оставен от атеизма, се раждат тоталитарни идеологии като фашизма, нацизма и комунизма. Хората не могат дълго да живеят без нещо, което да им дава смисъл, идентичност, цел и общност.

Брукс приема това. И също така приема, че секуларният либерализъм, съюзен с потребителския капитализъм, е подкопал всяка идея за споделен морален ред, като е сакрализирал индивидуалния избор. Той дори признава, че ако Тръмп беше отляво, прогресивните щяха да го аплодират.

„Тръмп говори на езиците, които ние, модерните хора, разбираме: езика на предпочитанията – ‘Искам’; езика на властта – ‘Имам надмощие’; езика на егото, печалбата, придобиването“, пише Брукс.

„Затова, разбира се, много хора не намират Тръмп за морално отблъскващ“, продължава той. „Той е просто хиперболична версия на типа човек, за който е създадено модерното общество.“

Брукс не греши напълно. Но пропуска ролята, която елитите изиграха в сриването на общественото доверие в тяхната собствена морална стойност и лидерство.

Още в началото на 2016 г. Тъкър Карлсън публикува силна статия в Politico, озаглавена „Доналд Тръмп е шокиращ, вулгарен и прав“. Карлсън, който тогава не бе фен на Тръмп, се обръща към републиканския елит. Аргументът му се свежда до едно: „Той съществува, защото вие се провалихте.“

Как се провали елитът на Републиканската партия? Страната се влоши по измерими начини под тяхното ръководство — по отношение на имиграцията, Иракската война, финансовата корупция.

Карлсън добавя, че хората харесват Тръмп, защото е първият политик на това ниво, който казва открито нещата, които повечето хора мислят, но никой не се осмелява да изрече. Именно тази прямота го кара да осъди Иракската война на дебат през 2016 г. и да говори честно за проблемите с масовата миграция.

Когато Тръмп се появи на политическата сцена, много евангелистки лидери го осъдиха заради лошия му характер. Но Карлсън не бе изненадан. Евангелистите не търсят светец, а телохранител срещу атаките срещу свободите им.

Накрая, Карлсън отбелязва, че „Вашингтон наистина е корумпиран“. Същото важи и за целия американски елит — както стана очевидно по време на Великото пробуждане (wokening), което се разпространи в институциите като пожар. Елитите се подчиниха на идеологията като овце.

Дори така наречените „бизнес републиканци“ приеха расистките практики на DEI и безумието на трансджендър идеологията. Почти всяка голяма корпорация в САЩ хвърляше пари по Black Lives Matter и караше служителите си да маршируват в прайд шествия.

После дойде COVID. Днес знаем какви лъжи и принуди използваха здравните власти и научните институции. По онова време не го знаехме. COVID отчужди много американци от елита — дори докато Тръмп бе на власт.

Така че — в сравнение с моралната и интелектуална корупция на елитите, учудва ли, че хората предпочитат недостатъците на Тръмп?

Тази седмица администрацията на Тръмп оттегли номинацията на адмирал от флота за командир на Седмия флот. Причината? Този адмирал е допуснал провеждането на драг шоу на самолетоносач. Според коментари, командир, който не разбира колко абсурдно е това, не бива да получава по-големи отговорности.

Именно заради такива неща гласуват поддръжниците на Тръмп.

Никога не съм виждал хора като Дейвид Брукс да се изправят открито срещу моралните провали на своята класа. Може би не вярват, че са се провалили. А Брукс, който ми е приятел, е умен човек. Той не греши, като скърби за изгубения морален свят. Но този свят не е разрушен от Тръмп. Той просто намери руините му в канавката и изгради кариерата си върху тях.

В Европа Виктор Орбан е любимата мишена на брюкселските елити. Когато пътувам из Европа и хората разберат, че живея в Унгария, ме питат как изобщо някой може да подкрепя чудовище като Орбан. Не ви ли е грижа за нарушаването на върховенството на закона?

Ами. Оставяйки настрана достойнствата на управлението му, човек може спокойно да каже: Орбан съществува, защото вие се провалихте. Унгарците искат да бъдат защитени от последиците на масовата миграция, която руши градовете в Западна Европа. Искат децата им да бъдат предпазени от пропагандата на джендър идеологията в училищата и медиите.

Великите и добрите в Брюксел не направиха това. Те дори не могат да си представят свят, в който мъдростта и добрите им намерения не се приемат с овации.

Дейвид Брукс и аз поне споделяме тревогата от краха на моралния ред. През 2017 г. издадох книгата Бенедиктовият избор, вдъхновена от диагнозата на Макинтайър. В нея твърдя, че старият свят няма да се върне и че най-доброто, което можем да направим, е да изградим малки, сплотени общности, където добродетелите да оцелеят в бурята, която предстои.

Може би това не е окончателният отговор. Но поне е отговор. Повечето елитни интелектуалци като Брукс дори нямат такъв. Той пише:

„Ние не се отказваме от плурализма, нито трябва. Плуралистът умее да живее в напрежението между несъвместими ценности…“

Хубаво звучи, но не работи. Или поне работи само в салоните на средната класа. Светът отвъд тези пашкули е продължил напред.

И за добро, и за зло, кризите на нашата епоха изискват силно, решително, здравомислещо лидерство — точно обратното на онова, което елитите са дали.

Ако цената за това е президент, който понякога изпуска псувня, нека бъде. Обществото иска защита. Елитите предлагат празни фрази. Затова Тръмп печели.

Автор: Род Дрер

Род Дрер е колумнист на europeanconservative.com и старши сътрудник в Danube Institute, Будапеща.

Източник: “The European Conservative”