Първата жертва на войната е истината

Георги Готев, EURAKTIV

Има една стара мъдрост, че първата жертва на войната е истината. А в един виц се казва, че най-големите лъжи се изричат преди избори, след лов и по време на война.

Ако четем внимателно съобщенията на агенциите, ще видим, че най-често срещаното изречение е, че съответните медии „не са могли самостоятелно да проверят съобщенията от бойното поле“.

Войната е ужасна за хората, хванати в нейния капан. Това е и голямо изпитание за журналистите, които я отразяват, защото и двете страни в конфликта се чувстват свободни да използват максимално дезинформация и пропаганда.

Освен това информацията се превръща в оръжие за всяка от воюващите страни, като укриването или фалшифицирането на факти понякога е по-ефективно от нанасянето на удари с ракети или дронове.

Ние сме свикнали с руската пропаганда и много западни журналисти вече са имунизирани срещу нея. Но има и украинска пропаганда и затова трябва да се научим да приемаме изявленията от Киев с едно на ум.

Добър пример за пропаганда са очевидно завишените числа на загубите на противника и малкия брой признати собствени жертви, което и двете страни правят.

През последните седмици настроенията в западната преса се колебаеха значително, от голям оптимизъм до песимизъм, вероятно поради липсата на достоверна информация, пристрастното отразяване при което желаното се представя като действителност, и това, че медиите също са жертва на пропагандата.

Украинският наратив беше, че страната се готви за контранастъпление, което цели освобождаването на всички окупирани територии, включително Крим.

Част от този разказ е, че украинските сили сега са в отлична форма и вероятно Украйна има най-добрата армия в Европа, че сега разполага с модерни западни оръжия, включително танкове, докато руската армия е деморализирана, демотивирана, зле организирана и страда от недостиг на доставки.

Западните медии огласиха тези послания и създадоха очакването, че това може да е критично време за приключване на войната при условията на Киев и следователно моментът не е подходящ за дипломация.

Междувременно Русия се подготви за укаинското настъпление, изграждайки многопластова защита, включително огромни участъци от минни полета (Зеленски каза, че са минирани 200 000 квадратни километра, почти два пъти територията на България.)

Вярно е, че в първите месеци на руската агресия руската армия нямаше опит в съвременните технологии, като например малки дронове, които украинците използваха за разузнавателни цели, но също и за бомбардиране на вражески позиции с малки бомби. Сега изглежда руснаците са поправили тази грешка и тормозят украинците по същия начин.

Руската армия не трябва да бъде отписвана, защото подкрепата за Путин сред руснаците не е намаляла, а от продължителна война печели Русия, защото е много по-голяма и с много повече ресурси, включително хора, които могат да бъдат изпратени на бойното поле.

Западът все още не е признал, че най-голямото му оръжие в помощ на Украйна – санкциите – не са постигнали очакваните резултати, във всеки случай те не отслабват режима на Путин. В същото време новите санкции вероятно ще навредят повече на западните икономики, отколкото на Русия.

Санкциите също така крият риск от усложняване на отношенията на ЕС с глобалните партньори, които приемат като несправедливи обвиненията, че ги заобикалят.

Разбира се, Западът ще продължи да помага на Украйна да се защитава и евентуално да освободи окупираните си територии, като изпраща оръжия и боеприпаси, но целта на Запада не е да победи Русия, както Украйна би искала. Западът няма да изпрати свои войници там. Това не е Трета световна война.

Полша и балтийските страни, а вероятно и други страни от източния фланг на НАТО, се страхуват, че ако Русия победи, първо Молдова, а след това и други, ще бъдат застрашени от нова руска агресия.

Сценарият за пълна победа на Украйна и пълна капитулация на Русия днес изглежда по-нереалистичен, отколкото беше преди началото на украинската контраофанзива. Поради метеорологичните условия настъплението ще бъде прекратено към октомври.

Лятото току що започна. Есента трябва да е време за дипломация. Добрият компромис ще бъде този, който няма да се хареса на нито една от страните.