Понятието "македонски език" не е изоставено, но скопската азбука, скопският правопис и изкуствено вмъкнатите сърбизми са изхвърлени

Откакто започнах да публикувам позицията си за писмения език на Скопие, съм залят от запитвания какво сме дискутирали за неговото бъдеще.
Често пъти ме питат какво се е случило с този език през 1948 г.?
Ами тогава югославските емисари са изгонени от България, Гърция и Албания. В България (Пиринска Македония) се възстановява употребата само на книжовния български език. По-интересно е случилото се в Албания и Гърция. Понятието "македонски език" не е изоставено, но скопската азбука, скопският правопис и изкуствено вмъкнатите сърбизми са изхвърлени. Започва употребата на костурско-лерински-преспански български диалект, изписван с българска азбука по правилата на българския правопис. Автор на тази идея е Атанас Пейков от село Бабчор. След разгрома на ЕЛАС през 1949 г. се установява в Румъния, а по-късно се преселва в България. Той споделя, че езикът с неговата правописна реформа е бил български.
За да не се чудите как е изглеждал този "македонски" език след 1948 г., който в същото време бил и български, качвам заглавната страница и още две страници от книгата на Крум Христов от Кукуш "Гоце Делчев", издадена 1959 г. Както се вижда, използват се буквите й, щ, ъ, ь, ю, я, изписвани по правилата на българския правопис. Никъде няма да видите сърбизми, защото са напълно изхвърлени. Дайте този текст да го чете дете от България във 2-ри или 3-ти клас и ще видите, че няма да има проблем да разбере 99% от написаното.
Вие сами преценете това македонски или български език е или и двете неща, взети заедно.
Държа да подчертая, че България няма нищо общо с появата на този писмен вариант. Това е дело на местни хора в Македония след 1948 г., които отхвърлят скопската писмена норма в нейния сърбизиран вид. Тогава България е била затънала в блатото на сталинизма и не си е и помисляла да защитава някакви български национални интереси в Македония.
За да разберете какъв национален подвиг са извършили хората около Атанас Пейков, ще посоча, че през 1954 г. новият съветски лидер Хрушчов и югославския диктатор Тито се срещат в Белград и се договарят, че Югославия ще остане комунистическа държава. Веднага след това Хрушчов идва в България и налага на Вълко Червенков линия на пълно мълчание за проблемите с Югославия. По-късно същата политика е наложена и на Тодор Живков. Точно тогава се провежда второто насилствено преброяване в България през 1956 г., когато населението на Пиринска Македония отново е заставено да бъде записано като македонско, за да не се дразнят югославяните. За това престъпление у нас все още се мълчи. Ето на фона на тази предателска политика се появява езиковата реформа на Атанас Пейков. Трябва да му отдадем заслуженото!
Това е още един пример за вътрешна македонска съпротива срещу налаганата от Белград официална политика на Скопие!
Ще посмее ли сега Мицкоски със задна дата и за това нещо да обвини България, която според него му искала идентитета?!
И когато Мицкоски иска обща декларация с България за македонския език, ще се съгласи ли да бъде отразено какво се е случило със същия този език след 1948 г.?
Понеже тези неща не се знаят и в България, споделяйте в групи с интерес към македонския въпрос.

Автор:  Спас Ташев, фейсбук