Oт 35 години почти ежедневно се "бият" с призрака на "комунизма"

Oт 35 години почти ежедневно се "бият" с призрака на "комунизма". От 10 години протестират срещу домашното насилие и обясняват как имало "епидемия от насилие срещу жените". Обичат да внушават как домашното насилие било характерно за "авторитарните общества" (фашизъм, комунизъм, ислям, християнство) - и единственият лек за него била либералната демокрация и евроатлантическите ценности. В социалистическа България бил някакъв "мрачен средновековен патриархат", където пиещите ракия соц-трудоваци биели профилактично всяка вечер жените си.

Каква е реалността? През социализма, при това в края му, когато вече е силно "либерализиран", някакъв ревнив мъж решава да набие жена си, но се престарава, праща я в болница, където тя умира. Без изобщо да се церемонят и да го бавят "комунистите" го осъждат на смърт.

В либералната демокрация подобно престъпление се води "убийство по непредпазливост", като вероятно ще го квалифицират и като "в състояние на афект". 8 години максимум присъда, от които ще лежи вероятно 5. Ако има добри адвокати, могат и още да намалят - ще кажат, че той само ѝ ударил два шамара, а тя се подхлъзнала и паднала на главата си (малшанс), ще ѝ намерят някакво заболяване, което я прави "рисков фактор" и т.н.

Между другото, изненадвам се, че през социализма май почти всяко убийство е водило до смъртна присъда. Примерно, имаше някакъв известен случай с млада стюардеса, която е искала да вземе апартамента на "Оборище" на леля си и е убедила младия си любовник да убие лелята. Комунистите без много да го мислят - смъртни присъди и на двамата. Нищо, че тя не е участвала пряко в убийството, че има чисто досие и е жена. В днешно време за такова максимумът, който ще получи тая стюардеса, е условна присъда.

Разбира се, това са прекалени неща и аз не съм съгласен с тия присъди, защото не са справедливи и пропорционални. Нито стюардесата заслужава смъртна присъда, нито дори този ревнивец, дето в състояние на афект без да иска е убил жена си. Прекалено суровите наказания също са липса на справедливост, както и прекалено леките. Безразборното "милосърдие" и прекалената строгост са еднакво вредни - всичко трябва да е пропорционално.

Мисълта ми обаче е друга. Не можеш да се оплакваш от "домашното насилие", алкохолизма, хазарта и другите зависимости, ако си приел да живееш в светска либерална демокрация. Тия работи са част от "Фаустовата сделка" - и не можеш да се откажеш от тях.

Такива пороци могат да се борят само по два начина. Единият е с безкомпромисна авторитарна държава, която мачка всякакви пороци и която наказва сурово и безкомпромисно всеки съгрешил. Вторият е със силно религиозно общество - истински вярващите и практикуващи християнски общности не бият жените си и нямат никакви зависимости и тежки пороци.

Обаче либералната демокрация строго отрича и авторитарните похвати ("ау, това е ФАШИЗЪМ!", и религията (ние сме светска държава и религията няма място в обществения живот). Тогава ще си затваряте устите и ще си търпите и хазарта, и домашното насилие, и алкохолизма, и всичките други екстри на либералната демокрация. Това е част от сделката, с която сте съгласили, и в замяна на която получавате мечтания "консуматорски рай".