Поколението Z се връща към религията. Защо?

В миналото младото поколение обикновено се бунтуваше срещу религиозните норми на родителите си. Съпротивата на младите към правилата и институциите на религията се смяташе за даденост. Но вече не е така.

Според скорошна статия на Axios, представителите на поколението Z — родени между 1997 и 2012 г. — са по-склонни да посещават редовно религиозни служби, отколкото милениалите и младите представители на поколението X. Някои доклади сочат, че посещаемостта на църква сред поколението Z се е увеличила четирикратно през последните години.

В САЩ християнството бележеше постоянен спад от 70-те до 90-те години, като едва около 46% от родените през 90-те се идентифицират като християни. Но тази тенденция внезапно се е обърнала — най-вероятно поради нарастваща религиозност сред младите американци, особено сред младите мъже. Някои католически епархии отчитат 70% ръст на новите обръщенци спрямо предходната година, много от които са тийнейджъри и млади хора в 20-те си години. Вятърът се е обърнал.

Този феномен не се ограничава само до Съединените щати. В целия Запад — който дълго бе „гробище на християнската цивилизация“, доминирано от агресивен либерален секуларизъм — се появяват признаци на религиозно възраждане. В Обединеното кралство, например, делът на хората между 18 и 24 години, които ходят поне веднъж месечно на църква, е скочил от 4% през 2018 г. до 16% през 2025 г., включително 21% ръст сред младите мъже.

А във Франция Католическата църква е кръстила над 10 000 възрастни по време на великденската литургия през 2025 г. — 45% повече от 2024 г. и почти двойно повече от 2023 г.

Дори в Нидерландия — страна, далеч от католическа крепост — свещеници отбелязват увеличено присъствие на млади хора в църквите. Кардинал Вилем Ейк коментира: „Числата не са големи, но чуваме същото почти от всеки енорийски свещеник. Ясно е, че нещо се случва. Вижда се и в интереса към свещенството — има много нови кандидатури.“

Растежът не е ограничен само до Католическата църква, но именно католицизмът изглежда особено привлекателен за младите. В интервю за Fox News, инфлуенсърката от поколението Z Исабел Браун обяснява, че традициите и устойчивите учения на Църквата привличат младите хора, които са разочаровани от безгръбначни и неавтентични форми на християнство. Учението, че Исус може да бъде срещнат реално в светото Причастие, предлага автентично преживяване на трансцендентното в свят, доминиран от изкуственото.

„Става дума за ниво на връзка и интимност с Исус чрез светото Причастие, което не може да се намери другаде,“ казва Браун.

И така, доказателствата за религиозно възраждане са налице. Но защо се случва това?

Браун го вижда като естествена реакция срещу „злото на нашето време“:

„Свидетели сме на разпадането на брака, нормализирането на трансджендър идеологията при деца, милиони аборти... И сред тази тъмнина, младите хора се връщат към Бога.“

Кардинал Ейк посочва, че младите хора често нямат „фиксирана точка“ в живота си и търсят стабилност и смисъл. Животът им е лишен от цел, но въпросите за смисъла в крайна сметка се появяват у всеки.

Консервативният коментатор Мат Уолш стига до същия извод:

„Не можеш да имаш общество без смисъл за дълго. Такова общество или ще рухне, или ще се възроди и ще преоткрие смисъла.“

Това потвърждава и известният психолог Виктор Франкъл, оцелял от концлагер, който заключава, че човекът не е мотивиран най-вече от жаждата за власт (според Маркс) или от сексуалното влечение (според Фройд), а от нуждата да намери смисъл в живота. В книгата си Човекът в търсене на смисъл той пише:

„Логотерапията се фокусира върху смисъла на човешкото съществуване... Търсенето на смисъл е основна човешка мотивация, а не вторична рационализация.“

Франкъл заключава, че „нечутият вик за смисъл“ е в основата на много психични разстройства в съвременния свят.

Младите не вярват в псевдосмисъла на съвременното общество — консумеризма, хедонизма, секуларизма, индивидуализма. Затова се обръщат към това, което е давало смисъл на поколения преди тях: религията.

Част от този смисъл е и чувството за принадлежност. Младите искат да бъдат част от нещо по-голямо от себе си. Индивидуализмът и култът към личната свобода са се оказали самотен и празен път за мнозина. Това може да обясни и стремежа към идентичност в LGBTQ+ общността — стремеж към общност, а не само към сексуалност.

Axios отбелязва, че много млади хора са се обърнали към религията след изолацията на пандемията, която удари поколението Z особено силно.

По време на COVID много хора поддържаха връзка със света само чрез интернет. Поколението Z е първото, което буквално е израснало онлайн. Това създаде много проблеми, но парадоксално точно интернетът се оказва път към по-автентичен живот за мнозина.

Интернетът позволи на младите да открият алтернативни пътища далеч от масовата култура, която в предишните десетилетия — чрез телевизия, радио, Холивуд и музикалната индустрия — беше строго секуларна. Днес традиционни и по-консервативни послания успяват да достигнат до хората именно чрез интернет.

Кардинал Ейк дори казва, че новите обръщенци често намират път към Църквата чрез интернет и католически инфлуенсъри в социалните мрежи. Социоложката проф. Ан Хендершот вижда в това осъществяване на призива на папа Йоан Павел II за „нова евангелизация“, отправен още през 80-те години.

Къде ще ни отведе този нов вятър? Трудно е да се каже. Но за тези, които копнеят за възраждане на традицията в Америка, той носи ухание на надежда. Младото поколение постепенно заема позиции на влияние — и ако тенденцията продължи, то ще наложи своите приоритети в институциите и културата. А ако тези приоритети са верни на традиционната вяра, това ще означава цялостна културна революция — или по-точно: възстановяване.

„Бог още не е приключил с американската култура,“ казва Браун.

Автор: Уокър Ларсън

Уокър Ларсън е писател и журналист. Преподавал е литература и история в частна академия в Уисконсин, където живее със съпругата и дъщеря си. Има магистратура по английска литература и е автор на романите Hologram и Song of Spheres.

Източник: “The Epoch Times”