Отказвам да виня народа си

В едно интервю преди 5 години.
Аз няма да кажа и една дума срещу българския народ. Това е моят народ. 

Презирам нихилизма, който струи отвсякъде. 

Какво му е на българина? Кротък човек. Не сме колонизирали, не сме градили империи върху чужди кости, не сме търгували с роби, не сме поробвали други народи, не сме плячкосвали чужди континенти, не сме закривали с едра шарка и огнена вода континентите на индианците. Напротив, спасявали сме други народи, изпаднали в беда. Били сме жестоко поробвани, посичани, гонени заради вярата си, ограбвани териториално и ментално. 

Защо трябва да виним народа си. И откъде накъде? 

Някои от най-неприятните му черти са култивирани именно от състоянието му на непрекъсната защита заради това че е бил притиснат до стената като див звяр, защото просто е оцелявал. Така че отказвам да виня народа си. 

Народът ни има нужда от любов и съпричастие особено днес, когато се топи като ланшния сняг, когато гледат да го издухат като глухарче от вековните му земи.